Решение № 1545 от 01.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. София , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002379 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на «Дедакс»ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Ж. К. от САК, насочена против Решение № 283/07.02.2020 г., постановено по т.д. № 2170/2017 г. по описа на СГС, ТО, с което предявените против дружеството жалбоподател от Община *** обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на «Дедакс»ЕООД сумите, както следва: 1/ 3 269 140,73 лв. главница; 2/ ведно със законната лихва от 12.10.2012 до окончателното й плащане; 3/и сумата от 54 434,23 лв., представляваща лихва за забава по отношение главницата за периода 14.08.2012 г. – 12.10.2012 , за които е издаден изп.лист от 16.08.2016 г. по т.д. № 271/2016 г. по описа на АС Пловдив, са уважени.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗЗД и ТЗ, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и отказване съдействие на страните за изясняване на релевантен за спора въпрос чрез недопускане на своевременно заявени и относими към спора от страна на ответника-въззивник доказателствени искания, както и за необоснованост.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея оплаквания и поддържа правилност на обжалваното решение.

1

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в обстоятелствената част на която Община *** е твърдяла, че на 05.06.2017 г. е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 201785104022625 по описа на ЧСИ М. П., от която разбрала, че същото е образувано въз основа на изп.лист, издаден въз основа на влязло в сила решение на АС Пловдив по в.т.д. № 271/2016 г., с което общината ищец била осъдена да заплати на „Пътстрой“ООД ***, като съдружник в ДЗЗД „Железник СЗ – 2011“, сумата от общо 5 470 723,51 лв., от която – главица – 3 269 104,73 лв.; законна лихва – 1 553 589,63 лв. за периода 12.10.2012 г. – 15.06.2017 г.; главница в размер на 284 850,57 лв., със законна лихва върху нея в размер на 135 371,45 лв. за периода 12.10.2012 г. – 15.06.2017 г.; 59 155,30 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 36 300 лв. разноски по изп.дело и 132 320,47 лв. такси по тарифата на ЗЧСИ.

Твърдяла е, че взискателят по посоченото изп.дело било непознато за ищеца лице „Дедакс“ЕООД, ЕИК ***. От съдържанието на поканата се информирал, че това дружество се легитимирало като взискател по изп.д. като цесионер на кредитора му „Пътстрой“ООД *** на присъденото с посоченото по-горе съдебно решение парично вземане.

Пояснила е, че още след снабдяването си с изп.лист, първоначално по още невлязлото в сила решение на АС Пловдив по в.т.д. № 271/2016 г., ищецът по това дело „Пътстрой“ООД образувало друго изп.д. - № 3338/2016 г., по което били запорирани всички сметки на Община ***. Изпълнителните действия по това дело обаче били спрени въз основа на определение на ВКС, поради инициираното касационно обжалване от Общината и внасянето на дължимата се гаранция, определена от ВКС.

След спирането изп.д. било прекратено и „Пътстрой“ООД си оттеглило изп.лист.

Докато производството по касационно обжалване на решението на АС Пловдив било висящо пред ВКС, в деловодството на Община *** постъпило запорно съобщение от ЧСИ Г.

И., с район на действие – ОС Стара Загора, с вх.№ 5139/29.08.2019 г., с което било наложен запор върху вземането на „Пътстрой“ООД за задължение, което същото дружество имало по изп.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ И. към Държавата и Кооперативна търговска банка /КТБ/ АД, в размер на 4 700 293,54 лв. към 26.08.2016 г.

Ден след това – на 30.08.2016 г. в деловодството на Община *** постъпило съобщение от ДЗЗД Железник СЗ – 2011, в което съдружник е „Пътстрой“ООД, че вземането му към Община *** е прехвърлено с договор за цесия от 30.10.2013 г. на „ИПС Лазур“АД ***.

На 01.06.2017 г., след частичното влизане в сила на решението на АС Пловдив по в.т.д.

№ 271/2016 г. ищецът, в качеството си на трето задължено лице, изпълнил запора на ЧСИ И. и превел по образуваното при нея изп.д. № 2369/2016 г. изцяло дължимата и присъдена с посоченото съдебно решение сума към „Пътстрой“ООД, която към датата на плащането била в размер на 4 866 107,73 лв., от която: главница в размер на 3 269 104,73 лв.; законна лихва в размер на 1 542 590,77 лв. за периода 12.10.2012 г. – 01.06.2017 г.; 54 412,23 лв. мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 14.08.2012 г. – 03.10.2012 г.

Твърди се въз основа на гореизложеното, че чрез извършеното плащане Община *** е погасила задължението си към „Пътстрой“ООД към 01.06.2017 г.

На същата дата процесуалният представител на „Пътстрой“ООД адв.К., този път като процесуален представител на ответника „Дедакс“ЕООД, образувал изп.д. № 22625/2017 г. по описа на ЧСИ М. П. въз основа на издадения в полза на „Пътстрой“ООД изп.л. по в.т.д.

№ 271/2016 г. по описа на АС Пловдив, за сумата от 5 470 723,15 лв., като поискала налагането на запор по отношение всички банкови сметки на Община *** и по отношение 2 вземането на същата община от ВКС за внесената гаранция.

Покана за доброволно изпълнение по посоченото изп.д. длъжникът получил на 05.06.2017 г. и към нея боло приложено уведомление, че „Дедакс“ЕООД придобило вземането на „Пътстрой“ООД от Община ***, с договор за цесия от 10.12.2012 г., съобщена на длъжника в края на 2012 г. чрез връчване на уведомление, в което било посочено имено и длъжността на получилия го служител.

Твърди се, че в деловодната система на Община *** няма регистрирано такова уведомление, а приложеното към изп.д. било без дата по чл.99 ЗЗД, като в горния ляв ъгъл на ръка било посочено, че е получено в Община *** от Е. И. К. – инспектор, на 12.12.2012 г., чийто трудови задължения като инспектор контрол екология, чистота и обществен ред не включват получаване на входяща кореспонденция.

В този смисъл и се твърди, че подписът на същия върху документа удостоверявал факта, че го е получил, за да го внесе в Общината, но не и факта на връчване на документа на самата Община.

Поради това и т.к. подобно съобщение не било регистрирано в деловодната система на последната, че твърди, че не е налице редовно връчване на посоченото уведомление на Община ***, респ. – че до 05.06.2017 г. същата не е била уведомяване за съществуването на договор за цесия между „Пътстрой“ООД и „Дедакс“ЕООД.

Затова и като платила на 01.06.2017 г. задължението си към „Пътстрой“ООД на неговите кредитори по изп.д. № 2369/2016 г. на ЧСИ И., като трето задължено лице, Общината погасила задължението си „Пътстрой“ООД изцяло, и към 05.06.2017 г. – датата на узнаване на цесията, не е съществувало задължение към цесионера на взискателя „Дедакс“ЕООД по изп.д. № 22625/2017 г. по описа на ЧСИ М. П..

В допълнителната искова молба при условието на евентуалност е наведено и твърдение, че дори да се приеме в хода на производството, че уведомлението по чл.99 ЗЗД е връчено надлежно на ищеца, то същият отново е изпълнил задължението си като трето задължено лице по запорното съобщение, като е погасил задължение на „Дедакс“ЕООД към „КТБ“ АД /н/. Последното, предвид че „Дедакс“ЕООД придобило вземането по договора за цесия 7 месеца след вписването на договор за особен залог, сключен с цедента „Пътстрой“ООД за обезпечение на задължението му по договор за банков кредит, изменен с анекс от 02.05.2012 г. Твърдения, че ищецът е погасил задължението си към своя кредитор „Пътстрой“ООД в хода на развило се производство по гл.7 от Закона за особените залози чрез изпълнение върху заложеното имущество, представляващо вземането на „Пътстрой“ООД от Община *** по договора с № BG161PO001/1.4-05/2009/002-S-02 обаче не са въведени.

По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на изп.д.

№ 2625/2017 г. по описа на ЧСИ М. П., поради валидно извършено погасяване на задължението на Община *** към кредиторите на „Пътстрой“ООД по изп.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И. преди датата на уведомяването й, че вземането на „Пътстрой“ООД е прехвърлено на „Дедакс“ЕООД.

В разменените книжа ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е оспорило предявения иск, като е навело на първо място доводи за неговата недопустимост, а алтернативно – неоснователност.

По отношение на първото възражение е наведено, че в случая исковата претенция е основана на факти, осъществили се преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и нямащи отношение към изпълняемото право.

3

Във връзка с възраженията по отношение основателност на иска е оспорил твърденията, че ищецът не бил уведомен своевременно за извършената между „Пътстрой“ООД и „Дедакс“ЕООД цесия и е навел подробни доводи в подкрепа на това оспорване.

Поддържал е, че съобщаването на цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД не е част от фактическия състав на този способ за прехвърляне на вземания, нито процесуално действие по изп.производство.

Отделно от това е поддържал и липса на нарушения относно връчване на уведомлението за сключване на договора за цесия, вкл. и във връзка с липсата на регистриране на това уведомление в деловодната система на ищеца.

Оспорено е твърдението в искова молба за валидно погасяване на задължението на Община *** към „Пътстрой“ООД, чрез извършеното плащане на процесните суми, защото запорното съобщение по изп.д. № 2369/2016 г. на ЧСИ И. било изпратено четири години след извършване на цесията на вземанията и уведомяването на общината, като се навеждат подробни доводи и по отношение на това оспорване.

Решаващият състав на САС, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства пред двете инстанции, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

По същия страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за който /пак с оглед твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба/ е налице правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не дължи паричното вземане, на което ответникът претендира да е носител, защото го е погасил, чрез плащане – факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, въз основа на което ответникът се легитимира като кредитор на ищеца.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение въззивната инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че пред АС Пловдив е имало образувано в.т.д. № 271/2016 г., по което е било постановено Решение № 266/11.08.2016 г.

Със същото Община *** е осъдена да заплати на „Пътстрой“ООД, като съдружник в ДЗЗД „Железник – СЗ-2011“ гр.*** сумите, както следва: 3 269 104,73 лв. дължимо, но неплатено възнаграждение с вкл. ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата от 54 434,23 лв. – обезщетение в размер на законна лихва за забавено плащане на посочената главница, за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г.; сумата от 284 850,57 лв., с която общината незаконно се обогатила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4 743,07 лв. законна лихва върху посочената главница от 284 850,57 лв.