Решение № 835 от 26.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20265300500298 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от УИЗ ЕЪР У. Црт., вписано в Регистъра на дружествата в У. под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:***, У., против решение № 5165 о т 25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 6427/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признато за установено, че УИЗ ЕЪР У. Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: *** и адрес: гр. *** дължи на А. Р. Н. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Й. В. П., и адрес: гр. ***, сумата от 488,95 лв., равняваща се на 250 евро – главница, представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство, неудобство и загуба на време, вследствие на закъснение на полет от летище М., Германия до летище П., България, изпълнен с над 3 часово закъснение на 06.05.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№1159/2025 г. по описа на ПРС. С решението дружеството е осъдено да заплати на А. Р. Н. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Й. В. П., разноски в размер на 25 лв.- държавна такса по ч.гр.д. № 1159/2025 г. по описа на ПОС и 25 лв.- държавна такса по гр.д. № 6427/2025 г. по описа на ПРС, както и на адв. Г. Д. Д. сумата от 200 лв.

– адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за 1 производството по ч.гр.д. № 1159/2025 г. по описа на ПРС и сумата от 400 лв.адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата за производството по гр.д. № 6427/2025 г. по описа на ПРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Изразява се несъгласие с извода на съда, че от събрания доказателствен материал не е установено по безспорен начин наличието на извънредно обстоятелство, освобождаващо превозвача от задължението за заплащане на обезщетение за вреди от закъснение на полет, като се изтъква, че наложените ограничения на полета от военновъздушните сили на Република България и издаването на разрешение за прекратяване на подхода към летище П. от ръководителя на полети от летищната контролна кула на летище П. безспорно представляват извънредни обстоятелства, които изключват отговорността на въздушния превозвач, тъй като са извън неговия контрол. Твърди се, че решението на командира на полета за пренасочването му за кацане на резервно летище С. е било наложително с оглед безопасността на полета и е съобразено с изискванията на Регламент № 859/2008 г. и Регламент № 923/2012 г. Оспорва се изводът на съда за наличие на противоречиви доказателства, като се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е дал указания на ответника във връзка с преценката му, че отговорът на летище П. противоречи на отговора на ДП Ръководство на въздушното движение. Направено е доказателствено искане за приемане на отговор от Летище П. с изх. № 571/16.12.2025 г. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Р. Н., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Й. В. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Изложени са съображения в подкрепа на атакуваното решение, като се поддържа, че в хода на първоинстанционното производство ответникът, сега въззивник, не е успял да докаже по безспорен и категоричен начин наличието на извънредно обстоятелство, което да изключи отговорността му по приложимия Регламент (ЕО) № 261/2004 г., както и вземането от негова страна на всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от твърдяното обстоятелство. Възразява се срещу приемането на представеното от въззивника ново доказателство, като се сочи, че не са налице уважителни причини за представянето му на този етап от делото. Искането е за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба на А. Р. Н., 2 действаща чрез нейната майка и законен представител Й. В. П., срещу „УИЗ ЕЪР У. Црт. - клон България“ КЧТ, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 488,95 лв., равняваща се на 250 евро – главница за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство, неудобство и загуба на време, вследствие на закъснение на полет от летище М., Германия до летище П., България, изпълнен с над 3 часово закъснение.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е имала резервация №VJCNPD и бордна карта за превоз с полет W4 4442 от летище М., Германия до летище П., България, опериран на 06.05.2023 г. от ответника. Посочва се, че полетът е изпълнен с над 3 часово закъснение, което представлява „голямо закъснение“ по смисъла на Решение на СЕС по съединени дела С-402/07 и С432/07. Твърди се, че в резултат на голямото закъснение на полета си ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство, неудобство и загуба на време. Счита се, че следва да бъде обезщетена със сумата от 250 евро или равностойност в лева 488, 95 лв. на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Посочва се, че съгласно регламента размерът на обезщетението зависи от разстоянието между летищата, като в настоящия случай същото е 1323 км., от което следва, че се дължи обезщетение в размер на 250 евро предвидено при всички полети до 1500 км. Посочва се, че ответникът е отказал да заплати обезщетение на ищеца, а същевременно за същия полет във връзка със закъснението му е изплатено обезщетение на други двама пътници. Счита се отказът за изцяло неоснователен.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че между ответника и ищеца е имало сключен Договор за въздушен превоз за редовен полет W4 4442 от летище М., Германия до летище П., България на 06.05.2023 г. Твърди се, че процесният полет не е имал закъснение при излитане от летище М., Германия.

Посочва се, че непосредствено преди кацане на процесния полет, е възникнала извънредна ситуация в резултат на кацане на друг полет на летище П.. Пистата на летище П. е била временно затворена за извършване на инспекция. При затваряне на пистата на летище П., ответникът е получил съобщение, че кацането на процесния полет на летище П. е отменено. Въпреки това процесният полет е кръжал 25 минути над летище П. с цел кацане при евентуално отваряне на пистата, но през това време не е получил разрешение за кацане, поради което полетът е бил пренасочен и е кацнал на най- близкото резервно летище в гр.С.. Веднага след кацане на летище С., ответникът сочи, че е организирал превоз на всички пътници с автобус от гр. С. до гр. П..

Твърди, че е налице извънредно обстоятелство, което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета, поради което ответникът следва да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 3

261/2004 г. На основание подробно изложените доводи и описана фактическа обстановка, ответникът счита, че забавянето се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент 261/2004, което изключва отговорността на превозвача.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.

Във въззивното производство е прието като доказателство писмо от летище П. с изх. № 571/16.12.2025 г., в което е посочено, че на 06.05.2023 г. командирът на самолет Boeing 737-8200, изпълняващ полет FR 1836 на авиокомпания Райънеър, след кацане на летището в 11:38 часа е информирал контролната кула на ЛЦ на ОВД за технически проблем на самолета.

Летищният оператор е изпълнил процедура за оглед и оценка на състоянието на пистата за излитане и кацане, като огледът е продължил около 10 минути в периода 11:42 – 11:52 часа. Не са констатирани отклонения от работното състояние на пистата. В писмото е посочено, че летище П. не разполага с информация защо командирът на полет W4 4442 е взел решение да кацне на резервно летище в С. след даденото му разрешение да изпълни зона на изчакване над летище П..

Така ангажираното ново доказателство по същество не променя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което, не следва да се преповтарят приетите по делото доказателства. Във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави следното:

Безспорно е по делото, че между страните е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет № W4 4442 от 06.05.2023 г. от летище М., Германия до летище П., България, с планиран час за кацане в 11:50 часа местно време в гр. П., който полет е осъществен със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между мястото на излитане и мястото на кацане е под 1500 километра. Спорно между страните се явява обстоятелството налице ли е основание за освобождаване на ответника от отговорност с оглед наведените твърдения за наличие на извънредни обстоятелства, които са причинили забавянето и които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по съединени дела С402/07 и С-432/07 от 19.11.2009 г., членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се 4 приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи - когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Съгласно разпоредбата на чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 250 евро за всички полети до 1 500 километра.