Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 12.04.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 398/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Велемира Денчева Димитрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Габрово, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20234200500398 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба от Е. П. Д., чрез адв. П. К., с вх. № 15972/06.10.2023 г. при ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ, срещу нейни действия извършени по изп. дело № 20237340400318 по описа на същата – отказ да приключи/прекрати изпълнение срещу недвижим имот, въз основа на която е образувано настоящото производство по гр. д. № 389/2023 г. по описа на ГбОС.

В жалбата се твърди, че по делото е обявена продажба на имот на длъжника. Своевременно е поискано от ЧСИ да приключи, респ. да прекрати принудителното изпълнение върху същия имот, тъй като са налице основанието в чл. 494, ал. 2, изр. последно от ГПК. Производството по делото е продължение на изп. действия, започнали при друг ЧСИ, по което са извършени няколко поредни нарушения на чл. 494, ал. 1 от ГПК, като пороците на изп. действия по това дело не се санират с прехвърлянето на делото при друг ЧСИ. С резолюция, която е връчена на длъжника на 02.10.2023 г., ЧСИ отказва да освободи имота от изпълнение и да вдигне 1 наложените възбрани върху него, като се твърди, че отказа на ЧСИ да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана върху него, е акт подлежащ на оспорване пред съда. Моли да се постанови отмяна на отказа на ЧСИ да освободи недвижимия имот от изпълнение и да вдигне наложената възбрана, както и да му се присъдят разноските по делото.

В постъпилия отговор на жалбата от взискателя "Банка ДСК" АД, същата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли се, да се остави жалбата без уважение.

Съдебният изпълнител ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово, в мотивите си, дадени по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, заема становище, че така подадената жалба е неоснователна.

С определение № 694/28.11.2023 г. ГбОС остави жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, като прие, че отказът на СИ да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана не подлежи на обжалване. С определение № 125 от 26.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 58/24 г., Великотърновският апелативен съд отмени горепосоченото определение на ГбОС и връща делото за произнасяне по искането, с което е сезиран от жалбоподателя, а именно да се приключи или прекрати изпълнителното производство и като последица от това да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана върху него.

За да се произнесе, настоящият състав на съда приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното изп. дело № 318/2023 г. по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово, е видно, че същото първоначално е образувано по молба на взискателя "Банка ДСК" АД против длъжника Е. П. Д. при ЧСИ И.И. по негов № 43/2017 г., като по молба на взискателя с вх. № 2124/16.03.2023 г., същото е препратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ З.В..

Взискателят се легитимира по изп. дело с вземане по изп. лист от 23.03.2011 г. на РС- Севлиево издаден в полза на банката против длъжника Е.

П. Д., за сумата от 190 035, 94 лв. главница, 28 400, 65 лв. лихва за периода от 13.05.2010 – 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2011 г. до окончателното плащане на вземането.

2

По първоначално образуваното изп. производство взискателят "Банка ДСК" АД, в молбата си за образуване, е поискал от ЧСИ И.И. да се извърши опис и оценка на ипотекирания в полза на банката недвижими имот от собственика и ипотекарен длъжник ЕТ „Е.- Е. Д.“, за което е приложен нотар. акт за учредяване на договорна ипотека.

От нотар. акт за учредяване на договорна ипотека № 193, том І, рег. № 2594, дело № 190/2008 г. на нотариус № 300 при НК, се установява, че "Банка ДСК" АД отпуска на Е. П. Д. ипотечен кредит, като вземането на кредитора се обезпечава от ипотекарния длъжник ЕТ „Е.- Е. Д.“, който учредява договорна ипотека върху ПИ 3 от масив 77, бивше ПИ 611 идентичен с ПИ 077003 в землището на гр. Севлиево, местност Скъсаното, ЕКАТТЕ 65927, целият с площ 600 кв. м., заедно с цялата построена в него триетажна масивна жилищно- стопанска сграда със „снек – бар“, избено помещение и мансарден етаж, със застроена площ 293 кв. м. и РЗП 1 220 кв. м.

По изп. дело при ЧСИ И.И., в периода от 2017 г. до 2022 г., са извършени по отношение на ипотекирания недвижим имот три оценки и 21 процедури по публични продани на ипотекирания имот по искане на взискателя и ипотекарен кредитор "Банка ДСК" АД

С молба от 16.03.2023 г. взискателят "Банка ДСК" АД е поискал изпълнителното дело да бъде препратено за продължаване на изп. производство при ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ.

С молба, с вх. № 11837/20.07.2023 г. по изп. дело № 318/2023 г. взискателят "Банка ДСК" АД е поискал от ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ, за ипотекирания в полза на банката недвижим имот в гр. Севлиево, м.

„Скъсаното“ (подробно описан), да бъде насрочена и извършена публична продан.

С молба с вх. № 14315/04.09.2023 г. длъжникът Е. П. Д. е поискал от ЧСИ З.В. да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана на осн. чл. 494, ал. 2, изр. последно от ГПК. Изложил е доводи, че извършена от него оценка сочи, че стойността на имота е 10 пъти по – висока от обявената, с което ще се наруши неговия интерес и вече направил такова искане по изп. дело № 43/2017 г. на ЧСИ И.И., като същото следвало да бъде съобразено по настоящото дело за да се избегне увреждането на длъжника.

С молба с вх. № 14824/18.09.2023 г. длъжникът Е. П. Д. повторно е 3 поискал от ЧСИ З.В. да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана на осн. чл. 494, ал. 2, изр. последно от ГПК. Изложил е доводи, че извършена от него оценка сочи, че стойността на имота е 10 пъти по – висока от обявената, с което ще се наруши неговия интерес и вече направил такова искане по изп. дело № 43/2017 г. на ЧСИ И.И., като същото следвало да бъде съобразено по настоящото дело за да се избегне увреждането на длъжника.

С писмо, с изх. № 13879 /18.09.2023 г., ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ е уведомила длъжника, че отказва да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената върху него възбрана.

Срещу така постановения отказ е постъпила настоящата жалба от длъжника Е. Д., която ВТАС приеме за процесуално допустима и с оглед указанията настоящият състав на съда следва да се произнесе по правилността на действието на ЧСИ – отказ да прекрати изпълнителното производство и като последица да освободи имота от изпълнение, и да вдигне наложената възбрана.

При така приетото от фактическа страна, съдът приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да бъде прекратено изпълнителното производство, вследствие на което да се освободи имота от изпълнение и да се вдигнат наложените възбрани по делото, респ. от процесния имот, като последица от прекратяването, следва да се установи, че е налице някоя от изрично посочени в чл. 433, ал. 1, т. 1- т. 8 от ГПК хипотези. По изпълнителното дело безспорно се установява, че длъжникът не е удовлетворил вземането на взискателя по издадения в негова полза изпълнителен лист (чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК). Съдът намира, че от материалите по изп. дело не се установява и да е налице някой от останалите хипотези на закона, при които СИ е длъжен да прекрати изпълнителното производство.

Длъжникът, доколкото може да се тълкува жалбата му, иска делото да бъде прекратено по отношение на конкретен недвижим имот в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, т.е. следва да са налице 4 кумулативно двете посочени предпоставки. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК е пряко свързана със задължението на длъжника по чл. 448 от ГПК за деклариране на имуществото и доходите си. Прекратяването на това основание не настъпва ех lege, а едва когато са изпълнени всички изисквания на чл. 448 от ГПК , включително и в производството пред районния съд. Без да е проведено производството по чл. 448 от ГПК, съдебният изпълнител не може да го прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.

1, т. 5 от ГПК.

В конкретния случай, освен че не е проведена процедурата по чл. 448 от ГПК, длъжникът не може да се ползва от забраната по чл. 444 от ГПК и на още две основания. На първо място в чл. 445 от ГПК императивно е указано, че от забраните по чл. 444 от ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискателят е заложният или ипотекарен кредитор, какъвто е и конкретно установения случай. На второ място на липсата на друго секвестируемо имущество може да се позове само физическо лице, но не и неговия едноличен търговец, който в случай е ипотекарен длъжник по изпълнителното дело. С оглед изложеното постановеният отказ на ЧСИ Василева, да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен, предвид установеното парично задължение на длъжника Е. Д., произтичащ от вземане обезпечено с договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Безспорно от изпълнителното дело се установява, че процесният имот, обект на множество публични продани, е ипотекиран в полза на взискателя "Банка ДСК" АД и изпълнението по делото се извършва именно за удовлетворяване на обезпечения ипотекарен кредитор.

Съдът приема, че ЧСИ З.В. надлежно е сезирана от взискателя да се проведе нова публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот и не са били налице предпоставките за освобождаване на имота от изпълнение и заличаване на възбрана. Освобождаването на имота изпълнение по см. на чл.

494, ал. 2, изр. последно от ГПК не води до неговата несеквестируемост и няма пречка веднага след това да бъде насочено изпълнение отново върху същия имот, като този смисъл даденото разяснение по т. 9 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, както и съдебната практика и теория („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес“, ИК „Труд и право“, 2023 г., стр. 349).

Длъжникът не е изпълнил задължението си по изп. дело и имотът служи за обезпечение на банката, поради което същият се явява и секвестируем на осн.

5 чл. 445, ал. 1 от ГПК, като съдебният изпълнител е длъжен да пристъпи към принудително изпълнение, след като надлежно е сезиран от взискателя за удовлетворяване на вземането му.

Предвид изложеното, подадената жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. П. Д., подадена чрез адв. П.

К., с вх. № 15972/06.10.2023 г. при ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ, срещу нейни действия извършени по изп. дело № 20237340400318 по описа на същата – отказ да приключи/прекрати изпълнението срещу недвижим имот с идентификатор *** находящ се в гр. Севлиево, обл. Габрово по КККР, местност „Скъсаното“, с площ 600 кв. м. с трайно предназначение земеделска, заедно с цялата построена в него триетажна масивна жилищно- стопанска сграда със „снек – бар“, избено помещение и мансарден етаж, със застроена площ 293 кв. м. и РЗП 1 220 кв. м. и като последица да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана върху него, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6