Решение № 15305 от 30.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8016/2026
- Вид
- Решение № 15305
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15305 гр. София, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ при участието на секретаря З*** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20261110108016 по описа за 2026 година Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ***/ "***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представляван от изпълнителните директори *** и ***, чрез процесуалния си представител адв. К. П. от САК, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 16.12.2024 г. в ***, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответника ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от изпълнителните директори *** и ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт *** в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то с протоколно определение от 10.07.2026 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ:
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно автобус марка/модел *** с ищцовото дружество. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" относно трамвайна мотриса ***, собственост на ***, с ответното дружество. изплащане на сумата в размер на 10 631, 93 евро /явяваща се равностойността на сумата 20 794, 25 лева, начисляване на обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лева върху същата и предявяване на регресна покана за общ размер на щетата 10 644, 71 евро /явяваща се равностойността на 20 819,25 лева/, изпращането и получаването на регресна покана от ответника и възстановяване частично на сумата 5207,28 евро на ищеца
2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като доказателство по делото САТЕ, приобщените по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП № *** от 16.12.2024 г., съставен от органите на МВР. Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следния механизъм на ПТП – на 16.12.2024 г. в ***, водача на трамвайна мотриса ***, собственост на ***, се движи с несъобразено скорост, вследствие което губи контрол над управляваното от него ППС и предизвиква ПТП с правомерно движещият се автобус марка/модел ***. Вещото лице дава заключение, че причината за насъпването на процесното ПТп е движение с несъобразена с характера и интензивността на двежението скорост и имуществените увреждания, нанесени на автобус марка/модел *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в Протокол за ПТП № *** от 16.12.2024 г., и възлизат на сумата в размер на 20 794, 25 лева. Вещото лице 2 съща така дава заключуениеи, че подмяьната на задния капак на автобус марка/модел *** е било наложително, като поддържа становището си в проведеното на 10.07.2026 г. открито съдебно заседание, същото важи и за шайбата и конзолата на хидромотора.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 20 794, 25 лева, ищеца я е изплатила на собственика на увредения авто бус, като впоследствие я е претендирал от ответник. Безспорно е, че ответника е заплати на ищеца 3 сумата в размер на 5 207, 28 евро, като остава незаплатена сумата в размер на 10634, 71 лева, или 5 437, 44 евро, какъвто е и размера на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора. С оглед горното иска следва да бъде изцяло уважен, но за сумата в евро, тоест 5 437, 44 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2026 г. до изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите възлизат на сумата в размер на 1 250, 50 евро, от които държавна такса в размер на 217, 50 евро, депозит за САТЕ в размер на 200 евро, и адвокатско възнаграждение в размер на 833 евро.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от изпълнителните директори *** и ***, да заплати на ***/ "***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представляван от изпълнителните директори *** и ***, сумата в размер на 5 437, 44 евро /пет хиляди четиристотин тридесет и седем евро и четиридесет и четири евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 10 634, 71 лева, представляваща главница – невъзстановената от ответника част от застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл.
411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие случило се ПТП, на 16.12.2024 г. в ***, с участието на ППС, застраховани при ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 25.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 250, 50 евро /хиляда двеста и петдесет евро и петдесет евроцента/, представляваща направените по делото разноски, както следва – държавна такса в размер на 217, 50 евро, депозит за САТЕ в размер на 200 евро, и адвокатско възнаграждение в размер на 833 евро.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5