Решение № 227 от 12.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова в присъствието на прокурора Екатерина Цанкова Микова (СГП-София) като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20211100602647 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. И.С. срещу определение от 15.06.2021 г. на СРС, НО, 95 състав по НЧД № 5578/2021 г., с което съдът се е произнесъл по молба на Г.С. за групиране на осъждания, постановени по приключени срещу него наказателни дела.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че при постановяване на определението първоинстанционният съд е нарушил изискването за определяне на общо наказание по най-благоприятния за осъдения начин и че е следвало при групирането да се приспадне и време, през което той е изтърпявал наложено му наказание пробация.

1

В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на подс. Г.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира да бъде ревизирано определението на районния съд съобразно искането, направено в нея.

Представителят на СГП оспорва въззивната жалба на защитата на подсъдимия. Намира обжалваното определение за правилно и постановено изцяло в интерес на осъдения.

Осъденият Г.С. не се явява в съдебно заседание, редовно призован за него.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваното определение, Софийският районен съд е приел за установено, че от осъжданията на Г.С. са налице основания за определяне по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК на общо наказание измежду тези по НОХД № 2533/2019 г. на СРС, НО, 101 състав, по НОХД № 8514/2020 г. на СРС, НО, 104 състав, по НОХД № 1013/2021 г. на СРС, НО, 95 състав и по НОХД № 7982/2019 г. на СРС, НО, 6 състав.

Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил така посочените осъждания, като подлежащи на групиране.

Осъжданията по тези дела са постановени с влезли в сила съдебни актове в периода между 23.07.2020 г. и 21.04.2021 г., като престъпленията, за които те са постановени, са извършени в периода 17.07.2018 г. - 20.01.2020 г.

Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказание най-тежкото измежду наложените с групираните присъди – наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, към което е присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв., наложено на осъдения по НОХД № 7982/2019 г. на СРС, НО, 6 състав.

Районният съд в съответствие със закона е определил режима на изтърпяване на наложеното общо наказание, предвид предходните осъждания на Г.С., както и е приспаднал времето, през което той е бил задържан под 2 стража и е изтърпявал наказания по групираните осъждания.

Въззивният съд намира за неоснователни поддържаните от жалбоподателя оплаквания за това, че не бил спазен принципът за найблагоприятно групиране на наказанията от страна на първоинстанционния съд.

С обжалваното определение е наложено едно най-тежко наказание, измежду последните осъждания на Г.С. за деяния, осъществени след влизане на предходни присъди, с които са били наложени вече изтърпени и групирани наказания „лишаване от свобода“. В този смисъл и не е била налице хипотеза, при която са били допустими и други групирания, като да е било пренебрегнато най-благоприятното за осъдения.

Неоснователно е и искането, изложено в жалбата, за приспадане на изтърпяно наказание „пробация“. Такова наказание е било наложено на С. с присъда по НОХД № 16214/2018 г. на СРС, НО, 135 състав, влязла в сила на 16.04.2018 г., т. е. преди първото извършено престъпление от групираните с обжалваното определение осъждания, осъществено на 17.07.2018 г. В този смисъл, осъждането на Г.С. по НОХД № 16214/2018 г. на СРС, НО, 135 състав не може да бъде групирано по реда на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК с осъжданията му по НОХД № 2533/2019 г. на СРС, НО, 101 състав, по НОХД № 8514/2020 г. на СРС, НО, 104 състав, по НОХД № 1013/2021 г. на СРС, НО, 95 състав и по НОХД № 7982/2019 г. на СРС, НО, 6 състав, за да бъде приспаднато от общото наказание изтърпяното наказание пробация, наложено с него.

При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено изцяло.

3

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 15.06.2021 г. на СРС, НО, 95 състав по НЧД № 5578/2021 г.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ

И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4