Решение № 260001 от 03.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 03.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОЮ ЗГУРОВ при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 4404 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищцовото дружество „Т.“ АД, ЕИК *******срещу „Б.Р.Е.“ ЕООД, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.189, ал.1 във вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно развалянето на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот под формата на Нотариален акт за покупко-продажба №29, том I, рег.№2615, дело №29/16.06.2011г. по описа на нотариус Е.Е., рег.№267, съгласно регистъра на Нотариалната камара и осъждането на ответника да плати на ищеца сумата от 117 040 евро, представляваща заплатена от купувача на продавача продажна цена на процесния недвижим имот, мораторна лихва върху сумата от

117 040 евро за периода от 16.06.2011г. до 20.03.2012г. в размер на 18 885,81 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че процесният имот, предмет на договора за покупко-продажба, не е бил във владение на ответника-продавач, а собствеността върху него се претендира от Българска Академия на Науките, която го владее. Поради това, ищецът счита, че за него е налице основание да развали договора за покупко-продажба на имота, поради това, че имотът принадлежи изцяло на трето лице, и поради неизпълнението от страна на ответника на задължението да му предаде владението върху него, както и да претендира връщането на заплатената част от договорената продажна цена, получена от ответника на отпаднало основание с оглед развалянето на договора, заедно с мораторната и законната лихва върху нея, считано от плащането й и от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответното дружество „Б.Р.Е.“ ЕООД. В него се сочи, че ищцовото дружество е пълноправен собственик на недвижимия имот, който е бил прехвърлен от страна на ответника, а в случай, че трети лица оспорват собствеността му, следва срещу тях да бъдат предявени ревандикационен или негаторен иск, а не да се иска развалянето на договора за покупко-продажба. Заявява, че счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че БАН владее или е собственик на процесния имот на основание чл.10, ал.2 ЗБАН.

Твърди, че към датата на сключване на договора-16.06.2011г. „Б.Р.Е.“ ЕООД е било единствен и пълноправен собственик на имота, като е владяло същия добросъвестно. Счита, че по тези съображения предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в случай, че съдът ги уважи да отхвърли акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, защото такава в случая се дължи съгласно чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД от влизане на решението в сила.

Третото лице-помагач на страната на ищеца

Българска академия на науките изразява становището, че предявените искове са основателни, защото то е собственик на процесния имот-предмет на договора за покупко-продажба сключен между ищеца и ответника на основание чл.10, ал.2 ЗБАН, и който е бил отчужден за нуждите на опитно поле и постройки на Българо-немския институт за земеделски изследвания с Указ №128/26.12.1941г. на Цар Борис III, обн. в ДВ бр.5 от 10.01.1942г. Към момента на отчуждаването му, имотът е бил с пл.№3917, а негов собственик е бил Г.К.В.. Сочи, че с Решение №9248/483 от 10.06.2003. на ОСЗГ „Овча купел“, гр.София в нарушение на чл.10б и чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ процесният имот е бил възстановен в полза на наследниците на Г.К.В.. Този имот в периода от 22.11.1997г. и до момента се е владял само от БАН, поради което той е придобит от академията и на основание придобивна давност. Предвид изложеното, счита, че с поредицата от транслативни сделки по отношение на процесния имот, наследниците на Г.К.В. и в последствие приобретателите по тях, не са прехвърлили в полза на ответното дружество собствеността върху имота, защото той не е бил тяхна собственост.

Третото лице-помагач на страната на ответника Д.И.Д. счита, че предявените искове са неоснователни, защото както той в качеството му на праводател на ответното дружедство, така и неговите преводатели са придобили надлежно собствеността върху процесния имот. Сочи, че правото на собственост върху него е било възстановено в полза на наследниците на Г.К.В. с влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д.№14737/2002г. по описа на СГС, 42-ри състав, въз основа на което е било издадено Решение №9248/483/10.06.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“, поради което съгласно Тълкувателно решение №5/14.01.2013г. пост. по тълк.дело №5/2011г. на ОСГК на ВКС, то има силата на пресъдено нещо спрямо държавата и органите стопанисващи горите и земите от държавния горски фонд, както и земеделските земи включени в държавния поземлен фонд.

В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника му адв.С., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на това сочи, че в производството по гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС, ГО, I-10 състав е установено с влязло в сила решение, че БАН е собственик на имота, като в това производство като трето лице-помагач на страната на „Т.“ АД е участвал праводателят на ответното дружество Д.Д..

Наред с изложеното сочи, че в настоящото производство ответното дружество не установи, че ако беше участвало в производството по гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС, ГО, I-10 състав, резултатът от него би бил различен. Претендира за разноски по делото.

В последното съдебно заседание ответното дружество не изпрати представител и не ангажира окончателно становище по спора.

Третото лице-помагач на страната на ищеца

Българска академия на науките в съдебното заседание беше представлявано от пълномощника ю-т Ангелова, която изразява становището, че съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо, която е формирана с решението постановено по гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС, ГО, I-10 състав. Претендира за юрисконсулстско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника Д.Д. не се яви в съдебното заседание и не изпрати представител.

След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговора и становищата на третите лица-помагачи, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение от 02.04.2003г. постановено по гр.д.№14737/2002г. по описа на Софийския районен съд, 47-ми състав, на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ОСЗГ „Витоша“, че наследниците на Г.К.В. имат правото да възстановят собствеността си въпреки, че са пропуснали срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ да подадат заявление за възстановяване, върху нива в землището на бившето с.Дървеница, м.Х.та, с площ от около 3 дка, при съседи:Д.З.В., братя К.и братя З..

В изпълнение на това решение, ОСЗГ „Овча Купел“ постановява Решение №9248/483/10.06.2003г. за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, с което възстановява в полза на наследниците на Г.К.В. нива с площ от 1,320 дка в строителните граници на гр.София, м.“Новия кър“-Х., представляваща имот №3917 по кадастралния план от 1939г., при граници:И.М.К., братя М.Д.и З., и отказва да възстанови на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ собствеността върху 1,860 дка от същия имот. С протокол за въвод във владение от

10.06.2003г. наследникът С.Д. е въведена във владение на възстановения имот.

Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ на 10.09.2003г., нотариус В.Г. е признала за собственици на съответните идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.София, местност „Южна градска територия II част“ с площ 1320 кв.м.. съставляващ имот №3599, нанесен през 2003г. в кадастрален лист №578,603, при граници съгласно Решение №9248/483/10.06.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“ : И.М.К., братя М.Д., братя З., наследниците на Г.В., а именно:С.Д., Г.Г., Й.С., Геле Г., Т.К., Т.Г., З.К., Д.Ц., С.П., Т. М.,М.П., З. М., С.Г., Й.А., Д. М., Д.Д., М.К., С.А. и В.З..

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №56, том IV, рег.№18273, дело №558/2006г. по описа на нотариус В.И.с №271, съгласно регистъра на Нотариалната камара, С.Д., Г.Г., Й.С., Т.К., Т.Г., З.К., Д.Ц., С.П.,М.П., С.Г., Й.А., Д.Д., М.К., С.А.,Д.Д., Д.Г., С.Б., М.С., Т.Н.,В.Н. и В.З. продават на С.Г. Т.поземлен имот с пл.№3599, попадащ в кадастрални листове 578,603 с площ от 1320 кв.м. при съседи по документ за собственост: И.М.К., братя М.Д., братя З.за сумата от 198 000 евро.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №88, том V, рег. №10868/10.10.2006г. по описа на нотариус В.И.с №271, съгласно регистъра на Нотариалната камара С.Г. Т.дарява на Д.И.Д. имот с пл.№3599, попадащ в кадастрални листове 578 и 603 при съседи И.М.К., братя М.Д., братя З.. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №41, том VI, рег.№12413, дело №900/09.11.2006г. по описа на нотариус В.И.с №271, съгласно регистъра на Нотариалната камара, Д.Д. прехвърля собствеността върху същия имот в полза на ответника в настоящото производство „Б.Р.Е.“

ЕООД срещу продажната цена от 350 000 евро.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба №29, том I, рег.№2615, дело №29/16.06.2011г. по описа на нотариус Е.Е. с рег.№267, съгласно регистъра на Нотариалната камара, ответното дружество „Б.Р.Е.“ ЕООД е продало същия имот на „Т.“ АД за сумата от 200 640 евро, от които 20 064 евро заплатени от купувача при сключването на предварителен договор за покупко-продажба на 28.02.2011г., останалите 80 256 евро е договорено, че ще бъдат заплатени по посочената в акта банкова сметка ***овора, а остатъкът в размер на 100 320 евро, купувачът ще заплати на равни месечни вноски, всяка в размер от по 16720 евро до 31.12.2011г. Продавачът „Б.Р.Е.“ ЕООД е декларирало, че е пълноправен собственик и владелец на процесния имот, че по отношение на него или части от него не са налице съдебни, административни или извънсъдебни спорове, или претенции на трети лица, които биха могли да ограничат или въпрепятстват правото на собственост, а в случай на евикция на купувача от имота, продавачът му дължи връщане на продажната цена, заедно с всички разноски по сделката и стойността на подобренията, направени в имота от купувача до момента на съдебното отстранение.

От извлечение от банкова сметка *** „Т.“ АД (л.23) и преводно нареждане от 16.06.2011г. (л.24) се установява, че ишцовото дружество е заплатило на ответното част от продажната цена на имота в размер на 100 320 евро.

С договор за цесия от 16.06.2011г. „Б.Р.Е.“ ЕООД е прехвърлило в полза на „И.Ю.И.“ ООД вземането си за остатъка от продажната цена на процесния имот в размер на 100 320 евро. Цесията е съобщена на длъжника „Т.“ АД с Нотариална покана от 17.06.2011г., а на 29.07.2011г. последното е превело на „И.Ю.И.“ ООД сумата от 16720 евро, представляваща вноска за изплащане на продажната цена на имота (изв. от банкова сметка ***.20).

С влязло е сила на 23.04.2019г. Решение от 11.09.2017 г., постановено по гр.д. № 18755/2014 г., съгласно описа на СГС, 10-ти състав, е признато за установено по отношение на „Т.“ АД,

ЕИК ******, че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул.

15 ноември № 1, е собственик по силата на чл.10, ал.2 ЗБАН на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес: гр.София, ж.к. Младост 1А с площ от 1320 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайни ползване: за друг вид застрояване, при съседи с идентификатори: ***, който имот е идентичен с поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Младост“, с площ от 1320 кв.м., съставляващ имот пл. № 3599, попадащ в кадастрални листове 578 и 603, административен район „Младост“, планоснимачен район „Южна градска територия“ – 2 част I-71, местност Управление „Хидрология и метеорология“, при граници по документ за собственост: И.М.К., братя М.Д., братя З.и граници по скица – от четири страни – имот пл. № 130. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 ГПК, е отменен нотариален акт № 52, том II, рег. №