Решение № 105 от 18.07.2017, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№

105 18.07.2017 г. гр. СТАРА ЗАГОРА

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На дванадесети юли Година 2017 в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР РАЧЕВ

НИКОЛА КЪНЧЕВ при участието на секретаря М. Стоянова и прокурора

М. ИГНАТОВ, като разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ ВНОХД № 1043 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №

18 от 26.01.2017 г., постановена по НОХД № 3569/2016г., Районен Съд – Стара Загора, VІ Наказателен състав е признал подсъдимия Д.А.А. за виновен в това, че на 09.05.2016 г., в гр. Стара Загора, съзнателно се ползвал от неистински официален документ, като представил пред полицейски служители – К.М., К.Л. и М.Д.– свидетелство за управление на моторно превозно средство, тип „карта“, № ********, на което е придаден вид, че е изготвено в Република Гърция, като от него за самото съставяне не може да се търси отговорност като на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

54, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС, съдът е определил наказанието да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим.

Със същата присъда, подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 09.05.2016 г. в гр. Стара Загора в лек автомобил „О.А.“ рег. № СТ ********държал огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешително, а именно – 1 брой сигнално-газов пистолет „E.“, модел „V.“, калибър 5 мм., № ********, който е модифициран в огнестрелно оръжие и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съдът е определил наказанието да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимия с наказанията, наложени му по НОХД № 223/2016 г. на РС- Димитровград и НОХД № 695/2016 на ОС - Стара Загора като е определил едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съдът е определил наказанието да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1 НК съдът е увеличил така наложеното наказание с още шест месеца като така увеличеното наказание „лишаване от свобода“ е станало пет години.

На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал от наложеното наказание изтърпяната до момента част от наказанията, наложени по НОХД № 223/2016г. на РС- Димитровград и НОХД № 695/2016 на ОС Стара Загора.

На основание чл. 112, ал. 4 НПК съдът е постановил вещественото доказателство – неистински официален документ, представляващ Свидетелство за управление на моторно превозно средство да остане приложено по делото.

На основание чл. 53, ал.2, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, притежаването на което е забранено – 1 брой сигнално-газов пистолет „E.“, модел „V.“, калибър 5 мм., № ********, който е модифициран в огнестрелно оръжие.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебната и съдебна фаза на делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д.А.А., чрез защитника му – адв. С.П.. В жалбата е изразено недоволство от така постановената присъда, като се сочат неустановени обстоятелства. Моли се за постановяване на оправдателна присъда.

В разпоредително заседание на 16.02.2017г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.

В хода на делото пред въззивна инстанция, подсъдимият се е отказал от услугите на адвокат П. и е упълномощил за свои защитници адв. С.М. и адв. Т.П..

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия Д.А.А. – адв.

С.М. – пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия. Счита, че оръжието – предмет на делото – не е огнестрелно, нито преправено в такова, като не са налице доказателства, които да установяват наличието на субективната страна на престъплението. По отношение на второто обвинение, счита, че то също не е доказано от субективна страна. Твърди, че подзащитният му е изкарал шофьорски курс в Гърция и не е знаел, че се ползва от неистински или от документ с невярно съдържание. Моли за оправдателна присъда, като алтернативно прави искане за намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимият Д.А.А., не се признава за виновен.

Окръжен съд - Стара Загора, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, с която въззивният съд се солидаризира, като на основание чл. 314 НПК направи проверка на доказателствата и прие, че не е необходимо приетите от първоинстанционния съд фактически положения и мотивите за признаването на подсъдимия за виновен в извършването на деянието, за което е предаден на съд, да бъдат коригирани и допълнени. Поради това крайният извод на районния съд трябва да се потвърди.

При осъществения доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.А.А. е роден на ********, българин, български гражданин, с ******** образование живущ ********, ЕГН **********.

Подсъдимият бил изкарал курс за шофьор в България, вследствие на което имал СУМПС, издадено на 21.08.2003г., със срок на валидност, който изтекъл на 21.08.2012г.

През 2007 г., А. работел като шофьор в Гърция. На неустановена дата се свързал със свидетелката М.А.П., като я попитал дали може да го свърже с инструктор за подаване на документи за получаване на СУМПС. Свидетелката го свързала със съпруга си – Й.П., който имал школа за провеждане на изпити. През периода 2008-2009 г., А. провеждал обучителен курс за придобиване на свидетелство. В един момент А. заплатил на инструктора сумата от 1000 евро, за да му бъде издадено свидетелство, без обаче лично да е подал необходимите документи за такова. На неустановена дата, подсъдимият отишъл в сграда, намираща се на неустановен в Гърция адрес. Тъй като не можел да чете гръцки език, неустановени по делото лица попълнили вместо него листовки. Малко след това му бил предоставен документ, силно наподобяващ гръцко свидетелство.

Около 11:30 часа на 09.05.2016г., подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „О “, модел „А “ с ДК № СТ ********в гр. Стара Загора, по бул. Г.С., в посока изток-запад. Пред номер 20 автомобилът бил спрян за проверка от служители на автопатрул към 02 РУ - Стара Загора – свидетелите М.С.Д. и К.Х.Л.. По тяхно искане А. представил свидетелство за управление на МПС, издадено в Гърция. Пътните полицаи се усъмнили в истинността на така представения документ и поискали съдействие от служители на „Пътна полиция“. На място пристигнал свид. К.А.М. – младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, гр. Стара Загора – който също установил, че СУМПС не е легитимно и съставил АУАН на А.. На място била извършена проверка на А. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Резултатът за алкохол бил отрицателен, а за наркотици – положителен за метамфетамин. На автомобила било извършено претърсване, при което бил намерен и иззет 1 брой сигнално-газов пистолет „E.“, модел „V.“, калибър 5мм., № *****, който в този момент бил без дифузьор(муфа) и за който подсъдимият заявил, че е газов и че има издадено удостоверение за него.

Така установената фактическа обстановка ОС – Стара

Загора възприе на база следните доказателства, доказателствени средства и способи за доказване: обяснения на подсъдимия Д.А.А.; свидетелски показания на свидетелите М.С.Д., К.Х.Л., К.А.М. и М.А.П.; писмени доказателства: декларация за имотно състояние, АУАН, серия Г № ********, справка за нарушител/водач, справка за съдимост на Д.А.А., писмо в изх. № 112 628 от 06.06.2007 г. на Областно управление – Крит, Главна дирекция за транспорта и комуникациите на Обединена областна единица – Л., отдел „Свидетелства за правоуправление“; веществени доказателства – неистински официален документ, представляващ Свидетелство за управление на моторно превозно средство и 1 брой сигнално-газов пистолет „E.“, модел „V.“, калибър 5 мм., № *******, който е модифициран в огнестрелно оръжие; способи за доказване: протоколи за претърсване и изземване; съдебно-техническа и съдебно-балистични експертизи.

След извършената проверка настоящата съдебна инстанция прие, че доказателствената съвкупност е логична, вътрешно и взаимно безпротиворечива и от нея еднозначно се извежда възприетата фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, НК, както и на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК.

Като е държал в автомобила си газов пистолет без дифузьор и е представил пред полицейски служители неистинско свидетелство за управление на МПС, А. без съмнение е засегнал тези обществени отношения, които са обект на защита от разпоредбите на чл. 339, ал. 1 и чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК. Нарушени са както обществените отношения, регламентиращи законосъобразното боравене с огнестрелни оръжия, така и тези, регламентиращи режима на създаване, ползване и позоваване на официални документи.

От обективна страна и двете деяния са извършени с действия. На първо място, на 09.05.2016 г., подсъдимият е държал в собствения си автомобил, газов-сигнален пистолет, марка „Е.“, модел „V.“, със свален дифузьор (муфа). Назначената пред въззивна инстанция съдебно-техническа експертиза категорично установи, че газов пистолет, на който е свалена муфата може да изстреля проектил и по своите характеристики представлява огнестрелно оръжие. Вещото лице беше категорично, че сачма, поставена върху газов куршум, би могла да бъде изстреляна от това оръжие. Щом газов куршум може да създаде необходимата енергия за това, то се обезсмисля въпросът дали оръжието би се пръснало вследствие стрелбата с такъв. Става дума за газов пистолет, който е създаден да работи с газови патрони и е естествено да бъде направен от материал, който да издържа експлозиите, предизвикани от стрелба с такива. Наличието или липсата на сачми, прикрепени към патрона няма как да промени този факт. Обстоятелството, че не са намерени газови патрони с такива прикрепени сачми, не оневинява подсъдимия, доколкото чл. 339, ал. 1 НК не изисква наличието на такива за осъществяване състава на престъплението. Не на последно място, не могат да бъдат уважени съображенията на защитата, че оръжието не е модифицирано по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗОБВВПИ. Премахването на преградата изпълва съдържанието на "видоизменяне", по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗОБВВПИ. Без това видоизменяне инкриминирания пистолет не е подчинен на разрешителния режим на закона.

Държането на оръжие, което не е подчинено на разрешителен режим, задължава то да се поддържа в техническото състояние, съгласно първоначалното му предназначение. Нарушението на това задължение и видоизменянето, предпоставящо друго качество на газ-сигналния пистолет, а именно – на огнестрелно оръжие, поставя в действие установения от цитирания закон разрешителен режим, който в настоящият случай не е спазен от подсъдимия. Такава е и практиката на Върховната инстанция (Решение № 123 от 12.03.2013 г. на ВКС по н.д. № 318/2013 г., I н. о., НК, Решение № 318 от 18.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1082/2013 г., III н. о., НК и др.).