Решение № 404 от 16.08.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1188/2021
- Вид
- Решение № 404
- Подписан
- 16.08.2021
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 178, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 404 гр. Плевен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20214430201188 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, , с ЕГН: ********** от *** против наказателно постановление № 20-0938-002767 от 08.07.2020 на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателят *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител адв. *** от САК, която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.
1
За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.
Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 249967 от 17.06.2020 г., съставен от актосъставителя Д. АЛ. Х. – мл. автоконтрольор.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН, а именно:
На 17.06.2021 г. в 10:37 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение към бул. „***“, като водач и управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № *** извършва следното:
-Навлиза в горепосоченото кръстовище по ул. „*** на разрешаващ зелен в завой, не пропуска насрещно движещият се автомобил, след което продължава движението си по ул. „***“.
Водачът заявява, че е помислил, че насрещният автомобил се е забавил Нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП – не пропуска насрещно движещото се ППС при завиване наляво за навлизане в друг път.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в 2 присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.
В хода на проведеното съдебно производство е разпитан свидетелят Д. АЛ. Х..
Фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и НП се потвърждава от показанията на горепосоченият свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че свидетелят е наясно с наказателната отговорност,която носи по реда на чл.290 от НК.
При проверка на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правното основание и наложеното въз основа на него административно наказание съдът констатира следното:
С Наказателно постановление № 20-0938-002767/08.07.2020 г.на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Плевен е наложено на *** административно наказание „глоба“ в размер на 150/сто и петдесет/ лева, на основание чл.178, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.37, ал. 1 от ЗДвП.
Макар и към момента на проверката да е констатирано административно нарушение от страна на санкционираното лице, описано както в АУАН, така и в атакуваното НП, съдът констатира, че относимата нормативна уредба е претърпяла изменения, като санкционната норма на чл.178, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е била отменена - (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 54 от 2010 г.).
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,налагано по административен ред.
Коментирания недостатък на НП съставлява съществено процесуално 3 нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга неговите основни и задължителни реквизити, поради което и пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем.
Същото е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв., Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0938-002767 от 08.07.2020 на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложил на ***, , с ЕГН:
********** от ***административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Плевен да заплати на *** съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред 4
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5