Решение № 3205 от 19.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3205

Пловдив, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180702360 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Ц. С. Т., с [ЕГН] против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

В исковата молба се твърди, че през периода от 13.11.2024г.-30.04.2025г. ищецът е претърпял вреди в резултат на пребиваването си в Арест Пловдив. Лошите условия се изразявали в пренаселеност на помещението, в което е бил настанен, липса на свеж въздух и проветрение, наличие на мухъл и влага, липса на отопление през м.януари 2025г., липса на възможност за движение по време на престоя на открито, лоша храна. През м.декември 2024г. ищецът изпитал силна болка в коремната област, но му било отказано да бъде прегледан. След много жалби и искания бил прегледан от специалист едва през месец февруари 2025г. и бил оставен без лекарства.

В резултат на гореописаните условия ищецът твърди, че изпитал неудобства поради поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя в ареста.

С оглед посочените обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Арест Пловдив в размер на 5000 лв. за периода от 13.11.2024г.- 30.04.2025г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявения иск. Признава единствено факта, че за целия посочен от ищеца период е пребивавал в Арест Пловдив. Оспорва ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Тоест, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От приетата и неоспорена от страните Справка вх. № 19067/11.11.2025 г. по описа на съда, представена от Началник Сектор „Арести“ при ОС „ИН“ Пловдив (л. 62) се установява, че ищецът е бил задържан на територията на Арест Пловдив на 13.11.2024 г. до 29.04.2025 г. – ( на 30.04.2025 г. в 10.00 ч. е бил преместен в Затвора Пловдив) т. е. на 30.04.2025 г. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение – Арест Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че периодът, в който реално ищецът е пребивавал в Арест Пловдив, е от 13.11.2024 г. до 29.04.2025 г.. вкл. (и който е част от исковия период).

Във връзка с твърдението за пренаселеност на килията, в която е пребивавал:

От представените справки на Началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 62 и 64), се установява, че в периода на пребиваване в Арест Пловдив, а именно от Пловдив от 13.11.2024 г. до 29.04.2025 г. вкл. ищецът Т. е бил настанен в килия № 226, ет. 2, която е с площ от 14,74 кв. м. и с капацитет до 3 задържани лица, като като през целия период е съжителствал с още две задържани лица. Или, установява, че помещението, в което е бил настанен ищецът в Арест Пловдив, отговаря на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. на един л. св., респ. на едно задържано лице, поради което и спрямо него не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърденията, че в помещението в което бил настанен липсва свеж въздух и проветрение, както и че има мухъл и влага:

В подкрепа на тези твърдения ищецът не ангажира доказателства, поради което, с оглед правилата за доказателствената тежест в процеса, същите следва да бъдат приети за недоказани.

Независимо от гореизложеното, от представените от сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – гр. Пловдив доказателства се установява, че спалното помещение, в което е пребивавал ищецът, разполага с отваряем прозорец, през който освен че прониква естествена слънчева светлина, съществува и възможност за проветряване. Така например стая № 226 разполага с един отваряем прозорец с размери 1,50/1,50 м.

По делото няма данни ищецът да е подавал оплаквания относно наличие на мухъл или плесен в килиите. Налице са и доказателства, че в Арест – Пловдив функционира вентилационна система, представляваща всмукателна и нагнетателна уредба, чрез която посредством въздушни турбини въздухът от арестните помещения се изсмуква и отвежда навън, а чрез други въздушни турбини в килиите се подава свеж въздух отвън. Освен това наличието на отваряеми прозорци осигурява допълнителна възможност за вентилация и достъп на свеж въздух, т.е. на задържаните лица е предоставена възможност да проветряват помещенията, в които пребивават. Поради това евентуалното образуване на влага може да бъде следствие от действия на самите задържани лица – например пране и простиране на дрехи в помещенията, както и непроветряване на стаите, което не следва да бъде вменявано във вина на ответника.

Във връзка с твърдението, че през месец януари 2025 г. липсва отопление:

Отново от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. От страна на ищеца не са изискани конкретни доказателства в подкрепа на твърденията му.

По отношение на твърденията за липса на възможност за двигателна активност и „пренаселеност“ в карето, съдът намира същите за недоказани.

В тази връзка в исковата молба липсва конкретика, която да изяснява какви са обстоятелствата възпрепятстващи ползването на правото на престой на открито от страна на ищеца, както и извършването на физическа дейност по време на престоя в карето.

От приетата по делото справка се установява, че на задържаните лица са били предоставени възможности за престой на открито. Изрично е посочено, че карето се намира в източната част на района, в който е разположена сградата на Арест – Пловдив, и представлява три отделни карета. Същите са разделени помежду си с плътна ламарина с цел обособяване на отделни пространства за съответния брой задържани лица, които да упражняват правото си на престой на открито.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15d5be06-1565-44f2-b304-d2b7db5423e5