Определение № 1534 от 21.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. Варна, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500759 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, срещу разпореждане №4477/02.02.23г., постановено по ч.гр.д. №16682/2022г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу длъжника И. Л. И. за сумата от 59,94лв-премия за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“; сумата от 43,80лв- премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“; сумата от 7,26лв-възнагр.лихва върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“ за периода 15.06.22г.-15.11.22г.; сумата от 5,31лв-възнагр.лихва върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“ за периода 15.06.22г.-15.11.22г.; сумата от 8,07лв-обезщетение за забава върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“ за периода 15.06.22г.08.12.22г.; сумата от 5,90лв-обезщетение за забава върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“ за периода 15.06.22г.-08.12.22г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 19.12.22г. до оконч.погасяване на задължението.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Като навежда доводи за допустимостта на финансиране на застрахователна премия по избрана доброволно от длъжника застраховка, чието сключване не е задължително условие за сключване на кредитния договор, както и за липсата на изискване в КЗ застрахователните договори да отговарят и на изискванията на ЗПК, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№16682/2022г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. Л. И. от г.в., за заплащане на сумите, посочени в т.9 от заявлението, произтичащи от неизпълнение по договор за потребителски кредит №7053289315/11.05.2022г.

След изискано от заповедния съд изрично уточняване на вземанията, с молба от 23.01.2023г. заявителят е уточнил, че предоставения кредит включва сумата 1000 лв. преведена по сметка на длъжника; 59,94лв. и 43,80лв. – платени застрахователни премии по сключени от длъжника застраховки „BANK Пакет 3 сметка” и „BANK Пакет 3 кредит + сметка”, като в съответствие с това е уточнил и съответната част на претендираните лихви (договорни и мораторни). Изрично е посочено, че длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора.

Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните норми от общ интерес в рамките на отредената му от закона дискреция. В хипотезата на чл.2 ГПК, в чийто обхват попада и заповедното производство, уредено в чл.410 и чл.417 ГПК, в случая на издаване на заповед за изпълнение на паричен дълг на несъдебно основание правораздавателната власт на заповедния съд съществено са отличава от властта на исковия съд. С правилата на чл.410 и чл.417 ГПК законодателят е ограничил тази власт до строго лимитирани в повелителен порядък основания, по които заповедният съд дължи произнасяне. В този ред, разгледано в светлината на спецификата на заповедното основание проверката за съответствието на това основание със Закона за защита на потребителите не може да нахвърли целите на закона, нито да води до разширяване действието на чл.20 от ЗЗД. С други думи релевантността на заповедното основание следва да бъде тълкувана от заповедния съд по начин такъв, че да съвместява както волята на страните, така и целите на специалната защита, закрепена в ЗЗП. Ето защо приложението на ЗЗП в контекста на чл.20 ЗЗД и на чл.417 ГПК, дължи да отговори на поставените в чл.2 и чл.5 ГПК задачи пред заповедното производство.

Разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЗП издигат като обективен признак и приложим фактор в заповедното производство “уговорки изключващи или ограничаващи правата” на потребителите, както и “отказът от права”, които са им предоставени от ЗЗП. Нормата на чл.5 ЗЗП възвежда и друг обективен признак, приложим в заповедното производство – писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е “пълна, четлива, ясна и разбираема.” Тук трябва да се обърне внимание на заложеното в чл.5, ал.2, предложение първо ЗЗП изискване за “вярна” информация, преценката за спазването на което, по причина на законовата уредба на заповедното производство, следва да се отнесе към производствата по чл.419 и чл.422 ГПК.

2

В производството по издаване на заповед за изпълнение, уредено в чл.417 и чл.418 ГПК, в правомощията на заповедния съд е и преценката на закрепените в чл.143, ал.2 ЗЗП критерии за неравноправна клауза - т.10 “налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора”; т.19 “не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора”, стига тези критерии да са проверими в рамките на заповедното основание, в който смисъл са и разпоредбите на чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Правомощията на заповедния съд се свеждат до възможния резултат, дължим в това производство – да уважи молба за издаване на заповед за изпълнение и допусне незабавно изпълнение, или да откаже нейното издаване. Следователно, преценката на релевантните факти и обстоятелства по ЗЗП не може да бъде разширена извън достъпните за заповедното производство фактори, посочени погоре. С други думи, заповедният съд не може да разглежда и да произнася въпроси, които поради специализацията на заповедното производство, са извън достъпната според съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по ЗЗП.

Дискреционната власт на заповедния съд в условията на чл.2, чл.5 и чл.418 ГПК е сведена до съдействие на упражняваните по чл.417 ГПК права, като служебната проверка по ЗЗП не може да излиза извън този обхват, особено в случаите, когато преценка за търсения от страните по едно договорно правоотношение правен резултат напуска ролята и значението на чл.20 ЗЗД.

Обжалваното разпореждане на заповедния съд се основава на разгледаните в него положения отнасящи се до забрана за плащане на такси и комисионни за управление на кредита (чл.10, ал.2 и чл.16 от Закона за потребителския кредит (ЗПК)); обвързване на заема със сключване на застрахователен договор (чл.22, вр.10, ал.1 ЗПК); ограничаване годишния процент на разходите (чл.19, ал.4 ЗКП).

Разгледани и тълкувани клаузите от процесния договор за кредит, заявен като заповедно основание, не съдържат изискване за сключване на застрахователен договор, в смисъл на условие или задължение, налагано на длъжника. Договарянето на част от заема, който заемополучателят взема, за да плати цената на застраховката, само по себе си не може да бъде класифицирано като условие за отпускане на заема, нито като негово задължение.

Следва да се отбележи в тази връзка, че упражняването на правомощието, предоставено в чл.20 ЗЗД, не може да води до намеса в договореностите и/или да ги преурежда.

Отличителен признак на уредбата, дадена в ЗЗП, е превенцията срещу недобросъвестното упражняване на права от страна на доставчика на банковата услуга, произтичащо от неравноправното положение на получателя като лице, което не разполага със съответната степен на експертност. Изхождайки от анализа на недобросъвестните практики, както европейският, така и националният законодател въвеждат обективно разпознаваеми критерии и превантивни правила, предназначени да възпират тези практики и да осигурят съответната срещу тях защита. Целта обаче в никакъв случай не е да ограничи свободата на договаряне, а напротив да й осигури добра основа като стимулира индивидуалното договаряне и активността на доставчика и получателя на услугата. Процесното заповедно 3 основание с нищо не насочва, че получателят не е бил активна страна, съответно, че поведението на доставчика е било укоримо от гледна точка на информацията, въз основа на която страните са се договорили. След като съгласието, заявено по отношение на компонентите, които формират цената на заема, видимо и обективно разпознаваемо на пръв поглед не страда от посочените в ЗЗП пороци на преговорния процес и на договорната воля, то липсва основание за отхвърляне на процесния договор за заем като годно заповедно основание.

С цел прецизност по приложението на ЗЗП в условията на чл.20 ЗЗД, следва да се посочи, че евентуалните договорни пороци от заповедното основание, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, запазват своята релевантност, при условията и реда, посочен в чл.422 ГПК.

С оглед на това съдът намира разпореждане №4477/02.02.23г. по ч.гр.д.№16682/22г. на ВРС в обжалваната му част за неправилно, поради което и следва да бъде отменено.

Следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 9,17лв, представляващи д.т. и ю.к. възнаграждение съразмерно с уважената част от заявлението. По изложените съображения, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №4477/02.02.23г, постановено по ч.гр.д.№16682/22г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА , в която е отхвърлено заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу длъжника И. Л. И. от г.в. за заплащане на сумата от 59,94лв-премия за застраховка „ BANK Пакет 3 Сметка“; сумата от 43,80лв- премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“; сумата от 7,26лв-възнагр.лихва върху премия за застраховка „ BANK Пакет 3 Сметка“ за периода 15.06.22г.-15.11.22г.; сумата от 5,31лв-възнагр.лихва върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“ за периода 15.06.22г.-15.11.22г.; сумата от 8,07лв-обезщетение за забава върху премия за застраховка „ BANK Пакет 3 Сметка“ за периода 15.06.22г.-08.12.22г.; сумата от 5,90лв-обезщетение за забава върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“ за периода 15.06.22г.-08.12.22г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 19.12.22г. до оконч.погасяване на задълженията, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДE заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист по заявление вх. №88398/21.12.22г. по описа на ВРС, в полза на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Д.Хаджикоцев №52-54, срещ у длъжника И. Л. И., ЕГН **********, с адрес г.в., у.в.***, за следите суми както следва: сумата от 59,94лв-премия за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“; сумата от 43,80лв- премия за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“; сумата от 7,26лв-възнагр.лихва върху премия за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“ за периода 15.06.22г.-15.11.22г.; сумата от 5,31лв-възнагр.лихва 4 върху премия за застраховка „ BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“ за периода 15.06.22г.15.11.22г.; сумата от 8,07лв-обезщетение за забава върху премия за застраховка „ BANK Пакет 3 Сметка“ за периода 15.06.22г.-08.12.22г.; сумата от 5,90лв-обезщетение за забава върху премия за застраховка „ BANK Пакет 3 Кредит +Сметка“ за периода 15.06.22г.08.12.22г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 19.12.22г. до оконч.погасяване на задълженията, както и за сумата от 9,17лв, представляваща сторени в заповедното производство разноски, като за издаването на изп.лист се направи надлежна бележка върху представения в оригинал документ по чл.417, т.2 ГПК и върху заповедта за изпълнение, на осн. чл.418, ал.2 ГПК.