Решение № 876 от 09.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. П., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20265220100316 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от Е. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Г. Б.“ № 17, ап.19, ет.7, с адрес за призоваване: гр. П., пл. „С.“ № 1, ет.2, чрез адвокат Р. С. И. от АК П., против „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „Д. Х.“ №52-54, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме са установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумите по договор за потребителски кредит № 720031285611 от 06.12.2023 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 720031285611. Посочва, че на същата дата упражнил правото си на отказ от договора, като подал отказ по електронен път в законоустановения срок. Отказът бил регистриран в информационната система на ответника с регистрационен № ТСВ2507829, за което получил и кратко текстово съобщение от ответника, с което се потвърждава приемането на заявката за отказ.

Твърди, че въпреки упражненото си право на отказ, ответникът не прекратил договора, като го счита за действащ и е открил сметка на негово име във връзка с него и ежемесечно тегли суми по погасителния план.

Посочва, че съгласно чл.29 от Закона за потребителския кредит и чл.50 и сл. от Закона за защита на потребителите, упражненото право на отказ поражда действие от момента на подаването му, поради което договорът следва да се счита за прекратен от датата на отказа.

В уточнителната молба заявява, че заемната сума, уговорена с кредита е в размер на 1

3527,91 евро, която не е получена, респективно не е връщана. Други суми, които не дължи освен главницата са - за защита на кредита и сметки застраховки на кредитополучателя в размер на 1851,69 евро и договорна лихва в размер на 2882,46 евро.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Р. И. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 720031285611, се установява, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД от една страна и Е. П. от друга, на 06.12.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 720031285611, по силата на който ответното дружеството се задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в общ размер на 10521,60 лева, от които кредит в размер на 6900 лева, застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 3621,60 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 16158,98 лева, която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 269,32 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 269,10 лева. В чл.6 е уговорен срок на договора – 25.12.2028 г.. В чл.7.2.1 е посочено, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на потребителя, открита в „Т. Б. А. Б." ЕАД и посочена в чл.11.2. Кредитът се счита за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В чл.11.2 е посочена банковата сметка, открита в ответната банка. Страните са уговорили в чл.20 правото му на отказ, както следва:

20.1. потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от този договор в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на Договора. Съгласно чл.29а ЗПК, тази разпоредба и съответно свързаните с нея не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от 400 (четиристотин) лева; 20.2. Правото на отказ от този Договор се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по чл. 20.1; 20.3. Уведомлението по чл.20.2 трябва да бъде направено на хартиен носител или на друг траен носител, до който кредиторът има достъп по начин, който може да бъде доказан от потребителя съгласно действащото законодателство; 20.4. Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на 2 уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл.9.3 лихвен процент за ден; 20.5. Отказът на потребителя от сключения договор влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на чл. 20.2 и чл. 20.3 и е изпълнено условието по чл.20.4.. Е чл.23.1.2 е предвидено, че договорът се прекратява, когато потребителят се е отказал от договора по реда и при условията на чл.20.

По делото е приложено постановление на РП П. за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, касаещо процесния договор за кредит.

По делото е приложен екрана снимка, която не е оспорена от ответника и от която се установява, че на 07.12. ищецът е получил СМС от ответното дружество, в което е посочено, че заявката му за отказ от договора е входирана.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Според разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с предприетите действия от страна на ответната банка по събиране на вземанията по вече прекратен договор за кредит.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право. Всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищецът Е. Г. П. и ответникът са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 720031285611 от 06.12.2023 г. за сумата от 6900 лева.

Настоящия съдебен състав намира, че ищецът с депозирането на електронно заявление за отказ от договора на 07.12.2023 г., е упражнил надлежно правото си обективирано в чл.20 и сл. от договора и се е отказал от това облигационно правоотношение. Не е спорно, че в чл.20.4 страните са уговорили, че когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата......, но ответникът чиято е доказателствената тежест не проведе пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си да преведе по посочената в чл.11.2 от договора банкова сметка заемната сума и същата да е получена от ищеца. Поради това за ищецът не се е породило задължение за връщане на суми по кредита.

С оглед изложено съдът счита, че в настоящата хипотеза само отказът направен от ищеца е достатъчен и ответното дружество е следвало да приеме, че договорът не е породил правните си последици и не е следвало да предприема действия по събиране на суми по 3 него. Ето защо предявеният иск следва да се уважи и да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми по договора за кредит, както следва - 3527,91 евро главница, застраховка в размер на 1851,69 евро и договорна лихва в размер на 2882,35 евро, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 720031285611 от 06.12.2026 г.. По отношение на сумата над 2882,35 евро, представляваща договорна лихва до претендирания размер от 2882,46 евро, исковата претенция следва да се отхвърли, тъй като по делото няма доказателства, че претендираната от ответната банка договорна лихва е в размер, който е по-голям от посочения в процесния договор – 5637,38 лева /2882,35 евро/

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в размер от 330,56 евро ДТ и 1022,59 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за проведената медиационна среща в размер на 500 евро съдът счита, че не следва да се присъжда, тъй като процедурата по медиация е част от производството, за което ищецът вече е заплатил възнаграждение.

Съдът намира направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ответника за неоснователно. Съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, събрания обем доказателствен материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца, високо квалифицирания труд на адвокатската професия, както и обстоятелството, че установените с Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд до претендираното възнаграждение в размер от 1022,59 евро не се явява прекомерно.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „Д. Х.“ №52-54 по предявения от Е. Г.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Г. Б.“ № 17, ап.19, ет.7, с адрес за призоваване: гр. П., пл. „С.“ № 1, ет.2, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3527,91 евро главница, застраховка в размер на 1851,69 евро и договорна лихва в размер на 2882,35 евро, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 720031285611 от 06.12.2026 г., като отхвърля исковата претенция за недължимост на договорна лихва за сумата над 2882,35 евро до първоначално претендираната от 2882,46 евро, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „Д. Х.“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. П., ЕГН ******, с постоянен адрес: гр.

П., бул. „Г. Б.“ № 17, ап.19, ет.сумата в размер на 1353,15 евро, сторени разноски в производството за ДТ и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5