Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1347 от 10.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4094/2021
Вид
Определение № 1347
Подписан
10.11.2021
В сила
10.11.2021
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Ирина Стоева, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 10.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20211100604094 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение от 5.05.2021 г. на СРС, НО, 94-ти състав по НОХД № 12462/2020 г., с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на посочени в определението процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.

В протеста се излагат доводи, че неправилно в атакуваното определение е възприето, че по досъдебното производство са допуснати посочените от районния съд съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при изготвянето на постановлението за привличане на обвиняем и на обвинителния акт са спазени всички законови изисквания за съдържание на тези актове на органите на досъдебното производство, като не е било ограничено правото на обвиняемото лице да разбере за какво деяние се води наказателното производство срещу него. Предлага се определението да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му.

1

Въззивният съдебен състав намери, че протестът е допустим, като подаден в срок, от легитимирана да атакува определението страна.

Разгледан по същество, протестът e основателен.

Видно е от мотивите на протестираното определение, районният съд е приел, че постановлението за привличане на обвиняемия и обвинителният акт не съответстват на изискванията съответно на чл. 219, ал. 3 и на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като било налице противоречие и съществувала неяснота относно датата на извършване на вмененото на обвиняемия престъпление, предвид посочването и на дата 13.12.2017 г., и на 14.12.2017 г.

Въззивният съдебен състав счита, че при изготвяне, съответно на постановлението за привличане на обвиняемия и на внесения в СРС обвинителен акт, органите на досъдебното производство са изпълнили задълженията си по чл. 219, ал. 3 и по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

Настоящият съдебен състав намира, че и постановлението за привличане на обвиняем, и обвинителният акт отговарят на изискванията на горепосочените процесуални разпоредби и позволяват на обвиняемото лице пълноценно да разбере в извършване на какви действия е обвинено и съответно да органазира защитата си.

В обстоятелствената част на обвинителния акт недвуслислено и ясно е посочено, че на 3.12.2017 г. обвиняемият е попълнил и изпратил по електронен път заявлението, в което са били посочени личните данни на различно от него лице, като на следващия ден - 14.12.2017 г. инкриминираната сума била преведена по сметка на обвиняемият, който също на този ден я изтеглил.

Така изложената в обвинителния акт фактическа обстановка напълно съотвества на процесуалните изисквания на чл. 247, ал. 2 от НПК, доколкото съдържа безпротиворечиво и последователно всички фактически обстоятелства, които се вменяват на обвиняемия и му позволяват да организира защитата си в рамките на основната фаза на наказателния процес – съдебното производство.

Не са налице противоречия, както в обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обвиняемо лице, относно времето на извършване на така вменената престъпна дейност. Ясно и несъмнено е, че 2 според органите на досъдебното производство, на 3.12.2017 г. обвиняемият е попълнил съответния фурмуляр и го е изпратил по електронен път, а на следващия ден - 4.12.2017 г. инкриминираната сума е напуснала партимониума на посоченото в обвинителния акт като ощетено юридическо лице и е постъпила във фактическата власт на обвиняемия.

При така изложените факти, преповторени и в заключителната част на обвинителния акт, както и съдържащи се в постановлението за привличане, въпрос по същество е на коя дата е извършено инкриминираното деяние, въпрос, по който съдът следва да се произнесе с присъдата си, съобразно установените в хода на съдебното следствие обстоятелства, съобразно материалния наказателен закон и задължителните указания по прилагането му, дадени в тълкувателната дейност на ВКС. Необосновано обаче е на стадия на разпоредителното заседание да се оспорва тезата на държавното обвинение относно възприетата дата на извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение, доколкото това е въпрос по същество.

Въззивният съд намира, че по никакъв начин с предявеното на досъдебното производство постановление за привличане и с внесения в СРС обвинителен акт не е ограничено правото на предаденото на съд лице да разбере в извършване на какво престъпление е обвинено и да се защитава адекватно. Внесеният в СРС обвинителен акт позволява да бъде постановен законосъобразен съдебен акт по същество, като бъдат надлежно проверени твърдяните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения и бъде приложен съответстващият им материален закон.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав счита, че следва да бъде отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство по делото и следва същото да бъде върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 5.05.2021 г. на СРС, НО, 94-ти състав по НОХД № 12462/2020 г., с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на посочени в определението процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство И 3

ВРЪЩА ДЕЛОТО на съда за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4