Определение № 249 от 13.07.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 320/2021
- Вид
- Определение № 249
- Подписан
- 13.07.2021
- В сила
- 13.07.2021
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Маринела Ганчева Дончева
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.445 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249 гр. Варна , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Диана В. Джамбазова
Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500320 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на СВ. АНДР. Н., ЕГН ********** против определение № 1432/21.04.2021г., постановено по в.гр.д. № 992/2021г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу действия на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, извършени по изп.д. № 20218920400468, изразяващи се в извършване на оглед на недвижим имот.
Твърди се в жалбата, че направеният извод от ОС – Варна за недопустимост на предприетото обжалване е в противоречие със задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно правото на жалба при насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество. Отправеното към настоящата инстанция искане е за отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по същество. Направено е и искане за спиране на изпълнението, на основание чл.438 ГПК.
В срока по 276 ГПК е постъпил писмен отговор от взискателя – „Обединена българска банка“ АД, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Видно от материалите по изпълнителното дело, действието което е предмет на жалбата по чл.435 ГПК е, че настоящата жалбоподателка С.Н. има процесуалното качество на длъжник по вземането, предмет на принудително изпълнение. Наведените в частната жалба, както и в жалбата й по чл.435 ГПК доводи за обратното, позовавайки се на постановеното решение по т.д. № 242/2016г. на ОС – Варна са неоснователи. Жалбоподателката, като длъжник срещу когото е издаден изпълнителния лист по заповед за изпълнение и въз основа на който е образувано изп.дело не е подала възражение в срока по чл.422 ГПК, поради което и не е страна по предявения от кредитора срещу солидарния й съдлъжник Веселин Д. иск с правно основание чл.422 ЗЗД, респ. по постановената срещу него в същото производство осъдителна претенция.
Последното обаче не дерогира отговорността й като солидарен длъжник, постановена с издадената срещу нея заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Не отговаря на съдържанието на коментираното решение и твърдението й, че постановеният срещу нея изпълнителен лист е обезсилен.
Качеството й на длъжник многократно е потвърждавано с произнасянията на ОС – Варна и АпС – Варна по повод подавани от нея жалби по чл.435 ГПК.
Следователно, действията на съдебния изпълнител, които жалбоподателката може да обжалва са само изчерпателно посочените в чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК. Извършването на оглед на недвижимия имот, върху който е учредена законна ипотека в полза на взискателя не е сред тях.
Въведеното в жалбата по чл.435 ГПК твърдение за несеквестируемост не обуславя извод за жалба по см. на чл.435, ал.1, т.2 ГПК, предвид разпоредбата на чл.445 ал.1 ГПК – предпоставките на която не са оспорени.
С.Н. е страна по сключения договор за кредит, с който е закупен процесния апартамент и по отношение на който е учредена законната ипотека – същата е върху целия имот. Постановено решение по чл.23 СК не дерогира това 2 обстоятелсво досежно ½ ид.ч. от имота, призната като собствена на жалбоподателката. Ирелевантна е и висящността на предявен от нея иск за погласяване нищожността на ипотеката, доколкото основанията за преустановяване на изпълнителните действия /временно или окончателно/ са изчерпателно посочени в закона.
С оглед на изложеното като е приел, че подадената от С.Н. жалба срещу извършения на 02.04.2021г. по изп.д. № 468/2021г. оглед на недвижим имот е недопустима и е оставил същата без разглеждане, ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид произнасянето по жалбата с окончателен съдебен акт не са налице основания за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1432/21.04.2021г., постановено по в.гр.д. № 992/2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СВ. АНДР. Н. за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3