Определение № 20987 от 21.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20987 гр. София, 21.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .............. като разгледа докладваното от .............. Частно гражданско дело № 20221110159716 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като съдът е издал заповед за изпълнение № 34068 от 26.11.2022 г., която е връчена на длъжника на 25.01.2023 г. В законния срок възражение против заповедта не е постъпило, поради което същата е влязла в законна сила на 28.02.2023 г.

Против заповедта в частта за разноските е подадена частна жалба № 29048 от 02.02.2023 г., която обаче е върната с влязло на 08.08.2023 г. в законна сила разпореждане № 79056 от 27.06.2023 г., от което следва и че в частта за присъдените разноски заповедта също е влязла в законна сила на 08.08.2023 г.

На 08.08.2023 г. по делото е постъпила молба от длъжника, в която моли съда да прекрати производството по делото, тъй като със същите страни, на същото основание и за същата сума имало вече образувано друго дело – ч.гр. д. № 7749 по описа за 2023 г. на СРС, по което макар и образувано след настоящото дело, е налице плащане на дължимите суми. Към молбата са приложени като доказателства заповед за изпълнение № 5982 от 21.02.2023 г., и съобщение за връчване на заповедта, двете по ч.гр. д. № 7749 по описа за 2023 г. на СРС, както и документ на неуказан чужд език, без превод на български език. С разпореждане от 24.08.2023 г. съдът е разпоредил да се връчи препис от молбата на другата страна, с указание, че може да даде становище в едноседмичен срок от получаването. Заявителя е подал молба от 11.09.2023 г., в която заявява, че съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда. Делото по което ответника твърди, че е платил - ч.гр.д 7749 от 2023г., СРС, 48 състав е образувано на 14.02.2023г., след като ответника вече е бил уведомен за настоящото и първо по време образувано дело ч.гр.д. № 59716 /2022 година., 1 като е получил заповед за изпълнение №34068 от 26 ноември 2022г., и е бил длъжен да поиска прекратяване на ч.гр.д 7749 от 2023г., СРС, 48 състав, но не го е сторил поради което е правно ирелевантно дали е налице плащане по второто по ред дело - ч.гр.д 7749 от 2023г. Също така, на 02.02.2023г., ответника е подал частна жалба с вх.№29048, във връзка с която не е изпълнил в указанията дадени с разпореждането № 32068/11.03.2023 г., и възражение 224678/08.08.23г. се явява просрочено и неоснователно. Моли възражението на ответника да бъде отхвърлено като неоснователно и да бъде издаден изпълнителен лист.

След запознаване с постъпилите молби и становища по делото съдът счита следното:

Видно от материалите по делото, издадената заповед за изпълнение № 34068 от 26.11.2022 г., е влязла в законна сила на 28.02.2023 г. по отношение на присъдените суми, както и на 08.08.2023 г. по отношение на присъдените разноски. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по - късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Очевидно тази разпоредба не е приложима, доколкото настоящото дело е предхождащо делото – настоящото дело е образувано на 03.11.2022 г., а ч.гр. д. № 7749 по описа за 2023 г. на СРС е образувано през м. февруари 2023 г. Не е налице и доказателство за плащане, каквото се твърди, тъй като е приложен документ на неустановен чужд език, който не е придружен от превод на български език. Отделно от това възражението е направено след влизане в законна сила на заповедта по делото, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, а именно – процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. С оглед горното следва да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя, а за длъжника естествено остава възможността да търси по исков ред възмездяване на недължимо платената сума по ч.гр. д. № 7749 по описа за 2023 г. на СРС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на делото, направено от страна на длъжника, на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист против длъжника съгласно издадената заповед за изпълнение № 34068 от 26.11.2022 г., влязла в законна сила на 28.02.2023 г. по отношение на главницата, и законната лихва и на 08.08.2023 г. по отоншение на разноските.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3