Решение № 5253 от 18.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5253 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100508178 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №26667/01.06.2023 г., подадена от Столична община (Дирекция „Общински приходи“), срещу постановление за разпределение от 10.05.2023 г., извършено от ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, по изп. дело №20228380401016.

В нея са изложени доводи за неправилност на извършеното разпределение в частта, в която са разпределени суми от шести ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД вземанията на държавата, освен тия за глоби, както и в седми ред - „Суми без привилегия по чл.136 и чл.137 от ГПК“.

Счита, че законосъобразно и правилно ЧСИ е удовлетворил Столична община за вземанията й за такса битови отпадъци за имота (ТБО), предмет на публична продан, но неправилно е разпределил на Национална агенция за приходите (НАП) сумата от 42 895,59 лв., а присъединеното вземане по изпълнително дело № 20188380403476 за данък моторно превозно средство, е отнесено като вземане без привилегия по чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД.

Поддържа, че вземането за данък МПС като публично вземане по смисъла на чл.

1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във връзка с чл.136, ал.

1, т. 6 от ЗЗД, е привилегировано пред вземанията на останалите хирографарни кредитори без привилегии. Твърди, че като привилегирован кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, а не по чл. 136, ал. 1,т. 2 от ЗЗД, Столична община е следвало да бъде 1 удовлетворена в един и същи ред с НАП, пропорционално на дълга на тези двама кредитори, поради което моли обжалваното разпределение да бъде отменено и извършено ново, като се съобрази привилегията на настоящия жалбоподател.

Взискателят „Ф.И.А.“ ЕООД оспорва жалбата, като поддържа, че предмет на разпределение е сума от продажбата на недвижими имот, а не на моторно превозно средство, поради което вземането на Столична община не попада в реда, предвиден в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Тъй като вземането е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и неприложим е редът по ДОПК за събиране на вземането. Моли обжалваното разпределение да бъде потвърдено като правилно.

Частен съдебен изпълнител М.Б. е депозирал мотиви по извършените от него действия по разпределението, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че процесното вземане на Столична община е във връзка с неплатен данък за МПС, собственост на „Г.“ ЕООД и тъй като предмет на публичната продан е недвижим имот, то и вземането за данъци за МПС не може да се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Длъжникът „Г.“ ЕООД (л. 292, том 3 от и.д.) и присъединените взискатели Национална агенция за приходите (л. 294, том 3) и Столична община, район „Витоша – Овча купел“ (л. 295, том 3), както и взискателя „ИС – И.“ ЕООД (л. 307, том 3) редовно уведомени, не са взели становище по жалбата.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Установява се, че изп. дело №20228380401016, по описа на ЧСИ М.Б., рег.

№838 при КЧСИ, е било образувано след като с протокол 02.11.2021 г. е прекратено образуваното и.д. №113/2020 г. по описа на СИС при РС – Дулово (л. 111, том 1).

Първоначално изпълнителното производство е образувано по молба на „ИС-И.“ ЕООД срещу „Г.“ ЕООД за вземане по изпълнителен лист от 20.12.2021 г., издаден от ОС – Силистра за вземане в размер на 43 300,93 лева, ведно със законната лихва от 09.02.2011 г. до окончателното плащане, обезщетение за забава от 7155,13 лв. и съдебни разноски от 3758 лв.

С обжалваното постановление за разпределение от 10.05.2023 г. съдебният изпълнител е разпределил постъпилата от публичната продан на недвижим имот – паркомясто №89, част от самостоятелен обект в сграда – гараж, паркинг, с идентификатор ***, собственост на „Г.“ ЕООД, сума от 78 366 лв. Не се спори, а и се установява от приложеното като доказателство изпълнително дело, че при изготвяне на разпределението взискатели с непогасени вземания са, както следва:

1. първоначалния взискател „ИС – И.“ ЕООД (с неправилно посочено наименование „ ИС – 2

ИБ Лих Ш.“ ЕООД) с вземане в общ размер на 110 702,84 лв.; присъединените взискатели: 2. „Ф.И.А.“ ЕООД с вземане в общ размер на ******* лв.; 3. Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземанията“ с вземане в общ размер на 22 877,15 лв.; 4. Национална агенция за приходите с вземане за непогасени публични задължения в общ размер на „46,2949,07 лв.“; 5. Столична община, район „Витоша - Овча купел“ за вземания за недвижимия имот, обект на публична продан, в общ размер на 363,54 лв.

Съгласно т. 1 от ТР №2/22.11.2022 г., по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява единствено, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

При извършената служебна проверка от съда не се констатира в разпределението да не е конституиран присъединен по право взискател, като следва да се отбележи, че във връзка с проведената публична продан на недвижим имот е конституиран като присъединен по право взискател Столична община, Дирекция „Общински приходи“ за вземането му за дължим данък върху недвижимия имот.

С разпореждане от 19.12.2022 г. (л. 135, том 3) вземането на Столична община, Дирекции „Ревизии и събиране на вземания“, за което е било образувано и.д.

№2188380403476 по описа на ЧСИ М.Б. срещу „Г.“ ЕООД е присъединено за събиране по изп. д. №20228380401016 при същия съдебен изпълнител, като не се спори, че вземането касае незаплатени данъци за МПС, собственост на „Г.“ ЕООД.

Предвид че разпределението е обжалвано само от присъединения взискател Столична община в частта му за вземанията, отнесени в шести и в следващия го ред на кредиторите без привилегии, а именно вземанията на Национална агенция за приходите, „ИС – И.“ ЕООД (неправилно посочен в разпределението като „ИС – ИБ Лих Ш.“ ЕООД) и „Ф.И.А.“ ЕООД, то съобразно приетото в горепосоченото тълкувателно решение съдът е обвързан от оплакванията в жалбата на Столична община и дължи проверка правилността на извършеното разпределение именно в тази му част.

Съобразно разпределението ЧСИ е разпределил в шести ред вземания по чл.

136, ал. 1. т. 6 от ЗЗД (вземанията на държавата, освен тия за глоби), както следва:

VI. 1.1. 250,30 лв. на Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Витоша - Овча купел“, съгласно представено удостоверение за дължима такса за битови отпадъци за недвижим имот, предмет на публичната продан;

VI. 1.2. 30,04 лв. на ЧСИ, представляващи пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по ТТР към ЗЧСИ;

VI. 2.1. 42 895,59 лв., на Национална агенция за приходите, териториална 3 дирекция „София“, съгласно представено удостоверение за дължими публични задължения, на „Г.“ ЕООД;

VI. 2.2. 3353,48 лв. на ЧСИ, представляващи пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по ТТР към ЗЧСИ;

За кредиторите, които нямат привилегии, ЧСИ е разпределил суми, както следва:

VII.1. 4010,99 лв. на взискателя „ИС - И. Ш.“ ЕООД (с правилно наименование „ИС – И.“ ЕООД);

VII.2.1. 22 649,09 лв. на взискателят „Ф.И.А.“ ЕООД;

VII.2.2. 700,39 лв. на ЧСИ, представляващи пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по ТТР към ЗЧСИ;

VII.3.1. 759,43 лв. на взискателя Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземанията“.

VII.3.2. 69,46 лв. на ЧСИ, представляващи пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по ТТР към ЗЧСИ;

Предвид оплакванията на Столична община (Дирекция „Общински приходи“) основният спорен по делото въпрос е относно характера на вземането на общината за непогасени данъци за моторно превозно средство и в каква поредност спрямо останалите вземания се удовлетворява – в реда на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД или след тези вземания, по реда на чл. 137 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата, освен тия за глоби.

Буквалният прочит на нормата би довел до извод, че държавата, но не и общината, има привилегия за своите вземания, което обаче противоречи на историческо тълкуване на нормите, уреждащи привилегиите.

На първо място е необходимо да се отчете, че регламентацията на привилегиите се съдържа в Закон за задълженията и договорите, който е обнародван с ДВ бр. 275 от 22.11.1950 г. Към този момент разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. 91 от 11.11.1960 г., отм., ДВ, бр. 67 от 06.08.1997 г.) предвижда, че държавният бюджет е „единствен“ и обхваща републиканския бюджет, бюджетите на народните съвети и бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Вземанията на общинските съвети и кметствата, които имат отделни бюджети, според чл. 2, ал. 2 ЗСИДБ (отм.), са постъпвали в приход на единния държавен бюджет, предвид задължението им по чл. 4 от същия закон своевременно да извършват вноски. Характерът на бюджета като единен и задължението за вноски в него сочи, че вземанията на народните съвети и на кметствата са били по своя характер държавни вземания, поради което и не е случайно, че при приемането на ЗЗД в чл. 136, ал. 1, т. 2 като държавни вземания са определени вземанията на държавата за данъци върху 4 определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, а в чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД с привилегия се ползват и всички останали вземания на държавата (освен тези за глоби), без законодателят да е провел разграничение дали тези вземания са събирани от общинските съвети или кметствата. Следва да се отбележи, че и последващо приетата Наредба за събиране на държавните вземания, издадена от министъра на финансите, обн., изв. бр. 13 от 12.02.1952 г. и отменена на 22.05.1989 г. (чл. 50 от нея), също е предвиждала, че вземанията на държавата и общинските народни съвети или кметствата се ползват с правото на предпочитателно удовлетворение по реда на чл. 136 от Закона за задълженията и договорите.

Анализът на горепосочената нормативна уредба сочи, че привилегията по чл.

136, т. 6 от ЗЗД е обхващала и постъпващите в местните бюджети данъци и такси.

С приемането на Конституцията от 1991 г. на общините е придадено качеството на юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ), като те функционират чрез свои органи, имущество и самостоятелен бюджет. Като източник на приходи в общинския бюджет са предвидени и вземанията за данък върху превозните средства (чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ). По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци, а редът за тяхното събиране е по ДОПК, като е възможно събирането им и по реда на ГПК, когато са възложени на съдебен изпълнител (чл. 163, ал. 1 и 4 ДОПК). За частните държавни и общински вземания е предвидено да се събират само по общия ред (чл. 163, ал. 2 ДОПК).

Видно е, че и действащата нормативна уредба не отдава привилегирован ред при събирането на публичните държавни вземания пред публичните общински вземания, което намира своето логично обяснение поради особено предназначение – средствата от тях са насочени към осъществяване на дейности, които са в обществен интерес.

Постъпленията от тези вземания способстват съответната община да осъществява предвидената чрез Конституцията от 1991 г. форма на местно самоуправление, проява на делегираната й от държавата изпълнителна власт. Обществената значимост на местните данъци, какъвто безспорно представлява и този за МПС, като източник на финансиране на общината, изначалната липса на законодателно разграничение между държавните и общинския вземания при приемането на ЗЗД, изрично предвиденият привилегирован ред по чл. 50 от Наредба за събиране на държавните вземания за вземания на държавата и общинските народни съвети или кметствата, и приравнения специален ред по ДОПК на публичните държавни и на публичните общински вземания, мотивират настоящия състав да приеме, че процесното вземане на Столична община (Дирекция „Общински приходи“) за неплатен данък МПС е държавно вземане по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД и се ползва с привилегията от този ред, наравно с вземанията на самата държава.