Разпореждане № 15135 от 08.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15135 гр. София , 08.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско дело № 20211110149462 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „.......“ ЕАД срещу Р. СЛ. ИВ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 480,24 лв. главница по договор за потребителски кредит, 43,78 лв. договорна лихва, 17,71 лв. мораторна лихва, 216,90 лв. възнаграждение по договор за допълнителни услуги и 7,33 лв. мораторна лихва по договор за допълнителни услуги.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.

По отношение на претендираната сума за възнаграждение по договор за допълнителна услуги:

Съгласно сключеното между страните договор за допълнителна услуги таксата за допълнителен пакет услуги се прилага при следните условия, като: посещения вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка клиента; безплатно внасяне на вноски директно в офис на кредитора; безплатно предоговаряне и разсрочване на кредита; без наказателна лихва при просрочие до 15 дни и пр. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в месечната вноска.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно нямат. Те попадат в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото касаят погасяване на кредита и са във фиксиран размер, като не зависят от реалните разходи, които биха се направили, което води до извод, 1 че по същността си не представляват заплащане на цена за услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.

Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено. Липсата на главен дълг води до отхвърляне и на акцесорната претенция за забава.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № 45367/26.08.2021 г. по описа на СРС, 153 състав, в частта, с която се претендира сумите 216,90 лв. възнаграждение по договор за допълнителна услуги и 7,33 лв. мораторна лихва по договор за допълнителни услуги към договор за заем от 18.09.2020 г., сключен между „М.....“ АД и Р. СЛ. ИВ..

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2