Решение № 260018 от 30.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260129 гр.Кюстендил, 30.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

МАРИЯ

ТАНЕВА при участието на секретаря:Л.Н. след като разгледа докладваното от съдия: Костадинова в.гр.д.№

26/2021 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

П.Р.К., ЕГН **********,*** чрез процесуалния си представител адв. В.З., обжалва Решение № 260129/26.11.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2125 по описа за 2019 г. на същия съд в частта, с която е осъден да заплати на С.Н.К. сумата в размер на 287, 00 лева, представляваща обезщетение за вреда за разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за вреда от изкопаване на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане и сумата в размер на 197,50 лева, представляваща обезщетение за вреда за свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда в къща, собственост на ищцата, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „***” № 14, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се твърди, че липсват доказателства относно приети в мотивите на решението изводи на съда, касаещи наличието на облигационна връзка между страните. Сочи се, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че между страните е налице съглашение по силата на което П. К. се е съгласил да извърши възложени му от ищцата конкретни действия по договор за поръчка.

Заявява се, че са неубедителни и непоследователни мотивите на съда относно причинно- следствената връзка между твърдяното неизпълнение от страна на въззивника на конкретно възложени му правни действия, които ищцата е възложила по силата на договор за поръчка. В тази връзка в мотивите на решението липсва анализ на доказателствата, които биха могли да установят пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение на въззивника и преките вреди, както и че районен съд е игнолирал аргументите на въззивника, че ищцата като собственик на имота не е положила грижата на добър стопанин, тъй като не е изготвила инвестационен проект. Заявява се, че по делото не са установени преки вреди, настъпили в патримониума на ищцата, както и че решението на районен съд не е съобразено със съдебната практика. Иска се отмяна на решението на Дупнишки районен съд в обжалваната му част и отхвърляне на предявения от С.Н.К. иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.

263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорват твърденията във въззивната жалба и искането е за оставянето й без уважение.

Адвокат К.П. А. от АК – Пловдив, като пълномощник на П.Р.К. обжалва също Решение № 260129/26.11.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2125 по описа за 2019 г. на същия съд в уважената част.

С въззивната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Изложени са съображения и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че ищцата не е доказала вида на възложената от ответника работа, както и че фактическите изводи на съда относно наличие на облигационна връзка са в несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. Заявява се, че уважената част от цената на иска по претендираните от ицщата вреди почиват на заключението на вещото лице, което е оспорено от ответника като необосновано, като в тази връзка са изложени подробни съображения. Иска се обезсилване на решението в обжалваната част и прекратяване на производството поради недопустимост на исковата молба. Алтернативно, в случай, че исковата молба се приеме за допустима, се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска изцяло.

В срока по чл.

263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорват твърденията във въззивната жалба и искането е за оставянето й без уважение.

Въззивният съд е счел, че исковата молба е нередовна и с определение от 17.03.2021 г., постановено по настоящото дело я е оставил без движение като е дал конкретни указания на ищцата.

С молба вх. № 262 654/02.04.2021 г. ищцата е изпълнила дадените й указания.

Препис от уточнителната молба е връчена на процесуалния представител на ответника, който е депозирал отговор вх.№ 263808/13.05.2021 г., в който отново е възразил по отношение на редовността на исковата молба, както е изразил становище по основателността на иска.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е установено следното :

От нотариален акт № 61, том II, рег.

№ 2397, дело № 219 от 04.10.2013г. се установява, че ищцата е собственик на ½ идеална част от поземлен имот пл. № 534, за който е отреден парцел първи, попадащ в квартал 19 по плана на с. Блажиево, общ. Бобошево, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и гараж. Представен е Констативен протокол №6/15.05.2019 г. на ОА- Бобошево, с който се удостоверява извършването на проверка относно строеж „Масивна жилищна сграда“, находяща се в имота на ищцата.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице Е.Т. се установява, че размерът на претендираните щети са: за поправка на тераса- 287 лв.; пропукване и пропадане на носеща стена- 8 000 лв.; възстановяване на първоначалния вид на терена пред банята- 395 лв..

Ищцата по реда на чл. 176 ГПК е заявила, че на П.К. възложила да изготви проект и да направи ремонт, защото той й казал, че има строителна фирма. Разрешение от Община Бобошево не е искала, не е знаела дали трябва да иска и не е получавала. Не е знаела, че лицето П.К. няма правоспособност да извършва този ремонт.

По делото са разпитани свидетели. Свид. Й.К.сочи, че е участвал в ремонта на къщата на ищцата през 2016 година, който продължил към година и половина. Заявява, че за възнаграждението за труд се договарял лично със С. по телефона, тъй като тя била в Америка. Твърди, че къщата била в окаяно състояние - всичко било напукано, тъй като над къщата имало свлачище от години. Според свидетеля, ответникът не е участвал в строителството, имало договорка да постави ламината. Сочи, че К. му давал парите, както и че той го извикал да работи като майстор, а когато нещо се свършело, идвал П. да провери как вървят нещата.

В показанията си пред районен съд свидетелят В.С.,*** сочи, че ищцата започнала да прави ремонт преди година и половина - две в къщата си. Виждал, че се свалят материали за ремонт от П. и от неговите хора, които работели там. Познавал един от тях- В.И., който му казал, че П. го е викнал. В двора на къщата работел и К.К., който му казал, че П. го е пратил. През 2007 г. св. С. правил ремонт в къщата на втория етаж - боядисване, освежаване, от 2007 година до 2018 – 2019 година имал непосредствени впечатления от къщата, преди ремонта, който се започнал на приземния етаж, къщата нямала пукнатини. Според свидетеля на мястото, където се намира къщата, няма свлачище, възможно е напукване на стена да се получи от изкопана дупка, ако е подкопана основата. Дупката в случая не е в центъра на стаята, а е до една от стените, пукнатина има в стената, терасата, която е непосредствено отвън, е цялата напукана на втория етаж.

Свид. С. е преразпитан пред окръжен съд. Твърди, че лично от В.И. с когото са съседи, разбрал, че ответникът го е викнал да направи банята в сутеренния етаж. От свид. К. и ищцата разбрал, че в бидона, поставен в дупката в коридора пред банята на сутеренния етаж щели да се събират отпадъчните води от банята, тоалетната и от мивки, като на каменната стена виждал пукнатината. На парапет е монтиран навес, който е вързан с шпилки, които се виждат от вътрешната страна на терасата. Доколкото знае ремонтът се ръководел от ответника, който наемал хора, на които възлагал работа.

По делото е разпитана Л.К., майка на ищцата, която непрекъснато живее в къщата. В показанията си дадени пред районен съд тя твърди, че ответникът П.К. и съпругата му Р. предложили на ищцата да ремонтират етажа й, защото съпругата на П. не работела, а П. разбирал от строителство, познавал хората, поради което щял да ръководи ремонта, да наема майстори и да следи изпълнението, качеството на ремонта. Зимата на 2016-2017 година П.К. намерил майстори и фактически подравнили етажа, направили гипсокартон и замазка, но след тази направа вече не намирал майстори, по – късно се направил един навес, който се захванал за терасата с желязна конструкция неправилно и от тежестта на снега през зимата започнала да се цепи терасата, две вечери работил П.К. на две стаи слагал ламинат, но те се били завършили и не се сложил както трябва. Била изкопана една дупка в салончето между спалнята и дневната стая по преценка на П.К. за септична яма, изкопал я К.

К. лично, но П. пращал всички майстори и им казвал какво да работят, в изкопаната дупка метнали един бидон. Същата не била укрепена. Стената до нея започнала да се цепи, защото дупката била близко до основите на къщата. Според свидетелката тази дупка била предназначена за отпадните води от баня, тоалетна и кухня. Свидетелката твърди също така, че ответникът движел цялото строителство.Той казал, че ще намери майстори и това което той може, ще го свърши, а което не може или няма време - ще намери майстори да го направят.

Свид. К. е преразпитана пред окръжен съд. Тя преповтаря показанията си дадени пред районен съд, Твърди също така, че навесът е направен от П.К. и К. К.заедно. Според нея С. и П. са се договорили да се извършат основните неща по ремонта- да има ток, вода, баня, тоалетна, кухня и друго помещение, да се постави врата. Според свидетелката след като С. видяла, че извършената работа е некачествена, тя поискала на ответника отчет, а вместо това последният започнал да пише жалби срещу ищцата. При една от проверките проверяващият инженер й казал, че такава дупка не се прави вътре в къщата и че къщата може да подаде, видял цепнатината и казал, че е опасно. Споделя, че дъщеря й освен П. друг майстор не е познавала, не познава хората в с. Блажиево, тъй като от 4-ти клас е излязла от селото.Свидетелката твърди, че разговорите за ремонта са били между ищцата и ответника , че проект за ремонта не са имали.

От показанията на свидетеля К.К. се установява, че 2016 г. или 2017 г. се разбрали с ищцата той да изкопае дупка пред банята на първия етаж за септична яма. С негов колега изкопали ямата и ищцата която по това време била в България му платила за изкопаването на дупката, после им платила да почистят мазето, след направен дренаж от малкият син на свидетеля К.К. след това му платила да почистят и двора. Свидетелят твърди, че П. не го е водил да работи в обекта на С., както и че не е виждал П. да е водил майстори.

Пред окръжен съд е разпитан като свидетел М.Я.. Същият твърди, че преди 5-6 години е работил на къщата на ищцата, като поканата дошла от Й.К., който бил говорил по вайбър със С. да се извърши ремонт на долната част на къщата. Според него състоянието й било окаяно- имало напукани стени. Описва дейностите, които са извършили. Според свидетеля на сутерена имало влага, която идвала от улук, който влизал под плочките в основата на къщата и на нея се дължали пукнатините на стените.

Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15cc7e3a-c753-4c4b-8d10-6ccd1b93356b