Решение № 12 от 12.02.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Девня, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100123 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК от “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ЕИК: 103002253, представлявано от инж. Веселин Русев - Управител, чрез пълномощник юрисконсулт Пл. В. против А. С. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д******** с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 757, 82 лева, представляваща дължима за периода главница по неплатени фактури за ВиК услуги, начислена по партида с абонатен номер 2241588, дължима за периода 01.11.2021 г. до 04.09.2023 г., сумата от 55, 45 лева - лихва за обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.01.2022 г. до 26.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението 04.10.2023 г. до окончателно плащане на сумата, за които суми в полза на ищеца като заявител срещу ответника като длъжник по ч. гр. дело №1034/2023 г. по описа на РС – Девня е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на адрес: гр. Д*******, като услугите се отчитат по партида с абонатен №2241588, чийто титуляр е ответника. Сочи се, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, което ответника не е направил. Излага се, че на 04.10.2023 г. въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед 1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 757, 82 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 01.11.2021 г. до 04.09.2023 г.; сумата от 55, 45 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 06.01.2013 г. до 26.09.2023 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2023 г. до окончателното плащане. При връчена съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК заповед на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си, което той сторил с настоящата искова молба.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите по заповедта.

Претендира разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначен на ответника особен представител, в който същият заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Сочи, че по делото липсват доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество, поради което се иска отхвърляне на предявения иск като недоказан.

В с.з. ищецът се представлява от редовно упълномощен проц. представител, който поддържа иска и моли за положително произнасяне по него.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва иска като недоказан.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

По ч. гр. дело №1034/2023 г. по описа на РС – Девня, приобщено към настоящото гр. дело, е издадена Заповед № 633 от 09.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. С. Ю., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Д******* да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК: 103002253 сумата от 757, 82 лева, представляваща дължима за периода главница по неплатени фактури за ВиК услуги, начислена по партида с абонатен номер 2241588, дължима за периода 01.11.2021 г. до 04.09.2023 г., 55, 45 лева - лихва за обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.01.2022 г. до 26.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението 04.10.2023 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата от 75 лева разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсулско възнаграждение.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на цените на ВиК услугите през процесните периоди.

2

Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски № 2241588, съгласно която за процесния период от 01.11.2021 г. до 04.09.2023 г. сбора от незаплатени главници за ползвани на обект с адрес гр. Д********* ВиК услуги възлиза на сумата от 757, 82 лева, за които са издадени общо 13 бр. фактури през периода 07.12.2021 г. – 07.09.2023 г., а сбора на начислените и незаплатени лихви за забава върху главниците по всяка една от фактурите възлиза на 55, 45 лева.

От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните /Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с клиентски №2241588 за периода от 01.11.2021 г. до 04.09.2023 г. са в общ размер на 757, 82 лева. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер на 55, 72 лева, начислено от падежа на всяка една фактура до 26.09.2023 г. Към датата на експертизата няма налични плащания за претендирания период. Вещото лице не е извършило оглед на место, като въз основа на представения и приет по делото констативен протокол №6/18.09.2024 г. е констатирало, че показанието на водомера е 1 162 куб. м.

Представен е и констативен протокол №067214-375648 от 03.06.2020 г. за монтиране на водомер в обект с аб. № 2241588, находящ се в гр.

Д*******, подписан от ответника А. Ю..

Видно от приетата справка от АВ - Варна за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответника има вписани възбрани с кредитор „ВиК – Варна“ООД и длъжник ответника А. С. Ю. върху поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в гр. Д*******.

Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ е, че според схема на „ВиК – Варна“ООД поземлен имот №******* се водоснабдява от преминаващо отклонение ¾ през южен съседен имот ПИ №********** от уличен водопровод СТ ф133 под ул. „С.“. В с.з. вещото лице уточнява, че на бул. „С. няма имот, а има голяма поляна. При огледа на место, по сведение на съседи вещото лице е установило, имота където живее ответника е с административен адрес ул. „Б***** и представлява ПИ с идентификатор *******

Представена е от ищеца декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имот от дата 03.09.2024 г., в която ответникът А. С.

Ю., ЕГН: ********** фигурира като данъчно задължено лице на недвижим имот – земя и сграда, находящи се в гр. Д*********, с идентификатор по кадастрална карта ******** заедно с още шест лица собственици/ползватели.

Събрани са по делото и гласни доказателства посредством разпита на свид. Д. Ст. Ст. – инкасатор в ищцовото дружество. Същата заявява, че през м. септември 2024 г. е извършила реален отчет на водомера, на ответника, намиращ се в имот, находящ се на бул. „С*******. Тъй като на адреса нямало никой свидетелката влязла в имота през имот, находящ се на ул. „Б****. Така 3 достигнала до малка постройка, в която била изградена водопроводна шахта, в който се намирал водомера. За констатираното от нея свид. Стоянова съставила констативен протокол № 6/18.09.2024 г., представен по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. дело №1034/2023 г. по описа на ДРС, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2 ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Варна. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца на процесния адрес за процесния период не се представиха по делото.

Твърди се в исковата молба, че през процесния период ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги на ответника за имот на адрес: гр.

Д*******. По делото се установява безспорно от назначената СТЕ, че жилищен имот на този адрес не съществува, съществуващия представлява гола поляна. След приемане на заключението на вещото лице ищецът се опитва да докаже, че адресът, на който ответникът е ползвал ВиК услуги само по партидите на дружеството се води на бул. „С***********, а реално се намира на административен адрес гр. Д*********. Доказателства за това, че ответникът Ю. е ползвал ВиК услуги и на този адрес по делото също няма.

Напротив – представената по делото справка от Служба по вписванията – Девня удостоверява, че ВиК дружеството е наложило възбрана с длъжник ответника, но върху имот, находящ се на адрес гр. Девня, ул. „Б******* с идентификатор по КК ********. Официалното вписване в СВ противоречи на заявеното от в.л. Г., че ответникът живее в имот, находящ се на ул.

„Б*********, но с идентификатор по КК **********. Противоречи и на 4 категоричните твърдения на свид. Д. Ст. – инкасатор в ищцовото дружество, че е посетила за реален отчет имота на ответника, който се намира на бул.

„С***********, като в имота е влязла през съседен имот, намиращ се на ул.

„Б**********, тъй като процесния е бил заключен и необитаем.

Всичко това води до категорична недоказаност на първо място на процесния водоснабден обект, на който ответникът твърди, че е доставял ВиК услуги и на второ място, че същите са реално ползвани именно от ответника.

Представената в последно с.з. данъчна декларация не променя този извод. Същата дори и да удостоверява, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Девня на ул. „Б********, то видно от нея е, че той не е едноличен собственик, а притежава само ид. части от него заедно с още шест лица. Следователно, дори и този имот да е имота, в който ответникът Ю. е ползвал ВиК услуги /което обстоятелство може само да се предполага, но не и да се приеме за доказано/, то този имот е съсобствен, като няма данни да е налице основание облигационното отношение да възникне единствено между него и водоснабдителното дружество. Облигационно отношение по повод предоставяните от „ВиК Варна“ООД услуги възниква между последното и всички съсобственици на имота. Дружеството не е доказало да са налице хипотезите на чл. 59 ал. 3 или ал. 5 от Общите условия на оператора. Това доказване е било именно в тежест на ищеца, като то не е осъществено.

Не може да се приеме, че съвпадането на постоянния и настоящ адрес с адреса посочен в исковата молба като такъв на водоснабден имот, представлява доказателство за качеството потребител на ответника. Съгласно действащата към датата на регистрацията на постоянния адрес през 2005 г. разпоредба на чл. 92 от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето т.е. не е било необходимо представяне на документи, удостоверяващи, че това лице е собственик или ползвател или съответно наемател или друго лице, допуснато от собственика да живее в имота.