Решение № 97 от 20.08.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Раднево, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК и насрещно искане по чл. 150 СК за увеличение на издръжка.

Производството е образувано по искова молба на М. М. М., действащ чрез адв. М., срещу А. С. Н., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Ищецът твърди, че с ответницата са съжителствали на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило детето С.М.М., родена на ***** г. Твърди, че с решение от ***** г. по гр.д. № ***** г. на РС-Раднево е одобрено постигнато между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, с което родителските права спрямо детето са предоставени на майката, местожителството на детето е при адреса на майката, а на ищеца е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. Твърди, че много обича детето, то също го обича, искат да бъдат заедно, но последните две години и половина личните им отношения били силно ограничени от майката, която го блокирала във всички видове комуникация, което наложило да стои пред дома й и да се моли да види детето си. Твърди, че поради това възникнали проблеми с брат й и баща й, което наложило провеждане на серия съдебни производства в техен стремеж да бъде финансово съсипан и вкаран в затвора. Твърди, че ответницата избягвала контакт с него, което наложило 1 негови приятели да получават информация относно детето. Твърди, че майката не спазвала определения режим на лични отношения и не му давала детето през определените четири дни от месеца по тяхно съгласие. Твърди, че това наложило да ходи до детската градина, за да види дъщеря си, но там пък работила майката на ответницата, а като го видела викала полиция, наричала го престъпник. Твърди, че не бил канен на никой детски празник. Твърди, че майката на ответницата гледа детето, докато тя била отдадена на поредния й съжител. Твърди, че ответницата заедно с приятелите, които оставали у тях, без свян пред детето извършвали сексуални актове, които детето му разказвало. Твърди, че ОЗД-Раднево били наясно с тези обстоятелства, но не били работили с майката по този въпрос. Твърди, че след като качил няколко клипа в социалните медии за поведението на майката и отвращението, с което детето говорило за това, с него се свързали хора, които му казали какво поведение имало дъщеря им и как заплашвало други деца, но ръководството на детската градина не взело мерки, а бащата на едно дете искал да го премества в другаде. Твърди, че разбрал, че от месец декември 2023 г. детето ходило на психолог, но никой не го уведомил за това, като целта била да се предотврати психологическата травма на детето от честотата на смяна на партньори от майката, която водила до агресия на детето. Твърди, че често детето му било предавано от майката на ответницата без да се предават половината му лекарства, което довело до увеличаване на здравословен проблем у детето. Твърди, че детето износва дрехи на братовчедка си, въпреки че той давал издръжка редовно, детето стояло постоянно пред телевизора и знаело наизуст всички реклами, а на социалните работници обяснявало, че когато било с майка си се търкаляли по леглото. Твърди, че когато трябвало да върне детето от режим на лични отношения, то не ревало и не искало да ходи там, заради скучното си ежедневие. Твърди, че въпреки стремежът на майката да го откъсне от детето и да го отслаби финансово и емоционално, той имал стабилна работа и доход, имал същата среда на широка подкрепа от разширеното му семейство. Излага подробни съображения относно наличието на съдебна практика, която следва да възпре майката в опитите й да откъсне детето от него, като се запази и засили емоционалната му връзка с детето.

Твърди, че е наличие на сериозна промяна на обстоятелствата, които налага ревизия на предходните мерки. Поради това и поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местожителството на детето при него, да се определи конкретен режим на лични отношения на майката с детето и да бъде осъдена майката да заплаща 2 ежемесечна издръжка на детето в размер на 290 лв., а алтернативно ако се предоставят родителските права на майката предлага конкретен разширен режим на лични отношения между него и детето и да заплаща 290 лв. ежемесечна издръжка на детето. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А. С.

Н., чрез адв. З., в който взема становище за допустимост и поддържа неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че наистина са родители на детето и определените мерки спрямо детето със съдебното решение, но оспорва изложените в молбата за съдействие обстоятелства досежно другите изложени обстоятелства. Твърди, че редовно е комуникирала с ищеца относно детето, включително чрез служители от ОЗД-Раднево. Твърди, че тя и детето посещават психолог по препоръка на ОЗД-Раднево, тъй като детето редовно ставало свидетел на агресия от страна на бащата спрямо майката и нейното семейство. Твърди, че ищецът редовно нарушава обществения ред и то на обществени места, което често ставало и пред детето. Твърди, че оспорва твърдението детето да износва чужди дрехи, като твърди да са закупувани дрехи на детето, за което представяли фактура и касов бон. Твърди, че ищецът взема за база прекараното време с детето през уикенда, което е основно в забавления, но не и в подготовка на детето за градина, за детския учебен процес, а за родителските му качества следвало да се вземат предвид водените дела между ищеца и нея и нейните членове на широкото семейство. Твърди, че към момента имало висящи наказателни производства спрямо ищеца за нарушаване на заповед за защита от домашно насилие и закани с убийство спрямо нея. Твърди, че това засилва допълнително преценката за липсата на качества у ищеца като гражданин и съответно като родител, неговата престъпна упоритост и тенденциозност. Твърди, че няма никаква промяна в обстоятелствата, налага промяна на предоставянето на родителските права на ищеца. Твърди, че установеният сега режим на лични контакти е уговорен между тях, а не им е наложен от съда, като тя го спазва стриктно, никога не е ограничавала контактите на ищеца с детето, а предложеният нов режим от ищеца щял да покачи напрежението между тях, не е в интерес на детето, а цели единствено ищецът да я следи и да я контролира. Твърди, че с оглед нанесените от ищеца психически травми на майката и индиректно на детето, предложения от ищеца разширен режим на лични отношения ще влоши допълнително тяхното емоционално и психично състояние. Поради това иска от съда да отхвърли искането на ищеца. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила от ответницата А. С. Н., чрез адв. З., 3 насрещна искова молба с искане за увеличение на предходно определената издръжка на детето, насочена към ищеца М. М. М.. В същата се твърди, че издръжката от 250 лева месечно, не е достатъчна за нуждите на детето.

Твърди, че разходи от облекло, лекарства, за образование драстично са се покачили последните 2 години, като основно тя поема разходите. Твърди, че инфлационните процеси са изключително засилени последните години съгласно статистиката от НСИ. Твърди, че ищецът е направил признание за необходимостта от увеличение на издръжката на 290 лв. Поради това иска от съда да осъди ищеца М. М. да заплаща занапред месечна издръжка на детето от 320 лв., чрез изменение на предходно определената издръжката на детето.

Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. М., действащ чрез адв.

М., в който потвърждава, че до размера от 300 лв. е необходимо изменяне на издръжката по принцип. Твърди, че той редовно купува множество дрехи и играчки на детето, което е лесно установимо от разпит на социалните работници и на детето. Твърди, че признанието за увеличените нужди на детето, не означава отказ от претенцията му за предоставяне на родителските права, а е плод на неговата отговорност като родител. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По отношение на искането на М. М. по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК:

Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Постановените порано мерки по смисъла на разпоредбата включват предоставянето на родителските права на един от родителите, определения режим на лични отношения между детето и родителя, на комуто не е предоставено упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката, в производство по иск с правно основание чл. 49 СК, молба по чл.

127, ал. 2 СК или развод по взаимно съгласие по чл. 330 ГПК във вр. чл. 51 СК.

Настоящият случай е именно такъв, с оглед разгледаното предходно производство по реда на чл. 127, ал. 2 СК, поради което искането е допустимо и следва да се разгледа по същество.

Съгласно дадените в т. V във вр. с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под “изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, 4 които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Поради това се налага изследване на въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК.

С протоколно определение от 14.01.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, обективиран в определение № 517/18.11.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на детето С.М.М., родена на ***** г., като с решение от ***** г. по гр.д. № ***** г. на РС-Раднево е одобрено постигнато между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, с което родителските права спрямо детето са предоставени на майката, местожителството на детето е при адреса на майката, а на ищеца е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.

Съдът е разпределил доказателствената тежест на основание чл. 146, ал.

1, т. 5 ГПК и е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на променени обстоятелства през последните две години, налагащи преразглеждане на въпросите относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката, както и всички твърдения в исковата молба относно неговия родителски капацитет, нуждите на детето, съответно липсата на родителски капацитет у ответницата.

Безспорно обстоятелство е, а е и служебно известно на съдиятадокладчик, че с влязло в законна сила на ***** г. решение № **/***** г. по гр.д. № ***** г., са разрешени въпросите по чл. 127, ал. 1 СК с оглед постигнато между страните и одобрено споразумение, с което са предоставени на майката родителските права и е определено местоживеене на детето при майката, съответно е определен режим на лични отношения на бащата с 5 детето и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето в месечен размер на 250 лв.