Решение № 857 от 10.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000503536 по описа за 2020 година

С решение № 2993 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 13426/2017 г., СГС, І-1 св, осъжда "Проект Контрол" ООД, да заплати на П. А. Н. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ сумата 300 000 лв., представляваща неизплатена вноска с падеж 31.12.2012 г. от продажна цена, дължима по договор от 14.05.2012 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на "Енерджи Груп - БГ" ЕООД, ведно със законната лихва от 19.10.2017 г. до изплащането на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 91 419, 49 лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане за периода 20.10.2014 г. - 19.10.2017 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 86, ал.

1, изр. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 91 507 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника "Проект Контрол" ООД. Изтъква се, че съдът неправилно е счел, че е налице извънсъдебно признание. Подчертава, че с плащането на сумата от 45 000 лв., не е признал изпълнение на задължение на ищцовата страна по чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора, както и че частичното плащане не е признание на иска. Сочи, че още с писмения отговор е възразил, че плащането само на част от вноската е поради непредставяне от страна на ищеца на всички документи, посочени в т.

1

3.9 от писмо-намерение от 9.12.2011 г. и Протокол № 1 към него, както и поради липсата на безусловно доказване на правната, техническа и административна възможност към датата на подписване на договора за изграждане и въвеждане в експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“. Твърди, че от представено Удостоверение № 901 от 5.01.2018 г. на Кмета на Община Велинград е видно, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.05.2012 г. няма одобрени строителни книжа и не е издавано разрешително за строеж на обект ВЕЦ „Водев чарк 1“, а разрешение е имало само за един обект МВЕЦ „Водев чарк“ и възможност за друг обект не е съществувала. Сочи, че гласните доказателства не могат да опровергаят съдържанието на соченото удостоверение от кмета. Твърди още, че първата СТЕ е установила, че към датата на договора не е било възможно изграждане на нито една от двете ВЕЦ, а от заключението и на двете СТЕ (основна и допълнителна) се установява, че е провеждана допълнителна процедура по чл. 154 ЗУТ, и практически възможността за изграждане на МВЕЦ „Водев чарк 2“ е била налице едва след 27.04.2015 г. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 2, ал. 2 от договора и към днешна дата. Оспорва и претенцията за лихви. Моли решението да се отмени в осъдителната му част и да се присъдят разноски.

Ответникът П. А. Н. оспорва жалбата. Твърди, че след като има частично плащане от страна на дружеството по една от вноските, то то е признало наличието на изпълнени условия по чл. 2, ал. 2 от договора, тъй като те са общо установени за всички вноски. Намира, че жалбоподателят е действал неправомерно в хода на развилия се пред СГС процес, като не е представил в цялост намиращите се при него документи, което се е отразило на крайния извод в експертните заключения по делото. Подчертава, че от договор от 2.08.2002 г. за възмездно право на ползване, сключен с ОС Велинград и допълнително споразумение от 16.03.2003 г. се установява именно възможността за изграждането на микровецовете по протежението на водопровода. Подчертава, че договорът е използван от самия жалбоподател, тъй като е описан, в представено от него разрешение за строеж от 31.12.2003 г., но в хода на процеса дружеството е отказало да го представи на СТЕ.

Изрично изтъква, че страните не са договаряли да се предадат одобрени строителни книжа или разрешение за строеж на МВЕЦ „Водев чарк 1“, а са 2 целели с договора за продажба на дялове да се даде възможност за изграждане на минивецове (но не и че това вече е разрешено по надлежен ред). Намира, че ответникът, със закупуването на дружествените дялове, е получил правото да разположи микровецове на терена, тъй като дружеството е получило това право по силата на договор с Община Велинград. Намира, че лихвата е изчислена надлежно. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Ищецът П. А. Н. твърди, че бил съдружник и представител на „Нордимекс“ ООД, като последното на 09.12.2011 г. сключило с ответника „Проект Контрол“ ООД предварителен договор за продажба (писмо за намерение) на 100% от дяловете на "Енерджи Груп БГ" ЕООД. Последното разполагало с права за реализация на проект за изграждане на две водни електроцентрали. Договорено било ищецът да придобие дяловоте, след което да ги прехвърли на купувача „Проект Контрол“ ООД. На 15.03.2012 г. Н. закупил дяловоте на дружеството с договор с нотариална заверка, а на 14.05.2012 г. бил сключен окончатления договор, за обща продажна цена от 600 000 лв., от която платена вече в полза на Н. сума от 50 000 лв. била приспадната, а в деня на договора била преведена и вноска от 100 000 лв. В срок до 31.05.2012 г. и след изпълнение на условията по чл. 2, ал. 2 от договора купувачът-ответник следвало да заплати още 145 000 лв., но от тази сума била преведена само част - 45 000 лв. В срок до 31.12.2012 г. купувачът дължал плащане още и на 300 000 лв.- трета вноска по договора. Правото да получи същата ищецът аргументира с тезата си, че е изпълнил надлежно условията на т. 3.4 и т. 3.5 от писмото за намерение, тъй като е предал на ответника необходимата документация по изграждането на проекта за МВЕЦ "Водев чарк-1" и МВЕЦ "Водев чарк-2", именно въз основа на която последният предприел действия по реализация. Изтъква се, че промяната в инвестиционното намерение относно мястото на единия агрегат (с оглед увеличаване производителността на ВЕЦ) е по инициатива на ответника, 3 поради което ищецът не носи отговорност в тази връзка. Тъй като сумата от 300 000 лв. не била платена, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му я заплати, ведно с лихва за периода от последните три години преди исковата молба, а именно - 20.10.2014 г. до 19.10.2017 г. в размер на 91 507 лв. Претендира законна лихва от датата на исковат молба и разноски.

Ответникът „Проект контрол“ ООД не оспорва, че страните са обвързани от договор, и че вече е платил сумата от 220 000 лв., но твърди, че не е спазено условието на чл. 2, ал. 2 от договора, а именно - ищецът да представи всички документи, доказващи безусловно правната, техническа и административна възможност за изграждане и въвеждане в експлоатация на обекта, отразено в писмото за намерение. Твърди, че доплащането на цена е обусловена от сбъдване на условието, че ищецът Н., ще представи към момента на подписване на договора (12.04.2012 г.), на документи, посочени в писмо намерение от 9.12.2011 г. и протокол № 1 от 20.02.2012 г., което обаче не било сторено. Сочи, че проекта бил неизпълним и след това, като подчертава, че втори ВЕЦ не можело да бъде изграден изобщо. Евентуално претендира в условията на чл. 90 ЗЗД съдът да постанови едновременност на престациите, а именно - ищеца да изпълни посоченото задължение, а ответникът - да заплати цената по договора. Въвежда възражение за прихващане с насрещните му вземания в общ размер на 296 000лв., от които 220 000 лв. платени по договора за прехвърляне на дялове от търговско дружество и 76 000 лв. неустойка за неизпълнение на задълженията на продавача по чл. 3, ал. 2 от договора. Претнедира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че „Проект Контрол“ ООД възнамерявал да закупи дялове на „Енерджи Груп БГ“ ЕООД, собственост (100 %) на „Нордимекс“ ООД. В тази връзка на 9.12.2011 г. е съставено писмо за намерение, подписано от трите дружества, в което е посочено, че до 20.02.2012 г. такъв договор за покупко-продажба ще се сключи, като до тогава „Енерджи Груп БГ“ ЕООД следва да изпълни следните условия: представяне на пълна техническа, правна и административна документация (с подробен опис), относно актуалния статут на проекта (МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“), 4 доказващи правната и техническа възможност за реализацията му (3.4) и представяне на актуални, действащи и презаверени към датата на сключване на договора за продажба на всички необходими документи, становища и разрешителни за пълна и окончателна реализация на централите (чл. 3.5).

Уговорено е, че купувачът може да се откаже от договора, ако условията не се изпълнят. В писмото е посочено, че предвид факта, че съществува издадено разрешение за строеж, купувачът може да започне веднага осъществяване на строителство, а продавачът се задължава да съдейства за удължаване на договора за ползването на централите и сключване на договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа – чл. 3.9. т. 1 и 2 от писмото.

Междувременно на 15.03.2012 г. „Нордимекс“ ЕООД продало на П. А.

Н. 100 дружествени дяла от „Енерджи Груп БГ“ ЕООД.

На 14.05.2012 г. между П.Н. (продавач) и „Проект контрол“ ООД (купувач) е сключен договор за продажба на собствените на Н. 100 % дружествени дялове при цена от 600 000 лв., като 55 000 лв. са платени предварително, 100 000 лв. към датата на подписване, а сумата 145 000 лв. е следвало да бъде платена в срок до 31.05.2012 г. и след изпълнение на условията на чл. 2, ал. 2 от договора. Договорено е остатъка от 300 000 лв. да бъде платена в срок до 31.12.2012 г., отново при изпълнение на условията на чл. 2, ал. 2 от договора. Сочената клауза (л. 12) гласи, че остатъкът от цената ще бъде заплатен при предварително изпълнение на всички условия и представяне на всички документи, описани в писмото за намерение и протокол № 1 към него, доказващи безусловно правната, техническа и административна възможност към днешна дата за изграждане и въвеждане в експлоатация на двете централи.

В преамбюла на договора е посочено изрично, че продавачът Н. е декларирал, че е титуляр на възмездно право на ползване относно изграждане и експлоатация на двете водни централи, като заявява, че в сроковете по договора, ще представи в цялост всички документи, доказващи правната, техническа и административна възможност за изграждането и въвеждането в експлоатация на същите.

В първото по делото заседание е прието за безспорно, че дружеството е платило до сега обща сума от 220 000 лв., в това число предварителната 5 вноска, първата и част от втората (45 000 лв.) вноска.

По делото е приета основна СТЕ (л. 278), която е изяснила, че двете ВЕЦ са на различни надморски височини и съставляват отделни строежи.

Това налага извода, че за реализацията и въвеждането в режим на ползване на всеки от обектите се изисква наличие на съответна административно-правна документация и съответно одобрена строително-техническа документация (инвестиционни проекти, разрешения и др.). Установено е, че за МВЕЦ „Водев чарк“ 1 липсва одобрена строително-техническа документация, строително разрешение, няма яснота на каква площадка ще се изгражда и чия собственост е тя, като това е установено към 2012 г., така и понастоящем.

Според вещото лице такава ВЕЦ не може да се реализира и сега. Не така стоят нещата за МВЕЦ „Водев чарк“ 2, която е построена и може да бъде въведена в експлоатация. Уточнено е, че са изпълнени определени промени, за които обаче са представяни съответните строителни разрешения, инвестиционни проекти, разрешения за водовземане (касаещо и двете ВЕЦ) и пр. В заключителната част на СТЕ е обобщено, че към 14.05.2012 г. на база на представените от ищеца на ответника документи не е съществувала техническа възможност да бъдат изградени нито едната от двете МВЕЦ. Към днешна дата са налични строителни и административни документи, според които само МВЕЦ 2 може да се изгради, като такава в действителност съществува. Подчертано е, че след 14.05.2012 г. са извършвани съществени промени в предадената от ищеца техническа, строителна и административна документация, като тези промени са били наложителни и без тях техническата реализация на МВЕЦ 2 е била невъзможна. След извършване на оглед на място от вещото лице е даден извод, че технически не е осъществимо на одобрената строителна площадка (сграда) в имот № 206003, м. Лепеница, Велинград, със ЗП 98 кв.м. да се изградят и въведат в експлоатация две МВЕЦ, а поместването им в една сграда не съответства на инвестиционния проект.