Определение № 266 от 26.03.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. гр. Добрич, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20243200500123 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 114/29.01.2024г. постановена по ч.гр.д. № 302/2024г. по описа на Районен съд гр. Добрич, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. Е. И. за вземания в размер на 181.92 лева, претендирано като възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022г. до 10.05.2023г. и в размер на 877.08 лева, претендирано като възнаграждение по договор за допълнителни услуги, произтичащи от Договор за паричен заем № 9032-00119462/31.10.2022г., сключен между И. Е. И. и „Микро Кредит“ АД.

В жалбата се твърди, че правната и икономическата природа на възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно било обвързването, зависимостта между размера на възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава. Лихвите при небанковите институции се определяли от пазарната цена на кредита в сектора, а не от законната лихва. С въвеждането на ограничение за максималния размер на годишния процент на разходите до петкратния размер на законната лихва била преустановена практиката на съдилищата да обявяват за недействителни съглашения за възнаградителна лихва и ГПР, надвишаващи 3 пъти законната такава за просрочени задължения. Аргумент за това били и обсъждането на законодателната промяна. Излагат се аргументи, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва не може да се определи като нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основания предмет на договора, които са ясни и разбираеми. Не можело да е налице недействителност поради 1 противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона. По отношение на възнаграждението за допълнителни услуги се поддържа, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставят на заемополучателя само при изразено негово писмено искане и попълване на формуляр. Касаело се за допълнителни услуги, които се отличавали от дейностите по управление и усвояване на кредита. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение за претендираното договорно възнаграждение.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че уговорената в сключения между страните договор за потребителски кредит възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което тази клауза от договора противоречи на добрите нрави и е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за посочената от заявителя сума в размер на 181.92 лева.

В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК изрично е предвидено задължение за съда да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави и да отхвърли заявлението при констатиране на такова противоречие. В този смисъл заповедният съд не само има право, но е и задължен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение на всяко отделно вземане противоречи на добрите нрави.

Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

С приемането на разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, в сила от 23.07.2014г. (видно от стенограмата от 30.01.2014г. по обсъждане на проекта ЗИД на ЗПК), се цели избягване възлагането от страна на търговеца на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна-потребителя.

За да възприеме критериите по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната лихва за предоставяне на парични средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него могат да се насложат допълнителни разходи-такси, комисионни и други разноски, които 2 увеличават кредитната тежест за потребителя. Именно за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общо оскъпяване на кредита. Задължението на съда да следи за противоречие на договора императивни правни норми, като тези на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК не изключва задължението му да извърши преценка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК.

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани в правни норми правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

Извод за съответствие с клаузите на договора с добрите нрави следва да се извърши въз основа на конкретна преценка на всички условия и обстоятелства по договора. Както правилно е посочено в обжалваното определение, трайната съдебна практика приема като критерии за нарушаване на добрите нрави определянето на размер на възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Това разбиране се споделя и от настоящия състав на съда.

Доколкото в процесния договор за потребителски кредит е уговорен размер на възнаградителната лихва надвишаващ трикратно размера на законната лихва към момента на сключване на договора, то правилен е извода на заповедния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 181.92 лева противоречи на добрите нрави и заявлението следва да се отхвърли в тази му част.

Правилно и законосъобразно е обжалваното разпореждане и по отношение отхвърлената част за вземане за допълнителни услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. Описаните допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Искането за издаване на заповед за изпълнение в тази му част подлежи на отхвърляне и поради противоречие с добрите нрави. Съгласно сключения договор за заем отпуснатата на кредитополучателя сума е в размер на 1500 лева, като той се задължава да върне сумата заедно с уговореното възнаграждение на 6 равни седмични вноски в размер на 280.32 лева. С договора за допълнителни услуги 3 се уговаря потребителя да заплати на кредитора сума в общ размер около 60% от заемната сума за получаване на хипотетични услуги свързани с кредита, като заплащането на тези „допълнителни услуги“ се извършва разсрочено заедно с плащането на вноските за погасяване на задълженията по договора за заем и се дължи независимо от ползването им.

Обжалваното разпореждане не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 114/29.01.2024г. постановена по ч.гр.д. № 302/2024г. по описа на Районен съд гр. Добрич, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. Е. И. за вземания в размер на 181.92 лева, претендирано като възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022г. до 10.05.2023г. и в размер на 877.08 лева, претендирано като възнаграждение по договор за допълнителни услуги, произтичащи от Договор за паричен заем № 9032-00119462/31.10.2022г., сключен между И. Е. И. и „Микро Кредит“ АД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4