Протоколно определение № 170 от 25.06.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. Варна, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600077 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

З а Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА

Подсъдимият В. Н. Х., редовно призован, явява се лично, води се от органите на Съдебна охрана, с адв. И. Ш. Т. о т АК – Варна, редовно упълномощен от преди.

Жалб.частен обвинител и гр. ищец Т. Б. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. Призовката е получена на 13.05.2025 г. лично от него.

Частен обвинител и гр. ищец Б. П. Б., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Д. Х. Д. от АК – Варна, служебно назначен от първата инстанция.

Частен обвинител и гр. ищец Н. Д. Б., редовно призована, не се явява, за нея се явява адв. Д. Х. Д. от АК – Варна, служебно назначен от първата инстанция.

Частен обвинител и гр. ищец Б. К. Б., редовно призован, не се явява, за него се явява повереник адв. А. Т. А. от АК – Варна, редовно упълномощен от първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

1

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи на състава, но имаме искане по доказателствата. Моля да приемете епикриза от УМБАЛ „Света Марина“, установяваща обстоятелството, че на 16.12.2024 г. подсъдимият е постъпил с диагноза исхемична болест на сърцето, придружаващ предхождащ амбулаторен лист, установяващ изключително високото кръвно налягане, още един документ - заповед от 15.08.2024 г. на началника на затвора, с което лишения от свобода е награден с удължено свиждане, както и справка по мое искане от Затвора Варна, с която се установява, че до 31.05.2025 г. подсъдимият Х. е отработил общо 282 раб. дни и същите не са зачетени предвид, че не е влязла в сила присъдата му. Моля да се приемат и приложат, те касаят данни не само за личността му, но и за здравословното състояние, както и обстоятелства, свързани с МНО по време на търпенето в условията на затвор.

АДВ.Д.: Да се приемат

АДВ.А.: Да се приемат.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални пречки по даване ход на делото. Следва да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност така представените писмени материали, касателно здравословното състояние на подсъдимото лице, а също и характеристични данни досежно поведението му в мястото за лишаване от свобода при изпълнение на МНО „задържане под стража“, с оглед на което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Приобщават се към доказателствената съвкупност представените от защитата на подсъдимия писмени материали: епикриза на В. Х. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна; писмо от началника на затвора Варна с рег.№ 14/23 от 13.06.2025 г.; заповед № 681 от 15.08.2024 г. от началника на Затвора Варна и амбулаторен лист, ведно с извършено изследване на В. Х..

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Димитрова

Съдът докладва и постъпилото допълнение към въззивната жалба от ч.о.

Т. Б. Б., с която са направени доказателствени искания, и доколкото същите са 2 след като вече е образувано производството и съдът се е произнесъл по реда на чл.327 от НПК, дава възможност на страните да вземат отношение.

ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда за преценка на основателността.

АДВ.А.: Също предоставям на съда.

АДВ.Д.: Предоставям на съда.

АДВ.Т.: Моля да приемете, че така направените искания са неоснователни. На първо място от процесуална гледна точка според мен е недопустимо в допълнителни писмени изложения да бъдат направени искания по отношение на събиране на доказателства в хода на въззивното производство. Това е така, защото законодателят е предвидил изрично процесуално предвиден 15 дневен срок за депозиране на жалба и протест от страните. В случая тези възражения са били направени извън този срок, затова моля да не бъдат допуснати като процесуално недопустими, а като по същество неоснователни, тъй като не считам че с отговора на тези въпроси биха се допринесли нещо за изясняване на фактическата обстановка, още повече че има произнасяне на съда по тези въпроси.

Съставът на въззивната инстанция, след като съобрази направените доказателствени искания от частния обвинител Т. Б. Б. в допълнението към въззивната жалба, намира, че към настоящия момент са събрани всички необходими доказателства относно фактите, подлежащи на доказване предвид повдигнатото обвинение, исканията на ч. обвинител се явяват неоснователни, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ч.о. Т. Б. доказателствени искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Съставът въззивният счете, за необходимо да бъдат зададени някои допълнителни въпроси на подсъдимия, въпреки възможността, която законодателят му е предоставил във всеки един момент на провеждане на съд. производство да дава обяснения по свой почин, което налага да се даде ход на въззивното съдебно следствие пред настоящата инстанция, като бъде дадена възможност на подсъдимия, ако желае, сам да даде допълнителни обяснения, както и да отговори на поставените му въпроси, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ

3

Дава възможност на подс. В. Н. Х. да даде допълнителни обяснения:

Подс.Х.: Здравословното ми състояние към момента не мога да го определя точно както докторите го описват, но не е добро. С високо кръвно налягане съм, и с болки в гърдите. Преди да ме задържат бях на психотерапия. Само това съм имал. Тогава към него момент не са ми констатирали хипертония и не съм взимал лекарства за нея. А сега вече взимам лекарства. Всичко което ми е изписано от декември месец миналата година до сега продължавам да ги пия. Още с постъпването ми в ареста започнах да пия лекарства. И до момента ги пия. Инфаркта го установиха при остра болка в гърдите, обадиха се на бърза помощ от затвора. Дойдоха и установиха прекаран инфаркт и ми поставиха стенд. В момента съм със стенд.

Продължавам лечението с психотерапията. Всяка седмица ходя на психиатър в Затвора. Работя, като в момента съм коридорен отговорник. Отговарям за дисциплината на 6-та група. Това е зона с повишена сигурност. Отговарям за спазване реда и дисциплината.

Аз си поддържам обясненията, но наистина нямам спомен как така пръчката и якето се указаха в моя автомобил. Но наистина нямам спомен за пръчката. Най-вероятно аз съм я прибрал. Ако трябва да кажа моето обяснение логично е най-вероятно пръчката съм я прибрал да не продължи агресията от страна на починалото лице, аз не знаех че е починал, а якето съм си помислил, че е на приятелката ми. Мисля, че и така съм казал в заседанието. Прибирането на вещите нямам спомен как съм ги прибрал, но най-вероятно съм ги прибрал когато приятелката ми е напуснала колата. Аз дори не съм видял кога е напуснала колата. Тя най-вероятно е напуснала когато сме се сбили и това е по нейни показания. Доколкото си спомням ножа го изхвърлих, но къде точно не мога да кажа. Не съм го прибирал. На място го изхвърлих. Съображенията ми бяха да не попадне отново в неговите ръце.

Въпрос: А имате ли спомен дали Вие и пострадалия бяхте на земята?

Подс.Х.: И двамата бяхме на земята. Той беше върху мен даже. Когато му нанесох ударите с ножа аз бях легнал на земята по гръб, а той върху мен - с лице към мен, но точно в кой момент му нанесох удар не знам, но стана много бързо след като взех ножа от него. Не съм искал да го убивам категорично. Не мога да си спомня дали се изправи след тези удари. Нямам спомен в какво положение съм го оставил. Но не е бил на земята да е лежал или да е бил в безпомощно състояние.

Въпрос: Той какви действия извършваше докато Вие бяхте на земята, а той над Вас?

Подс.Х.: Той ме налагаше с пръчката. Ножа го изкара вече когато аз му взех пръчката от ръката, а от къде го извади нямам спомен. От ръката му го взех ножа, но как стана не мога да кажа. Със сила го взех. Аз имам и порязване от ножа. След като му нанесох ударите боя спря. Аз си спомням само за един удар. Той спря да ме налага с пръчката, ножа остана в моите 4 ръце, и тогава го изхвърлих. Най-вероятно съм влязъл в колата и съм го изхвърлил. Съжалявам за всичко това, но не мога да върна времето назад.

Признавам си вината.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи съдебното следствие.

АДВ.Д.: Да се приключи съдебното следствие.

АДВ.А.: Да се приключи съдебното следствие.

АДВ.Т.: Да се приключи съдебното следствие.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което обяви въззивното съдебно следствие за приключено, и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК пристъпи към изслушване на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, депозирания протест от ВОП срещу първоинстанционния съдебен акт, с който подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.11и е осъден за престъпление по чл.119 от НК като в мотивите си първоинстанционния съд приема, че деянието извършено от подсъдимия е убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Протестът, който оспорва тази теза на съда е съвсем подробен, аргументиран и аз го поддържам изцяло, и считам, че следва да се акцентира само върху няколко ключови момента, без да се изнася цялата хронология на ситуацията, при която е извършено престъплението.

Тезата на съда, че е извършено престъпление – убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана не съответства на събраните по делото доказателства. В мотивите си съдът е много пестелив по отношение на някои факти и ще подчертая точно кои и интерпретира доказателствата по неправилен начин. В първоначалния момент, когато подсъдимият прави нерегламентирана маневра с автомобила, която застрашава автомобила на пострадалия, пострадалия реагира с думите „полека, полека“ и е започнал да блъска по капака, но това е било с о глед да предотврати някаква опасност за неговия автомобил и него. В този момент не може да се говори, че имаме налично нападение от страна на пострадалия. В първия момент, в който излиза подсъдимия от автомобила разговора е бил спокоен. Какво остава извън вниманието на съда, което в никакъв контекст не е намерило аргументация в съдебния акт? Съдът не коментира това, че от камерите са установени виковете на пострадалия „недей ве, недей ве“. Това е в един начален момент, когато подсъдимият е излязъл от автомобила. И последващо отправените реплики от страна на пострадалия „какво искаш сега, какъв е проблема“. Очевидно е, че тези реплики „недей ве, недей ве“ реагират на някакъв вид заплаха, на някакъв вид неправомерно действие от страна на 5 подсъдимия. Т.е. от тук ние можем да съдим, че първоначалните действия на нанасянето на ударите с пръчка са от страна на подсъдимия. Именно като се базираме на останалите данни по делото, но и като се разтълкуват тези реплики на пострадалия. Действително СМЕ не може да установи поредността на ударите, но с оглед на това доказателство може да се направи извод, че в този първоначален момент спрямо пострадалия е било упражнено насилие. Наред с това следва да се осмислят и показанията на свид. А., която е близка на подсъдимия и която казва ..“В. излезе от колата и се чуха викове, после видях, те започнаха да се бият..“ Тя не казва, че пострадалият е нападнал В., а те започнаха да се бият. Т.е. тя възприема като равностойно нападение без от позицията да може да конкретизира подробности, но е факт, че тя не коментира спрямо подсъдимия да е имало първоначално нападение.

Относно обстоятелството, че ударите с нож са били последващи съдим от мястото, където е намерена кръвта на пострадалия. Заедно с всичко това, с всички акценти върху фактическата обстановка в която е извършено престъплението, и които са много по подробно коментирани и аргументирани в протеста на ВОП, но един правилен прочит на наличните доказателства по делото би довело до извода за първоначалната квалификация на деянието, а именно престъпление по чл.116 със съответните квалифициращи елементи по по т.6 и т.11. Особено мъчителния начин е очевиден и с оглед на съдебната практика, че при наличие на такъв удар с такъв вид оръдие страданията са мъчителни. А относно хулиганските подбуди, съществува константна съдебна практика, че не е необходимо да има особена публика на извършване на деянието, а хулиганските подбуди са именно когато деянието е извършено немотивирано, без смисъл и демонстриращо превъзходство и незачитане на правилата.