Решение № 265634 от 07.09.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 07. 09. 2021 г.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II

– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Красимир Мазгалов

Членове:

1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар

Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 3590 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М.И.Р., ЕГН **********, адрес *** (въззивник) чрез Адвокатско съдружие „Б.Л.“ чрез адвокат Н.И. срещу (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт А.К. срещу решение № 288115, постановено на 28. 11. 2019 г. от Софийския районен съд, 47-и състав, по гр. д. № 19131 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил четири кумулативно съединени иска с правни основания чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за установяването на съществуване на вземания за стойността на потребена топлинна енергия, за главница за разпределение на топлинна енергия и за лихви за забава.

Всеки от исковете е с цена под 5 000 лева.

Въззивникът

(след уточняване на въззивната жалба) обжалва решението в частта, в която се приема, че дължи сумата в размер на 37 лева и 64 стотинки от общо претендираната стойност на потребена топлинна енергия, която сума е била фактурирана във фактура № **********/ 05. 2015 г. и фактура № **********/ 06.

2015 г. Заявява, че съответните суми са погасени по давност. Поддържа, че включването им в общата фактура не означава, че задълженията са се новирали.

Обжалва решението също така и в частта, в която е установено съществуването на вземане за сумата от 9 лева и 97 стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 15. 09. 2016 г. до 08. 08. 2018 г. върху главницата за услугата дялово разпределение. Твърди, че за главницата за дялово разпределение няма уговорен падеж и следователно лихва не следва да бъде начислявана преди покана от кредитора. Твърди, че в обжалваните части решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Иска от съда да отмени решението в съответните части. Претендира разноски за адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество).

С писмено изявление за разглеждането на делото в открито заседание пред въззивния съд оспорва въззивната жалба. Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице помагач „Б.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „********, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за платена държавна такса в необходимия размер.

По тези съображения жалбата е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба.

Предмет на въззивното производство са два кумулативно съединени иска за установяването на съществуването на вземания за стойността на предоставяната топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за дялово разпределение.

Претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05.

2015 г. до 30. 04. 2017 г. (процесен период) спрямо следния топлоснабден имот: ап.

9, находящ се в град София, ул. „********абонатен номер *****(топлоснабден имот).

Страните не оспорват извода на районния съд, а и от представените по делото доказателства (л. 13 и сл. от исковото производство на районния съд) се установява, че през време на процесния период между тях е било налице валидно облигационно отношение, по силата на което въззиваемото дружество е предоставяло топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот, а въззивникът е ползвал топлинната енергия.

Своевременно с отговора на исковата молба (чл. 60, ал. 6 ГПК) ответникът (въззивникът) е възразил за изтекла погасителна давност за сумите по фактура № **********/ 05. 2015 г. и фактура № **********/ 06. 2015 г. в общ размер на 37 лева и 64 стотинки. В обжалваното решение районният съд не е обсъдил така направеното възражение за погасителна давност, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Покупко-продажбата на топлинна енергия е уредена в чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и се осъществява при публично известни общи условия. Предвид твърденията на ищеца (въззивника) и очертания от него процесен период, приложимите общи условия към разглежданото облигационно отношение са общите условия на “Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г. и общите условия на “Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. При това положение съгласно приложимите общи условия (чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2014 г., съответно същите текстове от общите условия от 2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача, съответно в 45-дневен срок от изтичането на месеца, за който се отнасят. Публикуването на месечните фактури на интернет страницата на продавача при действието на общите условия от 2014 г. има характера на покана, поради което давността за тези вземания започва да тече от възникването им съобразно чл. 114, ал. 2

ЗЗД. Що се отнася до месечните прогнозни вземания, възникнали при действието на общите условия от 2016 г., давността за тях започва да тече от настъпването на изискуемостта им съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД с изтичането на 45 дни от края на съответните месечни периоди, за които се отнасят.

Вземанията за стойността на топлинна енергия по месечни прогнозни сметки са периодични и за тях се прилага специалната 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Месечните прогнозни вземания са самостоятелни.

Възникването им, съответно настъпването на изискуемостта им, а с това и течението на погасителната давност за тях не се влияят от последващото изравняване за отчетния период.

В разглеждания случай от данните от съдебно-техническата експертиза се установява, че за май и юни 2015 г. са били начислени по 18 лева и 82 стотинки за прогнозирано потребление на топлинна енергия (битово горещо водоснабдяване). Съгласно приложимите за тези прогнозни месечни вземания общи условия от 2014 г. и съобразно вече изложените доводи, давността започва да тече от възникването на вземанията (чл. 114, ал. 2 ЗЗД).

Общите условия свързват възникването на вземанията с „формиране на месечната дължима сума“ и „издаване на ежемесечна фактура“. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактура № **********/ 05. 2015 г. и фактура № **********/ 06. 2015 г. са издадени на 31. 05. 2015 г., съответно на 30. 06.

2015 г. (л. 136 от исковото производство на районния съд). При това положение погасителните давности са започнали да текат на 31. 05. 2015 г., съответно на 30. 06. 2015 г., и са изтекли на 31. 05. 2018 г., съответно на 30. 06. 2018 г.: преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.

08. 2018 г.). Вземанията по цитираните ежемесечни фактури са погасени по давност.

Във връзка с доводите на въззивника за недължимост на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за услугата дялово разпределение въззивният съд приема следното. В отговора на исковата молба ответникът (въззивникът) е оспорил като неоснователни претенциите за лихви на ищеца. Единствените доводи, които е изложил обаче, са били свързани с твърдяна нищожност на клаузите от общите условия, свързани с падежа на вземанията за топлинна енергия (настоящият състав на въззивния съд приема съответните клаузи от общите условия за равноправни и действителни). Ответникът (въззивникът) е пропуснал да възрази с отговора на исковата молба за недължимост на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение поради липса на покана. При това положение възражението и доводите във въззивната жалба за недължимост на обезщетението за забава в размер на законовата лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение поради липса на покана е преклудирано на основание чл. 133 ГПК.

По изложените съображения въззивният съд приема за неправилно първоинстанционното решение в обжалваната част, в която е установено съществуването на вземания за стойността на предоставена топлинна енергия и за сумата от в размер на 37 лева и 64 стотинки по фактура № **********/ 05. 2015 г. и фактура № **********/ 06. 2015 г. Тази обжалвана част се изразява в разликата от правилно уважената част от иска в размер на 1 571 лева и 27 стотинки до пълния уважен размер на иска от 1 608 лева и 91 стотинки. Решението трябва да бъде отменено в съответната обжалвана част и съответната част от предявения иск трябва да бъде отхвърлена като погасена по давност. В обжалваната част за установяване на съществуването на вземане за обезщетение за забава върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 9 лева и 97 стотинки решението трябва да бъде потвърдено поради настъпила преклузия.

Разноски. При този изход на делото следва да бъдат преизчислени присъдените от районния съд разноски в заповедното и исковото производство.

В заповедното производство има данни, че заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер на 37 лева и 91 стотинки. Освен това е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид естеството на заповедното производство, елементарността на осъществяваните в него процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност, съдът намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение трябва да бъде определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 10 лева. Така общо разноските в заповедното производство, сторени от заявителя, са в размер на 47 лева и 91 стотинки. Пропорционално на основателната част от заявлението следва да му бъдат присъдени 46 лева и 96 стотинки.

В заповедното производство длъжникът не е претендирал и няма данни да е сторил разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат.

В първоинстанционното исково производство има данни, че ищецът е сторил разноски в размер на 37 лева и 91 стотинки държавна такса, депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на 500 лева, и юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност, съдът намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в първоинстанционното исково производство трябва да бъде определен на 20 лева. Така общо сторените разноски от ищеца възлизат на 557 лева и 91 стотинки, от които пропорционално на основателната част от иска трябва да бъдат присъдени 546 лева и 83 стотинки.

В първоинстанционното исково производство ответникът не е сторил разноски. Доколкото има данни, че му е била оказана безплатна адвокатска помощ, в полза на адвоката трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение предвид цената на иска и въз основа на действалата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 362 лева и 68 стотинки, от които пропорционално на неоснователната част от иска следва да бъдат присъдени 7 лева и 20 стотинки.

Разпечатката съдържа 48 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15c7aa27-2641-4d1a-8a66-69f7f21d72d4