Решение № 260944 от 24.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260944 24.03.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря

Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14137 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, представлявано от ***.

**** Л. Д., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, чрез ***. Т. К. против Г.И.П. с ЕГН: **********,***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

В исковата молба се твърди, че на ******. между Г.И.П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен Договор за стоков кредит с № **** - ****, въз основа на който на ответника била отпусната сумата от 1936 лева за покупка на стоки, които същия се задължил да върне заедно с добавка, съставляваща печалбата на кредитодателя на 33 броя равни месечни вноски. На 15.06.2015г. сумата била директно преведена по сметка на третото лице-продавач, с което кредитодателят изпълнил задължението си по договора. Ответникът от своя страна преустановил плащанията, като падежът на първата погасителна вноска настъпил на 20.07.2015г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай, съгласно договора същия дължал и договорно обезщетение за забава., чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва Твърди се в исковата молба, че крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.03.2018г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение –главницата, ведно с обезщетение за забава от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: ********* бил сключен договор за цесия, по силата на който, титуляр на вземанията по процесния договор станал ищецът. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне с изрично пълномощно, което ищецът направил посредством „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост с отразяване, че получателят е непознат на адреса. Счита, че уведомяването следва да се извърши посредством връчването му, ведно с исковата молба и приложенията на ответната страна. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 6838/2019г. по описа на ПРС и в изпълнение указанията на заповедния съд същия инициирал настоящото производство, което има за предмет установяване на вземането му по заповедта за изпълнение. Претендира се установяване на следните суми: 1936 лева главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, лихва за забава в размер на 579,81 лева за периода от 23.04.2016г. до 05.04.2019г., 350,15 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2016г. до 20.03.2018г. Претендира и присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна Г.И.П., чрез пълномощника му-адв. Е.И. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици, предвидени в чл. 23 от ЗПК, а именно- счита, че дължи единствено връщане на чистата стойност на паричния заем, без лихва и други разходи по заема. Излагат се в отговора подробни съображения в подкрепа на твърденията за наличие на посочените от ответника основания за нищожност на договора и се цитира съдебна практика в този смисъл. Отделно от това се твърди, че ищцовото дружество не се легитимира като кредитор, тъй като обосновава своята материалноправна легитимация въз основа на договор за цесия, а в случая се цедира вземане, произтичащо от договор за кредит, сключен от разстояние. При този вид договори цесионерът придобивал вземането в състоянието, в което се е намирало към момента на сключване на договора, като счита, че до момента на съобщаване на длъжника за прехвърлянето, вземането на цесионера още не било консолидирано. Твърди се и нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, тъй като процесната цесия съдържала обективирани изявления на страните за прехвърляне на вземания спрямо длъжници, посочени в Приложение № 1, но не съдържала постигнато съгласие за цената, дължима от цесионера за това прехвърляне. Счита в този смисъл, че договора за цесия изначално не е породил целените с него правни последици. Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6838/2019г. по описа на ПРС, 5-ти гр. състав, в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 3811/09.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1936 лева главница, 681,23 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2015г. до 20.03.2018г, сумата от 717,69 лева лихва за забава за периода от 21.07.2015г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 02.05.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски – ДТ в размер на 66,70 лева и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на ищеца е указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той е направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит с № *** – ****** от ***** г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и длъжника; договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 г., по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищцовото дружество; потвърждение за извършена цесия и вземания на основание чл.

99, ал. 3 ЗЗД; Приложение № 1 към Договор за цесия, в който под № *** е вписано вземането срещу ответника по процесния договор за кредит; пълномощно, по силата на което „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1 за извършената цесия; уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника, с което същия се уведомява, че по силата на договор за цесия от 10.01.2017 г., вземането по процесния Договор за потребителски кредит е прехвърлено на ищцовото дружество.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р., от която се установява че по силата на процесния Договор за потребителски кредит от ****. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, клон България, чрез „Зора-М.М.С“ ООД е предоставило на кредитополучателя Г.И.П. потребителски кредит в размер на 1936 лева за покупка на стоки, описани в договора и фактурата. Сумата е усвоена чрез заплащане на стоката от кредитора на търговеца на 15.06.2015г. по банков път. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2018г. Съгласно погасителния план, дължимата за срока на кредита лихва е в размер на общо 681,23 лева.

В регистрите и документите на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не са налични данни и записвания за извършени плащания за погасяване на задълженията по процесния договор.

Според в. л. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.05.2019г. неплатената главница възлиза на 1936 лева, а незаплатената лихва възлиза на сумата от 681,23 лева. Съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху всяка забавена погасителна вноска в размер на законната лихва. В. л. е изчислило размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху размера на всяка вноска от датата на падежа до подаване на заявлението в съда. Така изчисленото обезщетение за забава възлиза на 649,87 лева, подробно описани в табличен вид в заключението.

Падежът на първата изцяло неизплатена месечна вноска по процесния договор е 20.07.2015г. Фиксираният годишен лихвен процент е 22,26 %, а годишният процент на разходите по заема е 24,68%. ГПР, изчислен съобразно формулата за изчисление на ГПР в Приложение № 1 към ЗПК съвпада с посочения в договора процент. При изчисляването на ГПР са включени само разходи за лихва. В обобщение в. л. сочи, че неплатените задължения по процесния договор към датата на подаване на заявлението в съда са следните: главница в размер на 1936 лева, възнаградителна лихва в размер на 681,23 лева, обезщетение за забава в размер на 649,87 лева и разноски по заповедното производство- 116,70 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 6838/2019 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД съгласно договор за цесия от 10.01.2017 г. Съдът намира представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор за потребителски кредит с № **** –***** от *** г.,

Съдът намира, че ответникът следва да се счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Следва да се посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията.

По делото е безспорно, че между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника, в качеството му на кредитополучател е отпусната сумата от 1936 лв. за закупуване на стоки.

В т. 1 от „Условия по договор за кредит“, изрично е посочено, че кредитополучателят се съгласява предоставената му с договора за потребителски кредит сума, да бъде изплатена пряко на упълномощените търговски партньори, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски. От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитът е усвоен.

Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че процесния Договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15dad659-074f-48cb-8b27-8d236e5020f2