Решение № 598 от 28.06.2019, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№………./ …..06.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретаря Мая Иванова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1960 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Л.М. от гр. Варна, с която предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ срещу „Гаранционен фонд гр. София за заплащане на сумата от 45000 лева обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди следствие ПТП, допуснато на 24.08.2018 г. в гр. Варна по вина на неизвестен извършител, с неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 13.11.2018 година /датата на изходящото от Гаранционен фонд писмо до ищеца за отказ да се изплати обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 17.06.2019 г. е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като същият е редуциран до сумата от 35 000 лева.

В исковата молба С.М. твърди, че на 24.08.2018 г., около 7.40 ч. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител” на кръстовището в ул.

„Вяра”, при управление на велосипед и след престрояване в лява лента на бул.

„Цар Освободител” за извършване на маневра завой на ляво на кръстовището, бил блъснат в гръб от МПС, което напуснало местопроизшествието, респективно останало и към момента на подаване на исковата молба, неидентифицирано.

Производството по образуваната преписка при ВРП е спряно с Постановление на РП от 26.10.2018 г.

Твърди, че е получил травматични увреждания: счупване на ляв раменна кост в областта на голямата изпъкналост, лява лъчева кост в долна трета, бодилестия израстък на лявата лакътна кост, контузия на гръдния кош като е приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна” АД гр. Варна, където е извършена гипсова имобилизация и образни изследвания.

Твърди, че е причинен и силен психически стрес, който продължава и към момента и се изразява в отказ на пострадалия да се движи в близост до автомобили и пресича улици. Все още споменът за преживяното не е преодолян, а обездвижването на ръката създава трудности при елементарни действия в чисто битов план.

Заявява, че Гаранционен фонд е уведомен за ПТП и размера на претендираното обезщетение, но е постановен отказ, което предпоставя сезиране на съда с претенцията.

Правна квалификация: чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността на претенцията в частта относно механизма на ПТП, вина на другия участник, причинно следствена връзка между ПТП и получени травматични увреждания, вида на претърпените телесни увреждания, период на търпените болки и страдания. Твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат поради неспазване на относимите към поведението на велодипедистите, разпоредби на Закона за движение по пътищата, вкючително тези касаещи движението на велосипедиста и оборудването на велосипеда със светлоотразителни знаци. Твърди и завишеност на размера на търсеното обезщетение предвид практиката по присъждане на такива на съдилищата.

В допълнителната искова молба, респективно допълнителния отговор всяка от страните поддържа собствените си аргументи по спора.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска с оглед изменения размер от 35 000 лева по съображения за доказаност на фактическия му състав. В представените писмени бележки твърди, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин е установен механизма на настъпилото събитие, претърпените телесни увреждания и причинната връзка между тях, позовавайки се на ангажираните по делото доказателства.

Пълномощникът на ответната страна оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по изложените в отговорите аргументи и претендира неговото отхвърляне. В депозираната писмена защита по делото поддържа становището си от подадените отговори и изложени в хода на съдебното производство. Твърди още неоснователност и недоказаност на иска за неимуществени вреди по съображения, че всички доказателства по делото се основават само на твърдения на ищеца.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните, и извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл.

558,ал.5 от КЗ предвижда възможност увреденото лице да предяви претенцията си за обезвреда пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от кодекса, откаже да плати обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с неговия размер. Предявеният иск е допустим с оглед приложеното по делото доказателства за отказ на Гаранционен фонд да определи и изплати обезщетение на ищеца, обективиран в писмо изх.№ 24-01-710/13.11.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, в случай на настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, Гаранционния фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за тези вреди, ако МПС е напуснало местопроизшествието и не е било установено. За да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат установени следните кумулативно предвидени предпоставки: настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на Република България, причинено от водач, който е неидентифициран и чието виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователното събитие и причиняването на вреди, както и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.

С оглед събраните доказателства по делото, ответникът неоснователно оспорва осъществяването на фактическия състав на предявения иск.

Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП № 2111 от 24.08.2018 г. на посочената дата около 07:40 ч. в гр. Варна, на ул. „Цар Освободител“ до бл. 131 в посока ул. „Вяра“ е настъпило ПТП, в което ищецът С.Л.М. е пострадал. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК , ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено изявление. При направеното разграничение на хипотезите, при които протокола за ПТП е съставен само по данни на водача на МПС, без посещение на място на инцидента от служители на КАТ, протоколът за ПТП има доказателствена сила само относно направеното изявление пред длъжностно лице, не и за неговата вярност. Видно от съдържанието на констативния протокол, същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен полицейски служител при ОД на МВР Варна, макар същото да не е извършено непосредствено след инцидента, като от него се установява, че неизвестен участник в движението е блъснал в задната част велосипеда на пострадалия. Констатирано е още, че вследствие на сблъсъка е настъпила силна деформация по целия велосипед. В посочената част констативният протокол има характер на официален удостоверителен документ, поради което се ползва с материална доказателства сила, а твърденията на ответника в противна насока са неоснователни.

Механизмът на произшествието се потвърждава още от кредитираното от съда като обективно и компетентно дадено заключение на САТЕ, от което се установява, че пътното транспортно произшествие е възникнало през светлата част на денонощието, без данни за лошо време. С.Л.М. при движение с велосипеда си в посока към ул.

„Вяра", намирайки се в средната лента на дясното пътно платно и предстоящото му преминаване в лявата за завиване на ляво е бил блъснат от неизвестно МПС, идващо зад него. В случая според материалите от делото и констатацията за механизма на настъпване на процесното събитие, описаните увреждания по велосипедиста М. и неговия велосипед, експертизата приема, че са в причинна връзка с констатирания механизъм на произшествието - от прекия контакт с движещия се в същата посока и зад него неустановен лек автомобил.

Експертът приема още, че в технически аспект са обясними уврежданията съобразно габаритите на велосипеда и автомобила, неговата маса и мощ, както и съприкосновението му в задната част на велосипеда и неговия водач. В разглеждания случай описаните увреждания по велосипедиста и велосипеда са от прекия контакт с автомобил. Експертизата допуска, че за настъпилото увреждане на велосипеда и велосипедиста, описаното в констативния акт съприкосновение е нанесло щетите. При изслушване на експерта в открито съдебно заседание същият заявява с категоричност, че установената деформация на велосипеда и в частност на неговото задно колело, не може да бъде получена при падане на велосипедиста, с оглед мястото на огъване и неговия интензитет, следствие на което достига до еднозначния извод, че за настъпване на произшествието причина е станал удар в задната част на велосипеда – заключение изцяло съответстващо на установеното в констативен протокол за ПТП № 2111 от 24.08.2018 г.

От съвкупния анализ на посочените доказателствени средства и на установените чрез тях правнозначими факти и обстоятелства съдът еднозначно и безпротиворечиво приема, че причина за ПТП е станал водач на неизвестен автомобил, който при сблъсък с движещия се пред него велосипед е причинил подлежащите на установяване в производството вреди на ищеца. Горното обосновава гаранционната отговорност на Фонда по т. 1 от чл.

557, ал.1 от КЗ, тъй като водачът на участникът в инцидентът е напуснал местопроизшествието и видно от Постановление от 26.10.2018 г. по ДП № 576/2018 г. по описа на ВРП не е установен в хода на наказателното производство, а и до настоящия момент.

От приложеното към доказателствения материал Съдебномедицинско удостоверение № 881/2018 г., издадено в отделение „Съдебна медицина“ - МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че след инцидента ищецът е посетил спешния център на медицинското заведение където са проведени клинични прегледи, образни изследвания, имобилизация на ляв горен крайник.

За установяване на причинените в неимуществената сфера на пострадалия вреди по делото е проведена СМЕ, заключението на която съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните. От него се потвърждава извода, че описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания - счупване на голямата изпъкналост на лявата раменна кост, счупване на лявата лъчева кост в долна трета, счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна кост и контузия на гръдния кош са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмет и биха могли да се получат по време и начин съобщени в исковата молба, а именно - при ПТП като велосипедист. Счупването на големия туберкул на лявата раменна кост, счупването на лявата лъчева кост на типичното място и счупването на бодилестия израстък на лявата лакътна кост биха могли да се получат при падане върху изпънат и отведен горен крайник с удар и ротация в областта на дланта и китката. Счупването на големия туберкул на лявата раменна кост, без разместване на фрагментите, е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 1,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на лявата лъчева кост на типичното място, без разместване на фрагментите и счупването на бодилестия израстък на лявата лакътна кост, в съвкупност обуславят трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 1,5-2 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Контузията на гръдния кош обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота. Подобно травматично увреждане отшумява за период от около 15-20 дни. Възстановяването на трудоспособността за физически труд при подобни травматични увреждания е в период от около 2-3 месеца след получаването им. За нефизически труд възстановителния период е в рамките на 1,5-2 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата движенията на левия горен крайник са възстановени почти напълно, като е налице дефицит в отвеждането на крайника в раменната става с около 15-20°, което не намалява съществено основната му функция. Движенията в областта на гривнената става са възстановени напълно.