Определение № 206 от 11.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., о.

А., о. Б., чрез процесуален представител адв. Ж. А., АК - Б. срещу определение № 115/15.01.2026 год. по гр.д.№ 1147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е изменено решение № 856 от 10.11.2025 г. по гр.д. № 1147/2025 г. по описа на БОС, в частта за разноските, като е отменено осъждането на „МР. ДЖАН“ ЕООД, ЕИК 205268171, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Станционна" № 2, общ. Айтос, обл.

Бургас, представлявано от управителя - А. Д. М., да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., о., А., о. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Л. К.“, № *, вх. *, ет. *, чрез пълномощника: адв. Ж. А., АК- Б., сумата от 7 440 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо. Твърди се, че съдът неправилно е възприел подадената въззивна жалба като молба по чл. 248 от ГПК, поради което недопустимо се е произнесъл по молба по чл.248 от ГПК, тъй като оспорването по въззивната жалба е във връзка с твърдяната липса на основание за присъждане на разноски, а не поради твърдение за пропуск на съда да се произнесе за разноските, за неправилното им разпределение или изчисляване. Твърди се недопустимост и поради забраната по чл.246 от ГПК, съгласно която след като обяви решение по делото, съдът не може сам да го отмени или измени, а в случая окръжният съд недопустимо е пререшил отговорността за разноски.

Твърди се недопустимост на обжалваното определение и поради невъзможност решението в частта за разноските да се обжалва самостоятелно, без да е обжалвано решението по същество на спора. Евентуално се твърди, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно. Сочи се, че по сключения между страните предварителен договор е било налице пълно 1 неизпълнение от страна на ответника, а изпълнението е станало невъзможно, тъй като към момента в който ответникът е следвало да прехвърли собствеността на ищцата върху изграден от него апартамент, строежът на сградата не е бил започнат, поради което развалянето на договора е настъпило по право съгласно чл.89 от ЗЗД преди предявяване на иска. Твърди се също, че противно на приетото от съда, по делото има данни, че към момента на предявяване на иска договорът е бил развален - респ. вземането на ищцата на връщане на даденото по него е било изискуемо. Сочи се, че не са взети предвид изявленията на ответника в молба от 14.08.2025 год., в която е направил признание, че преди предявяване на иска са водени разговори при които е било договорено кога и по какъв начин платената сума да бъде върната - т.е. е признал, че преди предявяване на иска ищцата е направила волеизявление за разваляне на договора и искане за връщане на даденото по него, както и, че плащането е станало след като по предявения от ищцата иск е било допуснато обезпечение чрез възбрана на имот на ответника, а за връщане на сумата дадена на отпаднало основание покана не се изисква. Твърди се, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Направено е искане за обезсилване на обжалваното определение като недопустимо и за прекратяване на производството по подадената въззивна жалба, евентуално е поискана отмяна на определението като неправилно. Иска се и присъждане на съдебните разноски направени в настоящото производство, като е представен списък за разноските.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „МР. Джан” ЕООД, ЕИК 205268171, представлявано от А. Д. М., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното определение. Твърди се, че с определението си окръжният съд в съответствие с доказателствата по делото и със закона е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като веднага след като е възприел направеното с исковата молба изявление от ищцата за разваляне на сключения договор, е върнал дадената от нея по договора сума, а изискуемостта на вземането за тази сума настъпва с развалянето на договора, станало след предявяване на иска.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид частната жалба, отговора по нея и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

С решение № 856/10.11.2025 год. по гр.д.№ 1147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, след като в мотивите си е приел признание на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД - дадена парична сума на отпаднало основание, направено от страна на ответника и извършено след завеждане на делото плащане на претендираната от ищцата Н. Г. А. от ответника „МР. Джан” ЕООД главница от 61 000 лв, с диспозитива на решението съдът е отхвърлил иска за връщане на сумата от 61 000 лв. платена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 12.07.2023 год., поради плащане на сумата в хода на производството и е осъдил ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на общо 7440 лв.

2

В срока за обжалване на решението, с т.н. „въззивна жалба“ имаща характера и обективираща молба по чл.248 от ГПК ответникът „МР.

Джан” ЕООД представлявано от А. Д. М., е поискал изменение на решението в частта за разноските, чрез отмяната му в частта, с която е осъден да заплати в полза на ищцата направените по делото разноски в общ размер от 7440 лв. включващи 2440 лв. - платена от ищцата държавна такса и 5000 лв. - платено от ищцата адвокатско възнаграждение, с твърдение, че не ги дължи, тъй като са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК признал е иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

С подадения отговор на молбата по чл.248 от ГПК озаглавена „въззивна жалба“ насрещната страна Н. Г. А. е изложила съображенията преповторени и в настоящата частна жалба за неоснователност на твърденията на ответника за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, като е посочила, че въпреки признанието на иска и извършеното в хода на делото плащане, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

С обжалваното определение окръжният съд е намерил молбата за изменение на решението в частта за разноските за основателна и я уважил, като е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, защото към датата на завеждане на иска, ищецът още не е разполагал с притезание за връщане на сумата по договора, тъй като няма твърдения и доказателства да е отправил извънсъдебно уведомление до ответника, че разваля договора.

Посочил е, че ако такова беше направено, изискуемостта на вземането на ищеца щеше да е настъпило и ответникът би могъл да плати извънсъдебно или при завеждане на иск без да има право да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, но в случая едва след завеждане на иска за ответника е станало ясно, че ищецът разваля договора, което го е лишило от възможността за извънсъдебно уреждане на спора и съответно избягване на направата на разноски. Прието е, че направените от ищцата разноски по делото, следва да останат в нейна тежест.

Определението е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустимо искане по чл. 248 от ГПК, поради което е валидно и допустимо.

Настоящият съд не споделя възраженията на частната жалбоподателка за недопустимост на искането по чл. 248 от ГПК- респ. на постановеното по него определение. Подадената от ответника по предявения иск в срока за обжалване на решението т.н. „въззивна жалба“ правилно е възприета от съда като молба за изменение на решението в частта за разноските, тъй като няма за предмет обжалване на решението по същество на спора, а касае единствено частта от него, с която съдът се е произнесъл за разноски, като е осъдил ответника да заплати съдебните разноски направени от ищцата. Искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските присъдени в тежест на ответника - т.е. в частта за разноските присъдени в полза на ищеца, е допустимо дори ако ответникът не е представил списък за разноските. Този извод следва от мотивите към т.9 по ТР № /06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е разяснено, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък по чл.80 от ГПК, като в противен случай искането за изменение на решението в частта за 3 нейните разноски е недопустимо. По настоящото дело искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от ответника, който не е поискал присъждане на разноски - респ. не е представил списък за разноските, но искането касае изменение на решението в частта за разноските на ищеца, поради което е допустимо. В този смисъл е и практиката на ВКС:

С Определение № 1163 от 10.03.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4147/2025 г., IV г. о., ГК е прието, че „чл.80 от ГПК поставя условие към страната, поискала присъждане на разноски и то, в случай, когато съдът й е присъдил, но е допуснал грешка в размера; при пропуск да присъди разноски, списък по чл. 80 ГПК не е нужен / ТР №6/2012 г.на ОСГТК на ВКС/. В случая не само, че разноски в полза на Х. Б. въззивният съд не е присъдил, но и тя не иска с молбата си по чл. 248, ал.1 от ГПК да го стори, т.е. не е „страна, поискала присъждане на разноски“. Нито по силата на закона, нито по силата на логиката, за разглеждане на искането й е нужно да е представила списък по чл.

80 от ГПК“, В мотивите към Определение № 1203 от 27.04.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 753/2026 г., I т. о., ТК също са разграничени тези хипотези, като е прието, че „разпоредбата на чл.80 изр.2 от ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248, ал.1 от ГПК, а съобразно правилата на логиката. Липсва какъвто и да било конекситет между списъка за разноски на страна по спора, с оглед целта и предназначението му да обективира претенцията й за собствено възмездяване с оглед изхода на спора, и размера на понесените от нея разноски и правото на същата страна да оспори присъдимите разноски на противната.“ С тези мотиви е прието, че „неправилно въззивният съд е приел, че молбата на ищците – за изменение на присъдимите в полза на ответника разноски от платено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същото, по реда на чл.248 от ГПК, е недопустима, поради непредставен от тях списък на собствените им разноски.“

При наличието на специалните правила по чл. 248 от ГПК, предоставящи възможност за отправяне на самостоятелно искане за изменение на решението в частта за разноските, респ. - за изменение на съдебното решение в частта за разноските от съда, разпоредбата на чл. 246 от ГПК е неотносима и не сочи за нарушена забрана, водеща до недопустимост на произнасянето от окръжния съд с обжалваното определение.

Не е налице и твърдяната недопустимост на обжалваното определение поради невъзможност решението в частта за разноските да се обжалва самостоятелно, без да е обжалвано решението по същество на спора. Както вече беше изяснено, в случая решението на окръжния съд не е било обжалвано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, а съгласно възможностите предоставени по чл.248 от ГПК е поискано само изменението му в частта за разноските.

При допустимостта на направеното искане по чл.248 от ГПК – т.е. при редовно сезиране на окръжния съд, по същество спорът между страните, пренесен за разрешаване и пред въззивния съд, е относно приложимостта по делото на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, която гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.