Разпореждане № 97158 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 97158 гр. С., 13.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско дело № 20221110153359 по описа за 2022 година

По отношение на претендираната сума в размер на 150,00 лева, представляваща неустойка за забава, съдът следва да изложи следните съображения: настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави като критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Видно от представения по делото договор никъде не е регламентирано задължението за заплащане на неустойка за забава.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираната неустойка заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на 1 основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на уваженото вземане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ......... с ЕИК: ......... и адрес: ........., общ. Столична, обл. С. (столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. Я. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ....... (........) 4, общ. Столична, обл. С. (столица) В ЧАСТТА по отношение на претендираната сума в размер на 150,00 лева, представляваща неустойка за забава.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2