Решение № 246 от 27.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

М. П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500403 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от М. Х. К. чрез процесуалния й представител адвокат П. М. против решение № 138/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 242/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд – ІІІ състав, в частта, в която предявените от нея искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени, както и в частта за разноските, в т.ч. определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА. Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на трайната съдебна практика по идентични казуси, като съдът не е изложил мотиви за всички обстоятелства, не е направил достатъчно задълбочен анализ на събраните доказателства и неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, за което излага подробни съображения, като моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в пълните претендирани размери, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на производството по в.н.о.х.д. № 168/2022 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер, в т.ч. адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за оказана безплатно правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Оспорва жалбата на П.Р.Б. като неоснователна и недоказана 1 и моли съда да я отхвърли.

Постъпила е въззивна жалба и от П.Р.Б. против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. К. 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото против нея наказателно производство.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до 3 000 лв. Не е взел становище по подадената от М. К. въззивна жалба и по направеното в нея доказателствено искане.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни ,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са осъдителни искови претенции от М. Х. К. против П.Р.Б. за присъждане на обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.

3 от ЗОДОВ ,както следва : обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева , ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 13.04.2023 год. до окончателното й изплащане; мораторно обезщетение в размер на 5 852.78 лева за периода от 14.06.2022 год. - влизане в сила на оправдателната присъда до подаване на исковата молба - 13.04.2023 год.; обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по воденето административно дело за възстановяване на работа в размер на 1 100 лв, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното й изплащане; обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 12 343 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното й изплащане ; обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3 000 лева - внесена като парична гаранция, за периода от 06.02.2017 год. до 10.04.2023 год. в размер на 1 879.17 лева , ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното й изплащане.

Ищцата е твърдяла на 30.01.2017 год. да е било образувано досъдебно 2 производство №* / 2017 год. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Х., по което е била привлечена като обвиняем за престъпления по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 от НК, по чл.302, т.1, б.“б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. Твърдяла е с постановление от 31.01.2017 г. спрямо нея да е била взета мярка за процесуална принуда - задържане до 72 часа, извършено на работното място в присъствието на колегите й ,а с постановление от 03.02.2017 год. спрямо същата да е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 3 000 лева, внесена на 06.02.2017 г., като сумата до момента не била върната.

Тази мярка за неотклонение била отменена на 27.09.2018 год., поради изтичане на срока по чл.234, ал.8 от НПК като с определение от 25.10.2018 год. било допуснато обезпечение на предвиденото наказание „глоба“, чрез налагане на запор върху внесената сума за гаранция в размер на 3 000 лева.

Понататък ищцата е посочила в хода на наказателното производство спрямо нея да са били извършени редица процесуално следствени действия обиск, претърсване и изземване в дома й в гр.Л., станали достояние на съседи и близки. Била отстранена от длъжността „********“ в 01 група на ГКПП „К.А.“ към ГПУ С., РДГП - Е., със специфично наименование на длъжността „*********“, за периода от 31.01.2017 год. до 04.02.2019 год., когато била възстановена на работа като този период от две години била останала без работа и доходи за издръжка.

Настоявала е наказателното производство срещу нея да е продължило за неоправдано дълъг период от време - за повече от пет години, явяващо се в противоречие с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок като това обстоятелство било констатирано с определение, постановено по ч.н.д. № 412 / 2019 год. по описа на Окръжен съд - Х., с което бил предоставен срок от два месеца за приключване на наказателното производство. Посочила е въз основа на обвинителен акт да е било образувано НОХД № 149 / 2020 год. по описа на Окръжен съд - Х. като с определение от 03.07.2020 год., съдебното производство било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните й права в качеството й на обвиняем като след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 614 / 2020 год. по описа на Окръжен съд - Х., приключило с присъда № 260032 от 29.10.2021 год., с която била призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения по чл.302, т.1, б.“б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.282, ал.2, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК и частично оправдана по обвинение в извършване на престъпление по чл.302, т.1, б.“а“, вр.301, ал.1 от НК ,която оправдателна присъда била влязла в сила на 14.06.2022 год.

В резултат на воденото наказателно производство, получило широка публична разгласа и продължило пет години и пет месеца, ищцата е твръдяла да е понесла монежство неимуществни вреди ,настъпили били множество 3 промени в здравословен, емоционален, психологически, личен, социален и професионален план, за репариране на които вреди претендира обезщетение в размер на 70 000 лева. Претендирала е мораторн обезщетие досежно претеддираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от влизане в сила на оправдателната присада до завеждане на делото ,както и обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения от нея по воденото наказателно производство и административното такова за отмяна на отстраняването й от работа ,както и пропуснати ползи- законна лихва върху внесената гаранция от момента на внасянето й до завеждане на делото.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил исковете.Настоявал е претенцията за неимуществени вреди да е силно завишена с оглед на релевираните от ищцата факти и предвид вземата мякра за неотклонение „парична гаранция „ ,която не е най – тежката такава като е посочил ,че следва да се съобрази и това ,че въпреки постановяване на оправдателна присъда за част от обвиненията ,по друга част ищцата е била осъдена.

По отношение на претенциите за имуществени вреди ответникът е поддържал ,че предвид поставената осъдителна присъда ,не може да се приеме,че заплатеният от ищцата адвокатски хонорар представлява имуществена вреда ; че разноските в административния процес за възстановяване на работа са й присъдени с решенията на АС-Х. и ВАС ,както и че няма данни внесената парична гаранция да се с лични нейни средства,поради което ищцата да е пропуснаа ползи в размер на законната лихва.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел от фактическа страна да е установено следното :

Срещу ищцата е образувано следствено дело №* / 2017 год. по описа на Окръжен следствен отдел - гр.Х. на 30.01.2017 год. с извършени процесуално следствени действия по претърсване , изземване, и обиск на ищцата, при които са иззети вещи, имащи значение за разследването, одобрени по надлежния за това ред като с постановление от 31.01.2017 год., К. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по 302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК, за това, че като държавен служител от състава на МВР, ********* - ******** в 01 група на ГКПП „К.А.“, при ГПУ - С., поискала дар, който не й се следва, за да не извърши действие по служба - пропуснала преминаването през границата на страната при ГКПП „К.А. - шосе“, Община С., Х. област, на лек автомобил, марка „Л.Р.“, модел „Р.Р.С.“, с ДК№***********, собственост на „Х.В.“ ЕООД - гр.Г., без да извърши в пълен обем необходимата и задължителна гранична проверка по реда на инструкция от 09.07.2015 год.

По това следствено дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2017 год., сключен между ищцата и упълномощен от нея адвокат, с договорено възнаграждение от 2 000 лева.

На 30.01.2017 год. ищцата е била задържана за срок от 24 часа ,а с постановление от 31.01.2017 год. на ОП - Х. е разпоредено задържане на 4 ищцата в следствения арест до явяването й пред Окръжен съд - Х. за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража“, но за не повече от 72 часа, считано от 16.00 часа на 31.01.2017 год. С постановление от 03.02.2017 год. по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 3 000 лева. ,която е внесена на 06.02.2017г. ,която мярка е отменена на основание чл.234, ал.8 от НПК - поради изтичане на срок от една година и шест месеца от привличането й като обвиняем с постановление от 27.09.2018 год. на Окръжна прокуратура - Х. .

Със Заповед № 3282з-332 от 01.02.2017 год. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, ищцата временно е била отстранена от длъжност и разпоредено да й бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано от 16.00 часа на 31.01.2017 год.,която заповед с решение № 614 от 06.10.2017 год., постановено по адм.д. № 201 / 2017 год. по описа на Административен съд - Х. е отменена и в полза на ищцата са присъдени деловодни разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева - държавна такса и 600 лева - адвокатско възнаграждение. Това решение е оствено в сила с решението № 14861 от 03.12.2018 год., постановено по адм.дело № 13094 / 2017 год. по описа на Върховен административен съд като в полза на ищцата са присъдени деловодни разноски в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.

С определение № 259 от 22.07.2019 год., постановено по ЧНД № 412 / 2019 год. по описа на Окръжен съд Х. е констатирано неоправдано забавяне по ДП №* / 2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Х. и е определен двумесечен срок за извършване на необходимите действия по приключването му.

На 06.04.2020 год. в Окръжен съд - Х. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 149 / 2020 год. по описа на съда, съдебното производство по което е прекратено с определение № 176, постановено в съдебно заседание на 03.07.2020 год. и делото върнато на прокурора за отстраняване на указани отстраними съществени процесуални нарушения, ограничили съществено процесуалните права на подсъдимите ищцата и трето на спора лице, и техните защитници.