Решение № 1158 от 28.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2119/2023
- Вид
- Решение № 1158
- Подписан
- 28.07.2023
- В сила
- 25.08.2023
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91, ал. 3, т. 5 · Закон за автомобилните превози
- §1, т.5 · Закон за автомобилните превози
- чл. 143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1158 гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110202119 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с Решение №659/12.05.23г. състав на Административен съд-Варна е обезсилил Решение №282/20.02.23г. постановено по АНД № 4870/23г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Първоначалното производство е образувано по въззивна жалба на: „Виктор транс“ ЕООД, БУЛСТАТ 148150562, представлявано от И. К. И. , депозирана чрез процесуален представител – адв.Г.К. от ВАК срещу Наказателно постановление № 230000318 / 22.06.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация"-Варна, с което на „ Виктор транс“ ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за нарушение на чл.34 т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3 пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че то е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се доводи за допуснато закононарушение поради неприложението на института на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от 1 процесуален представител, който поддържа жалбата. Излага пространни аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитира и практика на АДмС-Варна по сходен случай. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от служител с юридическо образование , а именно мл.експерт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като счита, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН и цитира практика на АДмС-Варна, касаеща идентични нарушения на същото дружество. Претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В началото на 2022г. на дружеството – жалбоподател „ Виктор транс“ ЕООД, притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007г. била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.З. Ю.. В хода на проверката от представените на контролните органи документи, а именно пътни книжки и справки за технически прегледи, станало ясно, че дружеството е извършвало таксиметрова дейност с л.а. „Дачия“ с рег. № В 9755 НВ, за който към 07.06.2021г. нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз за пътници. Установило се, че такова удостоверение не е имало издадено за конкретния автомобил за периода от 03.06.2021г. до 09.06.2021г., в който период били извършени множество таксиметрови превози.
При горните констатации на 21.02.2022год. срещу въззивното дружество от св.Ю. бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.34 т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3 пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна, ж.к. „Възраждане“ 3, вх.А, ет.3, ап.22 – т.е. на адреса по седалището на дружеството на 07.06.2021 год.. Актът бил предявен още същия ден на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.34 т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3 пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице на 24.08.2022г.. Жалбата срещу НП е била депозирана в деловодството на РД „АА“-Варна , пред наказващия орган на 07.09.2022г. /видно от входящия номер/ .
2
Съдът напълно кредитира показанията на св. З.Ю., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля Ю., дадени в съдебно заседание, АУАН , заповед, пътна книжка, разпечатки от информационната система на Автомобилна администрация и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя Ю.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-0830/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия / в т.6 от Заповедта/ на директорите на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В 3 случая НП е издадено от Евгени Аврамов в качеството му директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, поради което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, на 10.01.22г. проверяващия инспектор е констатирал, че л.а. „Дачия“ с рег. № В 9755 НВ, за който към 07.06.2021г. нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз за пътници за периода от 03.06 до 09.06.21г., като тази констатация е направена след справка в информационната система на АА с дата на проверката отразена в справката - 10.01.22г. АУАН е издаден на 21.02.22г. т.е. един месец и 11 дни след установяване на нарушението и нарушителя, а НП е издадено четири месеца след съставяне на АУАН. Поради това и не е налице дори индиция за нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б. И. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано 4 в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издаденото му удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващият орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведениеизвършване на таксиметрова дейност без за автомобила да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз за пътници.
Настоящият съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на възз.дружество.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство защитата се осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, поради което настоящия съдебен състав не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяна на НП.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят „Виктор транс“ ЕООД, БУЛСТАТ 148150562 притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007г. По делото е категорично установено, че „Виктор Транс“ ЕООД е превозвач по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвПр и като такъв възз. инстанция счита, че е адресат на административнонаказателните разпоредби на ЗАвП.
Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15cd2052-c63e-4991-8bed-06986543e8aa