Решение № 283 от 26.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Ловеч, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20254310101308 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Р. К. П. от гр. Т. против Р. К. Н. от с. С. и М. С. К. от гр.

Л., в която се твърди, че ищцата е наследник на следния недвижим имот, находящ се в с. С., общ. У., обл. Л., останал й в наследство от К.П.Г., б.ж. на с. С., починал на 14.12.1980 г., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.207 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със Заповед № РД-18-100/28.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С., ***, площ на имота от 271 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 207, при съседи: ***.415, ***.206, ***.201, ***.200, ***.208, заедно с построената в имота: Сграда с идентификатор ***.207.1, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи два, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.

Ищцата посочва, че до смъртта на К.П.Г. през 1980 г., имотът се е владеел от него и съпругата му Ц.Н.Г., също бивш жител на с. С.. След неговата смърт, съпругата му продължила да владее имота, като през 2000 г. се разболяла и ищцата отишла да живее в имота, за да се грижи за болната си майка и продължила да живее там и до настоящия момент.

Ищцата твърди, че през м. юли 2025 г. с изненада разбрала, че Н.К.С., М.Н. К., К.И.С., М. С. К. и М.С.М. са се снабдили с нотариален акт за имота по наследство и давностно владение - нотариален акт № 62, том 4, нот. дело № 474/2024 г. на нотариус с peг.№ 138, с район PC - Л., след което К.И.С. е дарила на първия ответник 1/12 идеална част от 1 процесния имот, с нотариален акт № 144, том 4, нот. дело № 527/2024г. на същия нотариус, а след това Н.К.С., М.Н. К. и М.С.М. са продали 5/6 от правото на собственост върху имота на първия ответник Р. К. Н., с нотариален акт № 145, том 4, нот. дело № 528/2024 г. на същия нотариус, а вторият ответник М. С. К. е призната за собственик на 1/12 идеална част от процесния имот по наследство и давностно владение с нотариален акт № 62, том 4, нот. дело № 474/2024 г. на същия нотариус.

Ищцата изтъква, че за нея това било изненада, тъй като имотът се владеел повече от 50 години до настоящия момент, първо от К.П.Г., б.ж. на с.С. и съпpyгата му Ц.Н.Г., б.ж. на с.С., а след това ищцата владеела имота до настоящия момент, тя заплащала данъците за него и никой не е предявявал претенции за този имот. Посочва също, че в представения по делото разписен лист на с. С. от 1999 г., имотът е записан на наследодателя й К.П.Г., като след издаването на нотариалния акт за собственост и изповядването на сделките пред нотариуса, тя продължава да владее имота.

Изтъква, че от описаните в нотариалния акт № 62, том 4, нот. дело № 474/2024 г. на нотариус с рег.№ 138, представени доказателства при издаване на нотариалния акт, е видно, че е представена декларация за идентичност на лице с различни имена, поради което се съмнява, че е станала грешка в имената на собствениците и от там - на наследниците.

Въз основа на изложеното, ищцата предявява настоящия иск и моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик по давност и наследство на описания по-горе поземлен имот с идентификатор № ***.207 по КККР на с. С., общ. У., обл. Ловеч, с адрес на имота: с. С., ***, с площ на имота от 271 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 207, при посочените по-горе съседи, заедно с построената в имота: Сграда с идентификатор № ***.207.1 със застроена площ от 47 кв.м, брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда - еднофамилна.

Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат П. К.. Поддържа предявения иск и след становище на ответниците, че признават иска, моли да се постанови решение при признание на иска. Моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.

Ответницата Р. К. Н. лично и с пълномощника си адвокат В.К., заяви, че признава иска и не оспорва правото на собственост на ищцата. Ответницата уточни също, че тя е купила съседния имот и счита, че при сделката е станала грешка, като са й прехвърлили имота на ищцата. Възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата, като счита, че е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответницата М. С. К., редовно призована, не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Р. К., надлежно упълномощен, включително с права да признава 2 исканията на другата страна. Той също заяви, че признават иска, като нямат претенции към процесния имот. Поддържа направеното възражение от другата ответница за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като ответницата Р. Н. лично, а ответницата М. К. чрез процесуалния си представител с изрично пълномощно, заявиха, че признават иска, тъй като е станала грешка при оформянето на сделката в нотариалното производство, а ищцата изрично поиска съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от тази разпоредба, не е необходмо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли спорното право по същество.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК съобразно признанието му, като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва да се поставят направените от ищцата разноски по делото.

Ищецът претендира с представения списък по чл. 80 от ГПК и доказва направени разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро /50.00 лева/, които следва да й бъдат заплатени от ответниците.

От представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 07.08.2025 г. е видно, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат в размер на 1800.00 лева /920.33 евро/.

При съобразяване материалния интерес /данъчната оценка на имота/ по смисъла на чл. 7 ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва че дължимото в случая адвокатско възнаграждение е в размер на 204.52 евро /400.00 лева/.

Следва да се отбележи, че съгласно постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, което има задължителен характер, националният съд не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде преценен от съда с оглед материалния интерес /цената на предявения иск/, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

3

При съобразяване на тези критерии, съдът намира за основателно възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева /920.33 евро/. Същото обаче не следва да се намалява до минималния размер от 204.52 евро, тъй като процесуалният представител на ищцата е изготвил подробна и мотивирана искова молба с правни доводи по основателността й, приобщени са и преписи от три броя нотариални дела, т.е. касае се за немалък по обем доказателствен материал, който е подлежал на проучване преди да приключи делото с признание на иска, поради което съдът счита, че справедливият размер адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за положения от него труд и усилия е 600.00 лева /306.78 евро/, до който размер същото следва да се присъди като направени разноски от ищцата, а до пълния претендиран размер от 920.33 евро, следва да се отхвърли искането на ищцата в частта на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на Р. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и М. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, че Р. К.

П., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик по наследство и давност на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.207 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. У., обл. Л., одобрени със Заповед № РД-18100/28.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С., ***, с площ на имота от 271 кв.метра, с трайно предназначение на територията урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 207, при съседи: ***.415, ***.206, ***.201, ***.200, ***.208, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор ***.207.1, със застроена площ от 47 кв.метра, брой етажи: 2 /два/, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

ОСЪЖДА Р. К. Н., с горните данни, и М. С. К., с горните данни, да заплатят на Р. К.

П., с горните данни, сумата 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща разноски по делото за държавна такса, както и сумата 306.78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на Р. К. П. в частта на разноските за разликата до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от 920.33 евро, поради прекомерност.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 115 ал. 2 от Закона за собствеността, ДАВА шестмесечен срок на ищцата Р. К. П., считано от влизане в сила на решението, да поиска отбелязването му в Службата по вписванията - гр. Ловеч, като я уведомява, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

4

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5