Решение № 1289 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300502944 по описа за 2023 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от адв. Г. И. Н., АК-Пловдив от като пълномощник на Д. Х. Г. от гр.А. против Решение № 161/ 27.04.2023г. постановено по гр.д. 718/2021г. по описа на Асеновградски РС – ІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове да бъдат осъдени К. Р. Б., Т. П. Б. и Р. П. Б., всички с постоянен адрес гр А., ул. „*** да му заплатят сумата от 5850,74 лв главница, представляваща сторени полезни разноски/подобрения и необходими разноски в ПИ с КИ **** по КК на гр. А., както и в построената в имота четириетажна жилищна сграда с КИ *** за периода от 20.10.2016г до 30.04.2017г, ведно със законната лихва от 15.06.2020г до окончателното изплащане. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове, по съображенията и доводите относно наличието на непълна правна квалификация на исковете, с оглед приетото наличие на етажна собственост, поради което исковете е следвало да се подведат по нормите на ЗУЕС/ чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС/, съобразно които описаните в тези норми разходи се определят съразмерно на притежаваните идеални части, вкл. при наличие на хипотезата на чл.46, ал.7 ЗУЕС относно собственик, извършил ремонт на общи части на сградата със собствени средства и определянето на тези разноски като необходими или полезни. В този смисъл са развити доводи относно приетото от районния съд, невземайки предвид това, че исковете са доказани по основание, с оглед събраните по делото доказателство и безспорността между страните относно обстоятелството, че жалбоподателят е извършил ремонтните дейности със 1 собствени средства. Изразява се оплакване относно невъзприемането от страна на съда на депозираното заключение на в.л. Х., като си счита, че са отразени данни за увеличена стойност на имота , което доказва искът и по размер. Прави се оплакване, че при невъзприемане на отговорите в заключението не е предприето изясняване на спорния въпрос от страна на съда относно размера на сумата, с която ответникът се е обогатил, като основание за отхвърляне на исковете, вкл. във връзка със степента на участие на съсобствениците в размера на разноските. Извършва се позоваване на ППВС 6/1974г. и ТР № 85/ 02.12.1968г. по гр.д.№ 149/ 68 на ОСГК на ВС. Прави се оплакване, че не е проведено изследване на характера на ремонтните дейности поотделно с оглед диференциране на отделните искове. Прави се довод, за приложение на разпоредбата на чл.162 ГПК, с оглед приетото, че ремонтните работи в периода 2016-2017г са извършени от ищеца, поради което исковете са доказани по основание. В противоречие с доказателствата било посочено , че ремонтните работи са извършени при липса на съгласие от покойния П. Б..

Постъпил е отговор от въззиваемите страни К. Р. Б., Т. П. Б. и Р. П. Б., чрез адв.Г. Н. Н., с който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения .

ПОС като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, депозирана е в срока по чл.259, ал.1 ГПК , като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът Д. Х. Г. от гр. А. като съсобственик на описано дворно място в гр. А. и построена в него четириетажна жилищна сграда в режим на етажна съсобственост в гр. А. е предявил иск срещу съсобственика си П. Н.Б., починал в хода на производството и наследен по наследствено правоприемство от настоящите ответници К. Р. Б. и Т. П. и Р. П.Б.и заплащане на 1/3 от стойността на разходите за материали и труд на извършени описани подробно строително-ремонтни работи в имота за сумата от 5 850,74 лв като част от общата сума 17 552,22 лв , на първо място като извършени при получено съгласие от ответника на 20.10.2016г. Заявено е, че впоследствие поради незаплащане на претендираната сума към м. май 2020г., ищецът изпратил Нотариална покана до ответника, в отговор на която последният оспорил да е давано съгласие за извършване на посочените подобрения, с наведени и насрещни възражения относно режима на съсобствеността в имота / етажна собственост с оглед характера на призема като сам етаж/, различни от претендираните от ищеца права в съсобствеността, както и необходимостта от провеждане на общо събрание за всички съсобственици. С оглед изявленията на ответника в НП ищецът е оспорил твърдението относно характера на призема, за който заявил, че приземният етаж е обща част на сградата, като за управлението на общите части се прилага чл.3 ЗУЕС/ изм. ДВ, бр.57/ 26.07.2011г./В условията на алтернативност първоначално е поискано заплащането на процесната сума като необходими разноски за поддържане на общата вещ, за които не се изисква съгласие, или с характер на подобрения, каквито са тези в дворното място, вкл. вземайки предвид ТР №85/ 1968г. - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие при липса на съгласие на останалите съсобственици по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД. Във връзка с 2 указания на съда ищецът е очертал предмета на спора за увеличената стойност на имота и предмета на изследване във връзка с всяко едно от СМР по облагородяване на двора с ид.

***, отремонтиране на ограда в посочения ПИ и ремонт на стълбищна клетка в ЖС, по посочени пера, при поддържана претенция за заплащане на 1/3 т общите разходи от ответника в размер на първоначалната претендирана сума от 5850,74 лв.

С ОИМ ответникът е оспорил изцяло исковата молба и по основание и размер, вкл. наличието на дадено изрично или мълчаливо съгласие от ответника, впоследствие наследниците , отговарящи принципно при условията на разделност, вкл. необходимостта от реално извършените разноски в съсобственото дворно място и процесната сграда в режим на етажна собственост. Във връзка с последното е заявена тезата, процесната сграда е четириетажна с приземен етаж, всичките обособени като самостоятелни обекта, поради което за извършването на каквито и да е необходими или полезни разноски в общите й части би следвало да е налице решение на общо събрание на етажните собственици, каквото липсва. Оспорено е и наличието на равни права на съсобствениците от по 1/3 ид. ч. относно дворното място, вкл. след реалното му разпределение по силата на съдебно решение.

Изтъкнато е и доколкото твърдените извършени полезни разноски са извършени и в интерес на ищеца, то ангажирането на отговорността евентуално е възможно само на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, до размера на тяхното обогатяване, респ. на техния наследодател, изразяващо се в увеличението на стойността на имотите в резултат на извършените разноски и стойността на действително извършените разноски в процесното дворно място и сграда. Независимо от горното оспорени се явяват по пунктове като цяло направени подобрения през 2016г. по уточнителната молба, в дворното място и сградата, вкл. частичен ремонт на покрив, както и тяхната стойност, наведено е възражение за погасяването им по давност.

Във връзка със спорните обстоятелства са ангажирани от страните гласни доказателства за изясняване спорния характер на приземния етаж, наличието или липса на съгласие или не, знание с или без противопоставяне от страна на ответника, както и две СТЕ относно вида и характера на извършваните СРР, тяхната стойност.

При отхвърляне на иска районният съд е отчел безспорния между страните факт, че извършените ремонтни дейности в съсобствената сграда в режим на етажна съсобственост и при липса на твърдения за взето решение на ОС за тяхното извършване, както и последващо заплащане, то предявените искове следва да се разгледат като такива с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. От фактическа страна и въз основа на гласните доказателства и СТЕ е прието, че в хода на процеса безспорно се е установило, че в периода 2016 -2017г ищецът е извършвал СРР в сградата и дворното място – бетонова настилка между ЖС, гаражите и оградата в северна посока, три шахти за отводняване от повърхностни води и водосточна тръба, отвеждаща дъждовните води от покрива, както и отпадни води от двата гаража, облицовка на ограда и цокъла на къщата, измазване и изпълнение на парапет на стълбище, обработка на стъпала, подмяна на входна врата, подмяна на улуци и водосточни тръби, за които безспорно е било заплатено от ищца. Заявеното в ИМ наличие на знание и съгласие от 3 страна на наследодателя на ответниците се е явило недоказано поради непреките впечатления за това на св. Д. П., общите показания на св. А., липса на знание у св. О. и отричането от страна на св. Г. за наличие на съгласие от страна на ответника П. Б., тъй като страните са били във влошени отношения. С оглед безспорно установения характер на съсобствеността на страните в режим на ЕС, приложимият режим на ЗУЕС, липса на твърдение за наличие на решение на ОС за извършване на ремонтни дейности в общите части, следва приложение на разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД, а именно сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. За размера на последното обаче не са били събрани доказателства, доколкото с депозираното заключение по втората СТЕ / в. л. Х./ не е установен размерът на увеличената стойност на имота, доколкото е направено изчисление чрез сборуване на извършените разноски за материали и труд, без извършване на оценка.

С ВЖ оплакванията за неправилност се основават на разпоредби на ЗУЕС във връзка със задълженията на собствениците да заплащат разходи за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата , подмяна на общи инсталации или оборудване, вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните ид. части и заплащат разходите за управление на общите части, а съсобственик ако е извършил ремонт със собствени средства може да предяви иск спрямо останалите собственици за заплащане на сумите, с които останалите съсобственици са се обогатили. Не е бил разгледан въпросът дали сторените разноски са били необходими или полезни, като се поддържа становището, че същите се явяват необходими поради осигуряване нормалното използване на общите части, за което се сочат показанията на разпитани по делото свидетели, доколкото не се спори по делото, че ищецът е направил тези разходи със свои средства, които са установени с експертиза по делото Поддържа се изложението по ИМ относно аргументи от ППВС №85/ 1968г., допълнение с такива от ТР №6/1974г. На последно място се прави довод от разпоредбата на чл.162 ГПК относно приемане на размера на иска по преценка или чрез заключение на вещо лице.

Относно поддържаното твърдение за наличие на съгласие се прави анализ на св. показания по делото. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение за проц. представител на ответната страна.

ПОС като взе предвид ангажираните от страните доказателства и съобразно чл.269 ГПК, намери следното:

Настоящият случай касае претенция на ищеца за заплащане на разноски за извършване на подобрения в имот, съсобственост с ответниците, които засягат както собствеността на ищеца, така и тази на ответниците, като спрямо последните, собственост на ответниците, се касае за направа на разноски за подобрения в чужд имот. Действително в този случай принципно този който прави разноски за подобрения в чужд имот има право на парично обезщетение въз основа на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, като в отношенията между съсобствениците на обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски. В т.2 от ППВС №6/ 1974г. се разяснява, че полезни разноски са тези, които са довели до увеличаване стойността на вещта, а в правната теория се приема, че не 4 подлежат на обезщетяване луксозните разноски. Преценка за това кои разноски са луксозни, когато между страните не е налице изрично договаряне, следва да се прави не с оглед вида на извършеното или на вложените материали, стандарта на живот, а с оглед определения в конкретните правни норми , уреждащи отношенията между страните, размер на обезщетението. Когато правната норма свързва размера на обезщетението с увеличената стойност на имота, като луксозни ще се квалифицират тези, които са довели до увеличаване на стойността над пазарната й, в който случай отговорността на обогатилата се страна следва да се ограничи до пазарната стойност на имота.