Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2751 от 19.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7392/2024
Вид
Решение № 2751
Подписан
19.02.2025
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, ал. 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 3 и ал. 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 3 и ал. 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 29, ал. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110107392 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 453,00 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, която на 15.04.2021 г. е събрана по изп. дело № 200902629/2020 г. по описа на ***, на основание **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., който с решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по описа на ВАС, е бил отменен, поради което е отпаднало основанието за задържането й, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 167,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 09.10.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 56494/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г.

Ищецът „*** твърди, че по силата на **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 012600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ***, е установено негово задължение за възстановяване на сума в размер на 390 863,17 лв., като в рамките на производството пред наказващия орган е установено наличието на сключен договор № 11/312/00232 от 07.10.2014 г. по мярка 312 *** от ПРСР 2007-2013 г. с предмет *** от ПРСР 2007-2013 г. с предмет *** по който е изплатена финансова помощ в общ размер на 390 863,17 лв. Поддържа, че с решение № 4210/04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по описа на ВАС, **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., е бил отменен, но междувременно с цел събиране на сумата по него по инициатива на ответника е образувано изп. дело № 200902629/2020 г. по описа на ***, в рамките на което на 15.04.2021 г. публичният изпълнител е превел по сметка на *** сума в размер на 453,00 лв., удържана от него вследствие на запор. Счита, че след отмяна на **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г. е отпаднало основанието за задържане на посочената сума, поради което претендира нейното връщане. Допълва, че с покана за доброволно изпълнение от 14.09.2023 г. ответникът е поканен да я заплати в 7дневен срок, но той не е сторил това, поради което претендира и мораторна лихва в размер 1 на 167,38 лв., начислена за периода от 15.04.2021 г. до 09.10.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на производството и неподведомственост на спора пред СРС, тъй като се касае за административно – правни взаимоотношения, произтичащи от административен договор № 11/312/00232 от 07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 *** от ПРСР 2007-2013 г. с предмет: *****. Не оспорва издаването на **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., по силата на който е определено възстановяването от ищеца на публично държавно вземане в размер на 390 863,17 лв., но счита, че съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП то има публичен характер и се събира по реда на ДОПК. Сочи още, че съгласно чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението, поради което процесната сума е събрана от НАП преди влизане в сила на процесния ***. Не оспорва, че с решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по описа на ВАС, последният е бил отменен, като е прието наличието на друг процесуален ред за издаването му, а именно: чрез издаване на решение за налагане на финансова корекция, но не и че не са били налице предпоставките за възстановяване на изплатената на ищеца безвъзмездна финансова помощ. Допълва, че в изпълнение на мотивите на ВАС е издадено решение за налагане на финансова корекция с изх. № 012600/7623 от 17.05.2023 г., което също се ползва с предварително изпълнение, но също се обжалва по административен ред и към настоящия момент има образувано адм. дело пред ВАС, което е висящо. Позовава се на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, според който искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК, поради което счита, че именно това е приложимият ред за защита на ищеца. По същество оспорва исковете по размер, тъй като не става ясно как се формира претендираната сума, както и началната дата на периода на претенцията за мораторна лихва. Сочи, че издаденият административен акт подлежи на предварително изпълнение, поради което предприетите действия по събиране на вземането по него от страна на НАП са законосъобразно извършени, като от страна на ищеца не са предприети действия по обжалване на действията и актовете на публичния изпълнител.

Счита, че предвид издаването впоследствие на решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/7623 от 17.05.2023 г. за него съществува основание за задържане на претендираната сума. Допълва, че както предварителното изпълнение на ***, така и издаденото впоследствие решение за налагане на финансова корекция подлежат на съдебен контрол, но ищецът не е предприел действия в тази насока. Счита, че основанието за задържане на процесната сума е издаденото впоследствие решение за налагане на финансова корекция, което му дава основание за задържане, респ. прихващане на същата. Оспорва началната дата на претенцията за лихва, тъй като лихва за забава се дължи от покана, каквато е получена едва на 14.09.2023 г., а не от момента на имущественото разместване. С тези съображения отправя искане за прекратяване на делото, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на ищеца, че е платил процесната сума на ответника в резултат на осъщественото срещу него принудително основание и че основанието за погасяване на задължението е отпаднало, тъй като съществуването на вземането е отречено с влязло в сила съдебно решение. При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си 2 задължение в случай, че твърди това, респ. че е налице основание за задържане на получената сума, в т. ч. и влизане в сила на решението за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/7623 от 17.05.2023 г., на което се позовава.

С определение от 04.08.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу „*** е съставен *** № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ***, както и, че въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 200902629/2020 г. по описа на ***; че с окончателно решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по описа на ВАС, **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г. е бил отменен, както и, че на твърдяната от ищеца дата – 15.04.2021 г. публичният изпълнител е превел в полза на ответника сумата от 453,00 лв. в рамките на изп. дело № 200902629/2020 г., образувано въз основа на горния ***.

Ето защо, спорният по делото въпрос касае наличието на основание за осъщественото имуществено разместване, респ. за задържане на процесната сума от страна на ответника.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца „*** и ответника *** е сключен договор № 11/312/00232/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 *** от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съгласно чл. 4.7 от който, ответникът се задължава да изплати на ищеца финансова помощ в уговорения размер, срещу посоченото в чл. 4.17 от договора задължение на ищеца да извърши в цялост одобрената инвестиция при условия и ред, предвидени в същия.

Видно от представения в заверен препис **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от *** – Разплащателна агенция на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал.

2, т. 8 и т. 9 ДОПК, във връзка с процесния Договор № 11/312/00232/07.10.2014 г., от страна на ответника е било установено наличието на публично държавно вземане спрямо ищеца в размер на 390 863,17 лв., предвид направения от страна на държавния орган извод за допуснато неизпълнение от страна на „*** на поетите с договора задължения. Действително с решение № 4210/04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7576/2021 г., по описа на ВАС, е отменено решение № 61/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 474/2020 г., по описа на Административен съд – Ловеч, като вместо това процесният *** от 25.08.2020 г. е отменен, доколкото върховната инстанция е посочила, че не са спазени редът и основанието за издаване на акт при установени нарушения от процесния вид. Посоченото решение е окончателно и като такова е влязло в законна сила на посочената по-горе дата – 04.05.2022 г., като същото е задължително за настоящата инстанция на основание чл. 302 ГПК. Ето защо, съдът приема, че **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от *** – Разплащателна агенция е незаконосъобразен и като такъв той не може да представлява валидно правно основание за задържане на събраната в хода на образуваното въз основа на него изпълнително дело № 200902629/2020 г. сума, чийто размер не се спори, че се равнява на 453,00 лв. Ето защо, принципно за ищеца „*** е възникнало вземане спрямо ответника *** за връщане на сумата, удържана в негова полза в рамките на производството по принудително изпълнение на ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото е отпаднало основанието за задържане на същата, поради което на по-нататъшно разглеждане в настоящото производство подлежи въпросът съществува ли за фонда основание да я върне, предвид постановеното впоследствие решение № 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция (РФК), на което се позовава.

Последното е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка *** от 3

Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1, и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, поради констатирано нарушение на процесния Договор № 11/312/00232/07.10.2014 г., като отново е определена сума за възстановяване в размер от 390 863,17 лв. Видно от таблица № 3 от същото решение, издалият акта орган е отчел наличието на вече погасена сума в размер на 2 048,88 лв., поради което е посочил, че ищецът дължи сумата от 388 814,29 лв., представляваща остатък от извършената финансова корекция.

Установява се, че решение № 11/312/00232/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция е обжалвано от ищеца по делото, като с решение от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 258/2023 г., по описа на Административен съд – Ловеч, потвърдено с решение № 12361/14.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7100/2024 г. по описа на ВАС и влязло в сила на 14.11.2024 г., жалбата на ищеца е отхвърлена като неоснователна. На основание чл.