Определение № 3185 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3185 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр с чл. 95 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание в Затвор - гр. Стара Загора против определение № 16 531 от 21.10.2024 г. по гр.д. № 5650 / 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 28 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ по подадената частна жалба с вх. № 83389/ 24.07.2024 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Молбата към съда е определението да бъде отменено и молбата да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

П. Ж. П., изтърпяващ наказание в Затвор - гр. Стара Загора, подал частна жалба с вх. № 83389/ 24.07.2024 г. срещу определение № 10834 от 10.07.2024 г. по гр.д. № 5650 / 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 28 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК била върната подадената от него искова молба с вх. № 56266/ 16.05.2024 г.

Жалбоподателят сезирал съда с искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. от ГПК и молба за предоставяне за правна помощ на основание чл. 95 от ГПК.

С разпореждане № 23770 от 3.10.2024 г. съдът указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представи попълнена и лично подписана от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за семейно и имуществено състояние, като в противен случай искането му по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК ще бъде оставено без уважение.

1

С обжалваното определение съдът освободил молителя от заплащането на държавната такса и оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 , ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Оплакването за неправилност намира за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

В хипотезата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ преценката за нужда от предоставяне на правна помощ е обусловена от липсата на изброените в чл. 24 от закона отрицателни предпоставки, като с оглед вида на очертания в исковата молба спор за настоящия случай трябва да бъде съобразено дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителя, евентуално дали претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В частната жалба срещу определението, с което е била върната исковата молба, оплакването за незаконосъобразност на обжалвания акт е основано на твърдението, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба са били изпълнени.

Това означава, че преценката на въззивния съд за основателността на жалбата ще бъде обусловена единствено от установяването на верността на това твърдение, поради което излагането на правни аргументи от правоспособен адвокат не би допринесло за по - добра защита на неговия интерес. От друга страна съгласно чл. 278, ал. 1 от ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, което изключва нуждата от участието на адвокат, като процесуален представител.

В подкрепа на извода за наличието на предпоставката в чл. 24, т.1 от ГПК са разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/ 2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът -3- служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането 2 на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Горните съждения водят до заключението, че оплакването в частната жалба е неоснователно и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от П. Ж. П., изтърпяващ наказание в Затвор - гр. Стара Загора, против определение № 16 531 от 21.10.2024 г. по гр.д. № 5650 / 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 28 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ по подадената частна жалба с вх. № 83389/ 24.07.2024 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3