Решение № 80 от 05.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Ловеч, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200858 по описа за 2025 година

С Електронен фиш Серия К №11349363 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на В. Г. А., ЕГН ********** в качеството на законен представител на „...“, ЕООД, ЕИК ..., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева/51.13 евро за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.08.2025 г. в 23.07 часа в обл. Ловеч, общ. Угърчин, с. Сопот, на ПП І –4, при км.

24+500, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с п.з. Д-11, установено с АТСС тип „ARH CAM S1”, с фабр. №1250В64 насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки и приспаднат толеранс от 3 км.ч. или 3 % за МПС „ШЕРО ЦСД 3 вид полуремарке, с рег. №..., е установено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 1250В64. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 71 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя В. Г. А., който го обжалва в срок чрез адв. Б. С. и моли обжалвания ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен, в която насока излага подробни аргументи. Моли съда да присъди на доверителят и и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него, редовно призована, не се явява и процесуалният му представител адв. Б. С..

АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към 1 материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 12.09.2025 г., а жалбата е подадена с вх. рег. №УРИ295000-9926/18.09.2025 г.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по т.д. № 1 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. е пояснено, че „… електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)…“.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Електронния фиш е властнически акт, посредством който се осъществява административно наказателната отговорност на конкретния правен субект. Относно неговата форма, съдържание и реквизити са установени нарочни, специални правила, които именно с оглед характеристиката му на акт с който се осъществява юридическа отговорност, не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Изискването на закона е ясно, точно и конкретно – електронния фиш следва да съдържа данни за регистрационния номер на моторното превозно средство. Това изискване е правно логически свързано със следващото – електронния фиш да съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство, като тук не става реч за пътно превозно средство, а именно за моторното превозно средство, посредством което е извършено нарушението. В този контекст, следва да бъде съобразено, че наказателно отговорен по смисъла на чл. 182 от ЗДвП е водача, а според §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ 2 е лице, което управлява пътно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Повече от очевидно е, че отделното физическо лице не може да бъде водач на ремарке, а само на моторно превозно средство, което тегли ремарке.

На следващо място, според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Цитираният текст съставлява оборима презумпция, която предвижда при проявлението на факта – движение на моторно превозно средство с превишена скорост, да се приеме за проявен и факта, че водач на моторното превозно средство е неговия собственик. Ясно е обаче, че възможна и твърде често срещана хипотеза е случая при който собственика на моторното превозно средство и собственика на тегленото от него ремарке да са различни правни субекти. В този казус, разбирането, че нарушението на материалните правила установени в чл. 21 от ЗДвП е възможно да бъде извършено посредством ремарке, явно елиминира възможността от приложение на цитираната законова презумция.

По изложените по - горе съображения, съдът приема, че нито от обективна, нито от субективна страна, не се доказа в хода на делото, че жалбоподателят В. Г. А. е извършил деянието, описано в обжалвания ЕФ, с оглед на което същия следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, в който е отразено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300 лв., като предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение е минимално предвидения по Наредбата, като с 3 оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде уважен в предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата претендиран размер от 300 лв./153.39 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К №11349363 издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на В. Г. А., ЕГН ********** в качеството на законен представител на „...“, ЕООД, ЕИК ...., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева/51.13 евро за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на В. Г. А., ЕГН ********** от гр. София сумата от 153.39 евро /300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

4