Протокол № 179 от 25.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42870/2022
- Вид
- Протокол № 179
- Подписан
- 25.01.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225 · Кодекс на труда
- Чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл. 343, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 78, ал. 6 · Кодекс на труда
ПРОТОКОЛ
№ 179 гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110142870 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. К. Д. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Ч. О. У. С И. НА А. Е. „М. 22“ ООД – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, представлява от адв. Ц., с пълномощно по делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА ОТВЕТНИКА: Снабдихте ли се с документи, за депозирането, на които Ви бе предоставена възможност в предходното съдебно заседание?
1
АДВ. Ц.: От доверителя ми не са ми предоставени такива документи. По сведение на доверителя ми, е направен разговор с колегите на ищцата, които са заявили, че тя лично им е споделила, че й е предлагана работа от ресторант в Г., но тя самата е взела решение да почива през лятото и да не се ангажира с тази работа. За това обстоятелство, което считам, че не е в пряка връзка с предмета на спора, не считам, че следва да ангажирам гласни доказателства, просто предавам информацията, по начина, по който ми е предадена от управителя на ответното дружество. Аз не оспорвам, че ищцата не е работила за тези два месеца, за които самата тя е представила… АДВ. В.: За периода от 01.07.2022 до 20.09.2022 г. за период около два месеца.
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА СТРАНИТЕ: Да се отдели ли за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода 01.07.2022 – 20.09.2022 г., ищцата не е работила?
АДВ. В.: Аз не възразявам, нека се отдели за безспорно.
АДВ. Ц.: Ами не, защото аз много ясно заявих, че представляващият училището за знае това обстоятелство от трето лице – служител, тоест не му е лично известно това обстоятелство, че да го обявяваме за безспорно.
АДВ. В.: Последната уточнителна молба е от датата на предходното съдебно заседание, тя е съобразена със заключението на вещото лице, става въпрос за главница в размер на 2673,85 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Тази молба е от 09.12.2022 г., в съдебното заседание я представих.
АДВ. Ц.: Тя ми е връчена на мен тази молба, в съдебното заседание колегата я представи. В самото заседание на 09.12.2022 г. Давам съгласие да се оттегли исковата претенция за разликата над 2673,85 лева.
2
С оглед молбата, депозирана от ищеца и изрично даденото съгласие на ответника в тази насока, съдът счита, че следва да допусне изменение на размера на предявената искова претенция по чл. 225 от Кодекса на труда, вр. чл. 343, т. 3 от Кодекса на труда, както и за периода, за който се претендира процесното обезщетение, като за разликата над сумата от 2673,85 лева, до първоначално претендираната сума от 6300,00 лева, както и за периода следващ датата 20.09.2022 г. до 01.01.2023 г., като производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, на основание чл. 232 от ГПК.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на размера на предявената искова претенция по чл. 225 от Кодекса на труда, вр. чл. 343, т. 3 от Кодекса на труда, както и за периода, за който се претендира процесното обезщетение, като за разликата над сумата от 2673,85 лева, до първоначално претендираната сума от 6300,00 лева, както и за периода следващ датата 20.09.2022 г. до 01.01.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание чл.
232 от ГПК.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес, доколкото в заседанието присъстват и двете страни.
АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИ.Е ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
3
АДВ. В.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите изцяло предявените искове, по начина, по който същите са предявени с исковата молба, съобразявайки разбира се и молбата, с която днес се прекрати и производството за горницата над уточнената с молбата от 09.12.2022 г. Две са основните ни оплаквания срещу извършеното уволнение, които моля съда да вземе предвид. Първото е, че не е налице, нито ответникът доказа наличието на обективна причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Това ни е едното оплакване. Ответникът релевира твърдения, които по-скоро насочват към престой, оттам работодателя има други права… Второто ни оплакване е свързано с липсата на каквито и да било мотиви в Заповедта за уволнение и Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Самото позоваване в точка 12, не е равнозначно на мотивите, такава е и трайната съдебна практика на съда, ето защо моля да уважите предявените искове, както и да присъдите на ищцата, направените по делото разноски, само и единствено адвокатско възнаграждение, за което представям списък.
АДВ. Ц.: Моля да постановите решение, с което да отхвърли обстоятелството, че доверителят ми е все пак частна институция и нормално, особено в периода след пандемията, следва да организира така дейността си, за да може търговското предприятие да бъде жизнено, поради което съвсем естествено е, да се приеме, че в периода, в който няма ученици, съпътстващите дейности, които не са свързани с обучителния процес не функционират, което се установи и от събраните по делото гласни доказателства. По отношение на иска за обезщетение, аз съм си изразила становището, което изцяло поддържам, поради което считам, че исковете са неоснователни и изцяло трябва да бъдат отхвърлени. Претендирам разноски за адвокатско възнаграждение, за което представям списък. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна… и доказателства за плащане, за колегата не видях да има приложени доказателства за плащане, така че и на това основание го оспорвам.
АДВ. В.: Договорът за правна защита е приложен по делото, той е в брой и това обстоятелство е отбелязано в него.
4
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 16.01.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 42870 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 225 от Кодекса на труда.
Ищецът поддържа че между него и ответното дружество е възникнало правоотношение, въз основа на Трудов договор от 14.04.2021 г., по което правоотношение е изпълнявал длъжността „главен готвач“ при ответника.
Заявява, че описаното правоотношение е прекратено със Заповед издадена на 30.06.2022 г., в която като уволнително основание е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда.
Ищецът оспорва цитираната заповед като незаконосъобразна, заявявайки, че същата не е мотивирана, а отделно релевира, че в обективната действителност не е реализирано и уволнително основание, посочено в нея, а именно – не са били налице обстоятелства, обусловили обективна невъзможност от страна на ищцата за изпълнение на трудовите функции, включени в предметното съдържание на изпълняваната от нея длъжност, а обстоятелствата, настъпили в обективната действителност, довели до 5 издаване на заповедта, припокриват състава на престой, различен от този, сочен като правопораждащ правото на работодателя да издаде процесната заповед.
Претендира и обезщетение за незаконното оставане без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение.
Заявява искане за възстановяване на длъжността, заемана преди издаването на процесната заповед. Релевира и искане за присъждане на съдебни разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа законосъобразност на издадената заповед за уволнение и неоснователност на твърденията, сочени от ищеца за нейната незаконосъобразност. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, намери за установено следното, а именно:
По делото е безспорно, а и от събраните по него доказателства се установява, че на 14.04.2021 г., между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение с правопораждащ юридически факт, сключен между тях трудов договор, по който договор ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „главен готвач“.
Между страните е безспорно и обстоятелството, че на 31.05.2022 г., от ответника е отправено предизвести към ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, т. 12 от Кодекса на труда, като на 30.06.2022 г., е издадена и Заповед № 26 от законния представител на ответника, с която трудовото правоотношение е обявено за прекратено.
От събраните по делото доказателства се установява, че възнаграждението, което ищцата е получавала при ответника за положения от нея труд при него, възлиза на сумата 1000,00 лева – основно месечно възнаграждение, като страните са уговорили и за елемент от брутното трудово възнаграждение и допълнителното такова, равняващо се на 0,9 % за всяка година трудов стаж.
По делото е допусната и назначена ССЕ от заключението, на която се установява, че размерът на обезщетението за оставане без работа за посочения в уточнителната молба от 01.12.2022 г., период, възлиза на сумата 6 от 2673,85 лева.
Вещото лице е да дало и втори вариант, изготвен съобразно допълнително споразумение, сключено между ищцата и ответника за промяна на основната работна заплата и допълнителното възнаграждение, като вещото лице изрично е уточнило в констативно-съобразителната част на заключението си, че такова допълнително споразумение не й е представено, същото не е депозирано по делото, поради което и съдът няма да обсъжда и кредитира втория вариант на заключението от ССЕ.