Решение № 16115 от 27.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1897/2022
- Вид
- Решение № 16115
- Подписан
- 27.08.2025
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 16115 гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110101897 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. Б., чрез адв. Б. Е., срещу „*********************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „*********“, да заплати на ищеца сумата в размер на 14500 лева, представляваща непогасен остатък от ************** за настъпило на 03.10.2019 г. застрахователно събитие – ПТП със собствения му лек автомобил марка *************************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2700 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 25.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за автомобилна застраховка „*********“ по застрахователна полица № ***********, със срок на застрахователно покритие от 07.11.2018 г. до 06.11.2019 г. по отношение на лек автомобил марка *************************, собственост на ищеца. На 03.10.2019 г., около 20,00 ч.
И. Б. управлявал собствения си автомобил по главен път I-1 с посока от ********* към **********. В района на 187-ми км. движещият се пред процесния автомобил тир рязко намалил скоростта и поради неспазване на необходимата дистанция от страна на ищеца настъпило ПТП между двете превозни средства, при което на застрахования автомобил били причинени значителни щети. На мястото на произшествието пристигнали служители на РУП – ************, които съставили Протокол за ПТП № ********** от 03.10.2019 г. Тъй 1 като автомобилът не бил в движение, се наложило транспортирането му с пътна помощ, за което ищецът заплатил сумата в размер на 43,20 лева съгласно издадена му фактура № ************ г. За настъпилото ПТП до застрахователя било подадено уведомление, въз основа на което била образувана щета № ************. На 04.10.2019 г. експерти на застрахователя направили оглед на автомобила. С доклад по щетата било одобрено ************** в размер на 8209,24 лева, което било изплатено на ищеца по банков път на 25.11.2019 г. Счита преведената сума за крайно недостатъчна за възстановяване на автомобила, тъй като според предоставена от сервиз на „************“ ООД калкулация на щетите разходите за отстраняване на същите възлизали на 25873,66 лева, а с влагане на алтернативни части и на такива втора употреба – на 22700 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********************“ АД за отговор, като след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.Г.. Процесуалният представител оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди, че ответникът бил изпълнил точно задълженията си към ищеца, като с извънсъдебното плащане на сумата в размер на 8209,24 лева бил обезщетен действителният размер на уврежданията по застрахования автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът И. М. Б., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Е.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Депозира молба, в която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира писмена защита, в която излага допълнителни съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „*********************“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба, като уточнява, че с оглед изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите в случая била налице тотална щета и от дължимото ************** следвало да бъде приспадната стойността на запазените части. В хода на устните състезания юрк.
Иванов моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции съобразно изложеното в отговора на исковата молба. Освен това моли да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищецът не бил представил документ за дерегистрацията на процесния автомобил. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Не прави възражение срещу разноските на ищеца.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие 2 между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „*********“ по застрахователна полица № ***********, със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 07.11.2018 г. до 24,00 ч. на 06.11.2019 г. по отношение на лек автомобил марка *************************, собственост на ищеца, с рискова клауза „1“ – Всички рискове. Видно от отбелязване в полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2008 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 20.05.2008 г. Застрахователната сума била определена на 29000 лева.
По делото са представени Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства („*********“) на „*********************“ АД.
Съгласно т. 7.1 от общите условия застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила в следствие реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е налице общо или специално изключение, установено в тези общи условия. Общите изключения били предвидени в раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х „**************“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас „Б“ – МПС със застрахователна сума от 20001 лева до 30000 лева за леки автомобили, независимо от изминалите години от датата на производство (т. 33.2 от общите условия). Съгласно т. 35 от същите при настъпване на застрахователно събитие застрахователят заплащал **************, което е равно на действително претърпените вреди към деня на събитието. В случаите, при които застрахователната сума надвишавала действителната стойност на застрахованото МПС, размерът на обезщетението се определял съразмерно на действителната стойност. При тотална щета (пълна загуба) застрахователят възстановявал действителния размер на щетата, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Общият размер на изплатените обезщетения през времетраене на застраховката не можел да надвишава 80 % от застрахователната сума (т. 35.1 от общите условия). В клаузата на т. 39 от същите били уредени хипотезите на тотална щета (пълна загуба) на МПС: 1. при кражба или грабеж на цялото МПС; 2. когато стойността на обезщетението надвишавала 70 % от действителната стойност (застрахователната сума); 3. когато МПС било повредено до такава степен, че било икономически неоправдано да се ремонтира и възстановява; 4. когато било повредено до степен на негодност и не подлежало на възстановяване. При тотална загуба, ако застрахованото МПС не бъде поискано писмено от застрахователя и не бъде предоставено от застрахования на застрахователя, размерът на обезщетението се намалявал с изплатените преди това обезщетения (ако имало такива) и със стойността на изправните и/или запазени части, детайли и възли в зависимост от състоянието на МПС (т. 41 от общите условия). Съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички рискове от общите условия, каквато била 3 уговорена и в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение било сред покритите рискове.
Не се оспорва обстоятелството, че на 03.10.2019 г. на главен път I-1 с посока от ********* към ********** настъпило ПТП, при което бил увреден процесният автомобил, както и това, че след ПТП застрахованият автомобил не можел да се движи на собствен ход и бил транспортиран от пътна помощ, за което ищецът заплатил сумата 43,20 лева съгласно фактура № ************ г. За настъпилото застрахователно събитие, на 04.10.2019 г. ищецът уведомил застрахователя, за което била образувана щета № ************. На 04.10.2019 г. и на 07.10.2019 г. били извършени два огледа на процесния автомобил от експерти на застрахователя и след оценка на щетите било определено ************** в размер на 8209,24 лева, включващо и сумата 43,20 лева за репатриране на автомобила. Не се спори между страните, че одобреното ************** било изплатено на ищеца по банков път на 25.11.2019 г.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключенията на вещото лице – основно и допълнително са приети от съда, но по отношение на определената действителна стойност на процесния автомобил допълнителното заключение е оспорено от процесуалния представител на ищеца. Заключенията са изготвени след запознаване с приетите по делото писмени доказателства и направени допълнителни проучвания. От основното заключение се установява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 25024,76 лева. Вещото лице констатирало, че в представената по делото проформа-фактура били описани два детайла, които обаче липсвали в описа на застрахователя – пиропатрон акумулатор и реле перка вентилатор. Поради това същите не били включени при изчисляване на вредите.
Стойността на ремонта на тези две части била в размер на 848,90 лева. Освен това не било ясно дали в проформа-фактурата бил включен дължимият ДДС. Ако същият не бил включен, тогава ремонтът щял да струва с 4180 лева повече. От допълнителното заключение се установява, че действителната (средна пазарна) стойност на увредения лек автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, била в размер на 26547 лева. При тези данни вещото лице изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, представлявала 94,27 % от неговата действителна стойност, поради което направило извод, че е налице тотална щета. Стойността на запазените части по лекия автомобил представлявала 25 % от неговата действителна стойност към датата на настъпване на процесното ПТП или 6637 лева. Така вещото лице изчислило, че размерът на застрахователното обезщетение за увредения автомобил, определен при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 25 %, възлизал на 19910 лева. Поради оспорване на допълнителното заключение в частта за определената действителна стойност на автомобила от процесуалния представител на ищеца съдът допусна повторна експертиза само с тази задача. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че действителната (средна 4 пазарна) стойност на увредения автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие била в размер на 25611 лева. А действителната му стойност, определена на база застрахователната стойност с включен процент овехтяване към същата дата предвид срока на експлоатация след сключване на застрахователната полица, възлизала на 28922,80 лева.