Решение № 23 от 20.12.2024, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ивайловград, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ж. Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от Ж. Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20245650200017 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

Обстоятелства по жалбата:

Жалбоподателят М. Б. Г., ЕГН ********** от с. Свирачи, общ.

Ивайловград, обл. Хасково, ул. „******“ № 8, обжалва наказателно постановление (НП) № 24-0276-000045 от 15.05.2024 г. на административнонаказващ орган (АНО) - ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, връчено му на 17.05.2024 г. като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи от фактическа и правна страна.

Твърди, че отразените в АУАН и НП обстоятелства не отговаряли на обективната истина, и като последица това водело до незаконосъобразност на процесното НП и предполагало неговата отмяна.

Не бил допуснал посоченото в АУАН и НП нарушение тъй като по време на проверката управлявал автомобила си с поставен предпазен колан и въпреки това актосъставителят му бил заявил, че бил поставил колана след спиране на автомобила.

Посочва свидетели, които пътували заедно с него в автомобила, които били възприели изцяло създалата се ситуация и знаели, че още с отпочване на движението бил с поставен предпазен колан.

Счита, че актосъставителят е проявил субективизъм при изпълнение на служебните си задължения, при което е съставил необоснован АУАН, а оттам и издадено необосновани незаконосъобразно наказателно постановление.

Моли атакуваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Претендира присъждане и направените по делото разноски.

1

Моли да бъдат допуснати като свидетели пътуващите с жалбоподателя в автомобила Д. З. и Н. Т..

В съдебно заседание жалбоподателят Г., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. М. Р. от ХАК. Поддържа жалбата.

АНО – ВПД Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловградредовно призован, не се явява, не се представлява. Към писмото с което изпраща административнонаказателната преписка на съда излага становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважена. Моли, в случай на претендирани адвокатски разноски, в размер над определение в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн чл. 62 от ЗАНН, не встъпва в процеса.

Факти от съдебното дирене:

С наказателно постановление № 24-0276-000045 от 15.05.2024 г., на М.

Б. Г., ЕГН ********** от с. Свирачи, ул. „******“ №8, - на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 – во от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., за това, че:

„На 20.04.2024 г. около 16.20 часа, по ул. „Армира“ в гр. Ивайловград, в посока на движение от кв. „Лъджа“ към ул. „Беломорска“ до параклиса, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 1124 НР негова собственост, като по време на движение не е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. е извършил:

1. ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, М2, М3 И N1, N2 И N3,

КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ НЕ ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С

КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО. с което виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В АУАН са описани идентични обстоятелства.

По делото бяха допуснати исканите ог жалбоподателя свидетели Д. З. и Н. Т.. От техните показание се установява, че на 20.04.2024 г., св. З. и жалбоподателят били на стадиона, когато им се обадил св. Т., за го вземат от дома му, предвид предстоящ футболен мач същия ден между отборите на ФК „Раковски“, в който жалбоподателят и св. Т. били играчи и футболен отбор от гр. Хасково. При тръгване от стадиона жалбопадателят и свидетелката поставили предпазните колани. Отишли до дома на св. Т., който се качил в колата и тръгнали да се връщат към стадиона, когато били спрени около 16.20 ч. до Параклиса от св. Ш.. Св. З. седала на предна дясна седалка, а св. Т. на задна седалка. По твърдение на св. З., нито тя, нито жалбоподателят са слизали от колата до проверката и жалбоподателят не е свалял предпазния си колан. По време на проверката жалбоподателят бил проверен и за алкохол, като резултатът бил отрицателен. Категорична е, че към момента на проверката жалбоподателят е бил с поставен колан и доколкото проверката се 2 извършвала в светлата част на денонощието имало възможност да се види поставения колан. Св. Т. потвърждава, че автомобилът е бил шофиран от жалбоподателя и, че същият бил с поставен обезопасителен колан. Още при качването му в автомобила и водачът и спътницата му били с поставени колани. Св. Т. седнал отзад зад водача. При спирането за проверка, водачът бил с поставен обезопасителен колан. Извършващият проверката полицай попитал водача дали „сега си е поставил колана“. Водачът му отговорил „не“.

При задаване на въпроса от страна на полицейския служител, жалбоподателят – водач бил с поставен предпазен колан, който разкопчал при излизане от автомобила, за да може да бъде тестван за алкохол или наркотици, свидетелят не може да каже точно за какво.

От показанията на свидетелите Ш. и В. – служители в РУ - Ивайловград се установява, че на 20.04.2024 г. около 16.20 ч. спрели автомобил, управляван от жалбоподателя. При опитът за спиране, с приближаващия се към тях автомобил забелязали, че водачът се „намушил“ в колана, който бил предварително закопчан зад гърба му. При проверката, когато го спрели, възприел зрително, че долната част на колана му я няма. Бил успял „да намуши“ само горната част на колана.

С оглед установяване на обективната истине и съществените противоречия между свидетелските показания, горепосочените свидетели бяха съпоставени в очни ставки, при които всеки един от свидетелите държи на своите показания.

Правни съображения:

Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Обжалваното НП № 24-0276-000045 от 15.05.2024 г. на ВПД Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково, е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

НП е връчено на жалбоподателя на 17.05.2024 г., като жалбата е постъпила в РС – Ивайловград, чрез РУ – Ивайловград при ОДМВР - Хасково на 30.05.2024 г., където е заведена под вх.№ 276000-842/27.05.2024 г. Жалбата, преценена по същество е основателна.

Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От свидетелските показания и проведените очни ставки, безспорно се установява, че при спиране на автомобила, водачът е бил с предпазен колан.

Не можа да се установи, обаче, дали същият е бил поставен предварително, както твърдят пътуващите в колата или водачът се е бил „намушил“ в него 1015 метра преди да бъде спрян, както твърдят полицейските служители.

При административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи единствено и само върху АНО, който е задължен да проведе 3 законосъобразна процедура, със законосъобразни актове.

От свидетелските показания, макар и противоречиви по отношение дали жалбоподателят е бил с поставен предпазен колан, откога и по какъв начин е бил поставен, става ясно и недвусмислено, че свидетели – очевидци на нарушението са били и свидетелите З. и Т.. Същите не са посочени въобще в съставения АУАН.

При наличието на свидетели – очевидци на твърдяното в АУАН нарушение, актосъставителят се е задоволил да посочи в АУАН като свидетел единствено своя колега – св. В., с което е нарушил от една страна разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.7 от ЗАНН, а от друга поставя пред обективната невъзможност АНО, който преди да издаде наказателното постановление е бил длъжен да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, нещо което не е направено и не може да се докаже по безспорен и категоричен начин, че докато автомобилът е бил в движение, водачът е бил без поставен обезопасителен колан.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна.

По разноските:

На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В конкретния случай в представеното по делото адвокатско пълномощно е посочена сумата от 500 лв. Не се представят доказателства за други разноски.

В Писмото при изпращане на жалбата до съда от РУ – Ивайловград се моли, в случай, че претендираните адвокатски разноски са в р-р над определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а чл. 7, ал.2 т.1, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв. Ето защо, съдът счита, че исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно и с оглед искането на насрещната страна, следва да бъде редуцирано до размер от 400 лв.

4

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ОДМВР – Хасково, в чиято структура попада РУ – Ивайловград.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 24-0276-000045 от 15.05.2024 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, с което на М. Б. Г., ЕГН ********** от с. Свирачи, общ.

Ивайловград, обл. Хасково, ул. „******“ № 8, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 – во от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв, за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на М. Б. Г., ЕГН ********** от с. Свирачи, общ. Ивайловград, обл. Хасково, ул. „******“ № 8 сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________ 5