Определение № 6026 от 11.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6026 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. . като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. . Гражданско дело № 20251110146104 по описа за 2025 година

По делото е постъпила молба с вх. № 33161/03.02.2026г., подадена от ответника О. И.

Ч., в която е обективирано искане за отвод на съдия .., адресирано до председателя на СРС, и препратена по компетентност с разпореждане от 10.02.2026г на съдията-докладчик по делото. Искането, обективирано в молбата от 03.02.2026г, съдържа твърдения за задължителни и обективни основания за отвод на съдия ., тъй като били налице съмнения в нейната безпристрастност. Изтъква се, че действията на съдията накърнявали правото на справедлив процес на ответника Ч.. Поддържа се, че съдията вече се е произнесла по същото материално правоотношение, като е издала заповед за изпълнение на парично задължение за същите суми на 17.12.2024г., с което същата вече била взела отношение по съществото на спора. Предвид това се сочи, че е налице основанието на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, като се цитира практика на ВКС, относима според страната към искането за отвод. Твърди се, че са налице и обективни основания за отвод с оглед разпоредбата на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК, тъй като съдията е допуснала множество процесуални нарушения и бездейства, с което поставя под съмнение безпристрастността си. Във връзка с това се подчертава, че ответникът бил подал възражение на 14.08.2025г по реда на чл. 414 ГПК, но съдията повече от пет месеца не предприемал действия във връзка с това, за които ответникът да е уведомен. Поддържа се, че ако е имало актове и те не са били съобщени на страната, то е допуснато законово нарушение. Изтъква се още, че съдът бездейства по направено искане за спиране на производството, тъй като решението по образувано пред ВАС дело имало значение за правния спор. Това бездействие противоречало на принципите на служебното начало и равния достъп до правосъдие. Сочи се, в допълнение, че съдът не се е произнесъл по искането на ответника за изключване от доказателства по делото на документи. Твърди се, че съдията е извършвала действия при наличие на депозирана молба за отвод, което представлявало процесуално нарушение. Били дадени и пристрастни указания и била прехвърлена доказателствената тежест на ответника, като дори дадените от съда указания за отстраняване на нередовности били индиция, че е налице намерение за връщане на 1 насрещния иск или за отделянето му в друго производство. С оглед всичко изложено се моли за отвод на съдия ...

След като се запозна с изложеното в молбата за отвод, настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за отвод на съдия .., тъй като не се твърдят факти, попадащи в приложното поле на чл. 22, ал. 1 ГПК, нито има основания за отвеждането и поради хипотезите на чл. 22, ал. 2 ГПК.

С определение от 26.01.2026г съдът вече се е произнесъл по релевирано от ответника Ч. искане за отвод в две отделни молби, като е изложил подробни аргументи за липсата на каквито и да е основания за отвод въпреки това, че същият докладчик е постановил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, във връзка с която е образувано и настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК. Към настоящия момент не е налице основание за изменение на така застъпеното становище, като не са настъпили промени в обстоятелствата по делото, които да налагат излагане на допълнителни мотиви в тази насока. Следва само да се подчертае, че съгласно чл. 22, ал.1, т. 5 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото. В конкретната хипотеза разглеждането на заповедно производство не представлява решаване на делото в друга инстанция.

Що се касае до твърденията на ответника за наличие на основание чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК за отвод следва да се посочи следното:

Непротиворечива е съдебната практика, че чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК визира като основание за отвод на съдия „съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност“, като е уточнено, че това основание за отвод е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, страни по което са били страните по новото дело, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата. /в този смисъл решени № 103/16.01.2019г по гр.д.№2875/2017г. на ВКС, I г.о./

В светлината на така посоченото, наличието на процесуални нарушения, които ответникът счита, че са допуснати от съдията-докладчик, не представляват основание да се 2 приеме, че е налице липса на безпристрастност при разглеждането на делото. Нещо повече, по отношение на твърденията, че съдът не е предприел мерки в рамките на заповедното производство след получаване на възражение по чл.414 ГПК, следва да се посочи, че възражението е депозирано на 15.08.2025г и още на 19.08.2025г съобразно изискванията на чл. 415 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск. За това разпореждане не е налице законово изискване да бъде уведомяван друг освен заявителя.

Досежно твърденията на ответника, че съдията-докладчик показва пристрастност, като не се произнася по искане за спиране на производството по делото или по искане за изключване на доказателства от делото, следва да се посочи, че съдът се произнася по исканията на страните съгласно чл. 146 ГПК при насрочване на делото със своя доклад, като за да се произнесе и по искането за спиране на производството е налице необходимост да бъде очертан пълния предмет на делото, а към настоящия момент от страна на ответника не са отстранени нередовностите на предявения от него насрещен иск. Във връзка с това следва да се отбележи, че даването на указания за отстраняване на нередовности на искова молба също не представлява израз на пристрастност на съдията-докладчик по делото към някоя от страните, а по своята същност е изпълнение на законовото задължение по чл. 129 ГПК. На следващо място, е необходимо да се разясни, че не е възлагана до този момент доказателствена тежест на ответника, доколкото същата се разпределя от съда с доклада по делото по чл. 146 ГПК, какъвто не е изготвен по делото. Предвид това осъществените или неосъществените до този момент действия от съдия . не представляват израз на пристрастността и към която и да е от страните по делото.

Дори и обаче да се приеме, че са налице процесуални нарушения, извършени от съдията, следва да се посочи, че процесуалните нарушения могат евентуално да обосноват неправилност на крайния съдебен акт, но не и да се приемат за израз на пристрастност на докладчика по делото.

С оглед всичко изложено съдът намира, че не е налице основание за отвод от разглеждането на настоящия спор, доколкото липсват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му.

Водим от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по гр.д.№ 46104/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, за отвод на съдия .., обективирано в молба с вх.№ 33161/03.02.2026г, депозирани от ответника О. И. Ч..

Определението не подлежи на обжалване.

3

Препис от определението да се връчи на ответника чрез ССЕВ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4