Решение № 3778 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3778 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

М. Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100511946 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.

Подадена е молба от “Р. 08” ЕООД с правно основание чл. 240, ал. 1, т.

1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 20.07.2022г. по гр.д. № 12648/2022г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.

Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 11.07.2022г., в което е постановено оспорваното съдебно решение. По същите съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в нарушение на правилата за връчване, а за постановеното решение узнал с получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20228230400472 по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 823 на КЧСИ и с район на действие – Окръжен съд Пловдив. Изложени са твърдения, че адресът на дружеството е този, който е бил посочен в исковата молба, както и че до входната врата има табло със звънци и на всеки един от тях е поставено обозначение с името на обитаващите съответния имот. На първия ред на 1 таблото бил поставен звънец с обозначение “Семейство И./“Р. 08”. Офисът на дружеството е и жилището, в което живее управителят и едноличният собственик на капитала му – В.Х.И.. Наведени са доводи, че във върнатото в цялост съобщение връчителят не е посочил от кое лице е събрало данни, че на адреса няма такава фирма. Оспорва се и редовността на връчването на препис от исковата молба по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление. В молбата са развити съображения за липса на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като е налице нередовно връчване на препис от исковата молба, както и на призовката за първото съдебно заседание. Освен това излага довод, че предявеният иск не е вероятно основателен, което също представлява пречка за постановяване на неприсъствено решение. По тези съображения е направено искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответникът по молбата – “Д. МЖ” ООД изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че първоинстанционният съд е предприел действия по призоваване на ответното дружество в съответствие с изискванията на ГПК и конкретно на приложената фикция по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Излага, че адресът на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, е този, на който са изпращани всички съобщения и призовки. Счита, че вписаните обстоятелства относно действията по призоваване, отразени във върнатия отрязък от съобщение, съдържат достатъчно данни за формирането на обоснован извод за наличие на предпоставки за приложение на последиците, уредени в нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Установява се, че по гр.д. № 12648/2022г. по описа на СРС, ГО, 179 състав е постановено на 20.07.2022г. неприсъствено решение по реда на чл.

238 и чл. 239 от ГПК, с което е уважен предявеният от “Д. МЖ” ЕООД срещу “Р. 08” ЕООД иск с правно основание чл. 265 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 064, 86 лева без ДДС, представляваща цена на цялостен ремонт в обект, находящ се в гр. Банкя, ул. ******* ведно със законната лихва от датата на 2 подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Адресът за призоваване на ответното дружество, посочен в исковата молба, е гр. Пловдив, ул. “*******. Преписът от исковата молба е изпратен на същия адрес, като съобщението е върнато по делото в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетил посочения адрес, на който няма афиширан офис на такава фирма, не е открит представил. Отразено е още, че сградата е жилищна и е необходимо адресът да се инвидиуализира с номер на етаж и апартамент. Първоинстанционният съд е извършил служебна справка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и като е установил, че вписаният адрес на управление съвпада с адреса, на който е изпратено съобщение до ответното дружество, е приел, че съобщението следва да се връчи чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Установява се, че е изпратено ново съобщение на същия адрес, което според указанията на съда е връчено чрез залепване на уведомление на таблото до входа. Връчителят е удостоверил отново, че на адреса няма такава фирма.

Изпратена е призовка за насроченото съдебно заседание на същия адрес, която е върната в цялост като невръчена, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че на адреса е жилищен блок на 8 етажа, както и че няма такава фирма, няма афиширан офис и не е открит представител. Съдът е приел, че призоваването е редовно. На проведеното на 11.07.2022г. съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда и при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, което е било прието за основателно.

Съобщението до ответното дружество, ведно с препис от постановеното по делото неприсъствено решение, не е било връчено. Същото е върнато в цялост с отбелязване, че на адреса е жилищна сграда и не е открит представител на фирмата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, 3 а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на 4 страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението” /определение № 550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.

В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и основателна по следните съображения:

С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание.

Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице – търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.

50, ал. 2 ГПК/.

В настоящия случай се установи, че преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото, водена в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Този адрес на управление е вписан още на 16.01.2014г. и не е променян и до настоящия момент.

Изпратеното от СРС съобщение с препис от исковата молба не е било връчено, а е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетило адреса /без да са посочени брой посещения и конкретни дати/, установило е, че там се намира жилищен блок, както и че няма афиширан офис на такава фирма и не е открит представител. При така вписаните обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че не са били налице предпоставките за връчване на съобщението по реда и при условията 5 на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, доколкото посочената разпоредба е приложима в случаите, в които връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението . И двете хипотези са обусловени от констатация на длъжностното лице по призоваване, че на адреса съществува канцелария на търговеца, каквото обстоятелство не е установено по настоящото дело.

Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е указал да извърши, намерила израз в решение № 9 от 07.06.2023г. по т.д. № 374/2023г., І ТО на ВКС, решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д. № 1439/2018г. на ВКС и др., е прието, че когато връчителят посещава адреса на търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ, а aко не намери такива да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатиците, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.