Решение № 131 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. П., 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и Ч. година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. К. като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 492/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220101466 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил исковете на И. П. В., с ЕГН ********** от с.В., ул.

“П.“ № 13 и П. И. В., с ЕГН ********** от с.В., ул. “П.“ № 13, със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.П., ул. “Ц.С.“ № 28, кантора 17 - адвокат Б.

Д. против Д. М. Д., с ЕГН ********** от с.В., ул. “Ч.“ № 12, с правно основание чл.109 от ЗС - с искане да бъде осъден ответникът Д. М. Д. да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с.В., като продълЖ.е на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ 11-298, да преустанови ползването на мястото с площ около 160 кв.м., намиращо се зад вратата до края на улицата и да не възпрепятства достъпа им до техните имоти, посредством улицата тупик до осова точка № 59, а в случай, че ответникът Д. М. Д., с ЕГН ********** откаже да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с.В. като продълЖ.е на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ 11-298 - то да заплати равностойността на това премахване, което да бъде извършено, първоначално за сметка на ищците по делото, заедно или по отделно от И. П. В., с ЕГН ********** от с.В., ул. „П.“ № 13 и П. И. В., с ЕГН ********** от с.В., ул.„П.“ № 13, като неоснователни.

1

Осъдил е И. П. В., с ЕГН ********** от с.В., ул. “П.“ № 13 и П. И. В., с ЕГН ********** от с.В., ул. “П.“ № 13 да заплатят на Д. М. Д., с ЕГН ********** от с.В., ул. “Ч.“ № 12 разноски по делото в общ размер на 950 лева.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Б. Ч. Д. в качеството й на пълномощник на И. П. В. и П. И. В. - ищци по гр.д. № 1466/2022 г. по описа на PC П., с излоЖ. оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал изводът на съда, че ищците не са доказали твърденията си, че процесната метална врата е поставена и се простира напречно от единия край на улицата тупик до другия, като по този начин я загражда. Напротив, това било установено както от показанията на свидетеля Я., така и от заключението на приетата пред районния съд техническа експертиза.

Не кореспондирал с доказателствения материал по делото изводът на съда, че частта от поземления имот, отреден за въпросната улица, както преди, така и към настоящия момент, е частна собственост, а не общинска.

Този извод бил в противоречие със заключението на вещото лице, според което по действащия план на с.В. уличният тупик с осови точки 60, 59 е заснет в кадастъра като съществуваща улица до имотната граница на имот пл.

№ 292, за който е отреден парцел УПИ XVII-292. От края на заснетата в кадастъра съществуваща улица-тупик проектната регулация предвиждала тупикът да премине изцяло през имот пл. № 292. Тази част от проектирания тупик на място била част от имот пл. № 292 и се владеела от ответника. Въз основа на тези данни вещото лице било дало заключение, че площта, която се намира на улицата-тупик преди заснетата от кадастъра имотна граница не е част от имота на ответника. На практика ответникът бил поставил металната ограда на разстояние 5,5 м. по-напред, като по този начин излизал извън очертанията на собствения си имот и завземал улицата.

Необоснован бил е изводът на съда, че по делото било установено, че достъп до имотите на ищците имало и той се осъществявал откъм друга, съществуваща улица-тупик, различна от процесната, свързана с улицата от североизточната фасада на кв.43. Жалбоподателите поддържат, че PC П. е ценил като достоверни показанията на вещото лице, че е възможно да се получи достъп до имотите посредством друга улица-тупик, тъй като самото вещо лице било заявило, че не е ходило там и няма преки лични впечатления по този въпрос. Освен това достъпът от друго място не означавал, че се гарантира осигуряването на лице до имотите, собственост на ищците, съгласно посоченото в чл.19 ЗУТ. Видно било от скицата от плана на с. В. от 1966 /действащ/, че за да се стигне до УПИ XIV-577, трябвало да се премине 2 през съседния имот УПИ V-577, в който обаче имало построени множество сгради и който реално бил съвсем отделен парцел. Аналогична била ситуацията и за УПИ IV-576, като за да се стигне до него от другата улицатупик, трябвало да се мине през парцел, който бил с неясни показатели за идентификация и собственост.

На стр.2 от протокола от осз от 11.04.2023 г. в.л. сочело, че лицата на двата парцела, отредени за имот 577, 5 и 14, са на процесния тупик; процесният 576 също имал лице на улицата-тупик. Самата регулация не е предмет на делото. Така е предвидена регулацията. Лицето било предвидено с действащата регулация.

Жалбоподателите твърдят, че в хода на съдебното следствие PC - П. е допуснал процесуално нарушение, което било довело до постановяване от една страна на неправилен и непълен съдебен акт, а от друга съда бил приел за безспорно доказани обстоятелствата, за чието изясняване било направено искане за събиране на доказателства чрез допускане на допълнителна задача за вещото лице и по този начин е ограничено правото на доказване на исковата претенция от страна на ищците. В тази връзка във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна техническа експертиза, което беше уважено от въззивния съд.

Жалбоподателите твърдят, че процесната улица-тупик е отразена още в плана на селото от 1966 г., като не е асфалтирана, но по нея до място на преграждане могат да се движат автомобили. Проблемът бил, че в крайната част на улицата имало неправомерно поставена метална врата, висока около 2 метра, която напречно се простирала по ширина от единия край на улицата до другия. Тази врата била трайно и здраво прикрепена към земята посредством 2 бетонни колони, издигнати от двете страни на улицата и никой не можел да премине от там, защото вратата била заключено и ключ за нея имал само ответникът Д.. Вратата била поставена като продълЖ.е на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достига до УПИ ІІ-298, който имот бил съседен на УПИ IV-576, видно от представената скица, издадена от Кметство В..

Мястото, което било заградено и което ищците не можели да ползват, за да стигнат до лицето на имотите, било с площ около 160 кв.м. Това място от улицата било заградено неправомерно само и единствено от ползвателя на УПИ XVII-292, който бил ответникът Д. М. Д.. Поради посоченото жалбоподателите счита предявения иск за основателен.

Така изразеното мнение съвпадало и с приетото в съдебната практика, а именно: Решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г..

В настоящото дело липсвали твърдения, че изградената врата за 3 препречване на улицата-тупик е направена като законен строеж. Напротив, тази метална врата представлявала изцяло незаконен строеж, което пречело на ищците да достъпят до имота си и поради това завели настоящият иск по чл.109 ЗС. Съгласно цитираната практика на ВКС ставало ясно, че относно имота на ответника е имало предвидена дворищна регулация още от плана от 1966 г. Съгласно § 78, ал. 1 ППЗПИНМ, при отчуждаване на места на частни лица за улици и булеварди всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения му парцел.

Настоящият казус съвпадал с приетото в решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г.. Налице било предвиждане за изменяване на дворищната регулация за имота на ответника по плана от 1966 г., защото както сам ответникът бил признал в отговора си и било потвърдено от изслушаното СТЕ, били променени дворищните граници на имота на наследодателя на ответника за да се предвиди процесната улица-тупик. Планът от 1966 г. за предвиждането на улицата-тупик имал непосредствено отчуждително действие и не било нужно за улица да се плаща обезщетение, както сочел ответникът в отговора си.

Улицата е била прокарана и е стигала до имотите на ищците, за което свидетелствали свидетелите по делото.

Видно било то прилоЖ.ята на вещото лице към изготвената и приета СТЕ, че за процесния имот са били налице два действащи плана - единият от 1935 г. и от 1966 г. И според двата плана въпросната улица-тупик съществувала.

Според жалбоподателите приложимото право в случая е Закон за благоустройство на населените места в Княжество България, действал от 1905 г. до 1941 г., т.е. по този закон бил приет първият план за регулация на с. В. от 1933 г., а Законът за плановото изграждане на населените места важал в периода от 1949 г. до 1973 г., по времето на който закон бил приет вторият план на с. В. от 1966 г.

В Закона за благоустройство на населените места в Княжество България, действал от 1905 г. до 1941 г. била налице императивната норма на чл. 13, според която р егулации и нивелации на улици, площади, пазарища, булеварди, градини, паркове и игрища, влизат в сила от деня на утвърдяването им, а проекти за дворищни регулации на един квартал - един и половина месец от деня на обнародването в "Държавен Вестник за тяхното утвърждаване, освен ако до тогава регулацията на някое дворище от този квартал не бъде обжалвана.

Според приетата СТЕ и представената към нея скица на обезсиления план на с.В. от 1933 г. било видно, че улицата, минаваща пред имот с номер 4

IV-276, е достигала и до имот VII-277 и е преминавала пред имот XV-278. От този план било видно, че няма лицева регулационна граница на имота, която да е засегната от преминаващата пред този имот улица още с плана от 1933 г.

Изобщо не било налице никакво засягане и отчуждаване, защото тази улица си е минавала пред имота и е продължавала до другите имоти, а не само до имота, претендиран от ответника. Още повече било видно, че още с плана от 1933 г. е имало достъп до имот VII-277, който сега бил собственост на И. В., както и че улицата е преминавала пред имот XV-278, който сега бил собственост на П. В., т. е . не е била налице нужда да се отчуждава нищо, защото достъп до тези имоти е имало още с първия план от 1933 г. Но даже и да се налагало и да е осъществено регулационно предвиждане с плана от 1966 г. за прокарване на улица-тупик, то това било станало безвъзмездно по силата на императивната правна норма на § 78, ал. 1 ППЗПИНМ.

Ето защо неправилно било приетото от районния съд, че към настоящия момент не е извършвана процедура по отчуждаването на частта от парцел ІV276, в кв.5 по обезсиления план на с.В., общ. С. за реализирането на улицататупик с осови точки 59-60, кв.43 по сега действащия план на с.В., одобрен със Заповед № 6004/04.11.1966 г. Въпросната улица с осови точки 59-60, кв.43 по плана на с.В., а предвижданията на ПУП по отношение на новопредвидени улици нямали пряко отчуждително действие. Неправилно съдът бил приел, че отчуждаването на поземлените имоти или частите от имоти, засегнати от новопредвидена улица, настъпва с изплащане на дължимото обезщетение, каквото в случая не е налице, а и не е извършвана такава процедура.

След обезсилването на плана за с.В. от 1933 г. бил приет план от 1966 г. при действието на Закона за плановото изграждане на населените места и правилникът към него. Съгласно § 78, ал. 1 ППЗПИНМ, при отчуждаване на места на частни лица за улици и булеварди всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения му парцел. Според жалбоподателите ако изобщо е имало отчуждаване на част от имот, принадлежал на наследниците на ответника за прокарването улица-тупик, то това отчуждаване е безвъзмездно по силата на императивна правна норма.

Искането е решението на PC П. да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и несправедливо и да бъде постановено ново, с което предявените от ищците искове да бъдат уваЖ. и на основание чл.109 от Закона за собствеността да бъде осъден ответникът Д. М. Д. с ЕГН ********** да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица-тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с.В. като продълЖ.е на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ П298, да преустанови ползването на мястото с площ около 160 кв.м., намиращо се зад посочената врата до края на улицата и да не възпрепятства достъпа до 5 имотите на ищците, посредством ограничаване достъпа до улицата тупик до осова точка № 59, а в случай, че ответникът Д. М. Д. с ЕГН ********** от с.В., ул. “Ч.” № 12 откаже да премахне металната врата, ведно с бетонни колони поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с.В. като продълЖ.е на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ П-298 - то да заплати равностойността на това премахване, което да бъде извършено, първоначално за сметка на ищците по делото заедно или по отделно от И. П. В. с ЕГН ********** от с.В., ул. “П.” № 13 и П. И. В. с ЕГН ********** от с.В., ул. “П.” № 13. Неразделна част от решението да бъде и третата скица - прилоЖ.е към СТЕ, на която със зЕ. линия е отбелязана процесната врата, която трета скица да бъде приподписана от съда, като част от решението му. Претендират се разноски.

Разпечатката съдържа 35 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15d7b6db-61c2-4ba6-9a8d-0457bed4560c