Определение № 13855 от 01.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 136/2022
- Вид
- Определение № 13855
- Подписан
- 01.06.2022
- В сила
- 01.06.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13855 гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110100136 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 537/04.01.2022 г., подадена от името на ********* АД, ЕИК 831924394 против *********** ООД, ЕИК 131147273, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск, предявен по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че *********** ООД, ЕИК 131147273 дължи в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 13 070,60 BGN /тринадесет хиляди и седемдесет лева и 60 стотинки/, представляваща закупени, доставени, но незаплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които стоки са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г., с доставчик ********* АД и получател ********* ООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 29.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 55912/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав; 2/ иск за осъждането на *********** ООД, ЕИК 131147273 да заплати в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане; 3/ иск за осъждането на *********** ООД, ЕИК 131147273 да заплати в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273.
С определение № 3433/08.02.2022 г., постановено по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е разделил производството по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е отделил предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно 1 основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на *********** ООД, ЕИК 131147273 да заплати в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273, изпратил е по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на *********** ООД, ЕИК 131147273 да заплати в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273 и е прекратил производството по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на *********** ООД, ЕИК 131147273 да заплати в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между ********* АД, ЕИК 831924394 и *********** ООД, ЕИК 131147273.
Определение № 3433/08.02.2022 г., постановено по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е влязло в законна сила на 22.03.2022 г., като производството по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е останало висящо по предявения по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено, че *********** ООД, ЕИК 131147273 дължи в полза на ********* АД, ЕИК 831924394 сумата от 13 070,60 лева /тринадесет хиляди и седемдесет лева и 60 стотинки/, представляваща закупени, доставени, но незаплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които стоки са издадени 2 фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г., с доставчик ********* АД и получател ********* ООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 29.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 55912/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, както и към настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и необходимо за правилното решаване на делото, като такава следва да се допусне единствено по относимите за настоящия спор въпроси, а именно – по въпроси, формулирани в т. 1-4 от исковата молба, като по въпросите в т. 3 и т. 4 вещото лице следва да даде отговор единствено касателно процесните фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. По въпроса в т. 5 не следва да бъде даван отговор, тъй като същият е изцяло неотносим към предмета на настоящото производство.
По искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, след конкретизиране на искането от страна на ищеца, т.е. след изрично посочване на конкретните обстоятелства, за които се иска допускане на събиране на гласни доказателства в настоящото производство, посредством разпит на свидетел, и след изслушване становището на ответника.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 55912/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.07.2022г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.
II. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
3
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 60775/28.09.2021 г. ищецът „*********“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „***********“ ООД за сумата от 13 070, 60 лв., представляваща цена на закупени и доставени, но неизплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. с доставчик „*********“ АД и получател „***********“ ООД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане. На 29.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.12.2021 г. Исковата молба е подадена на 04.01.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – при съобразяване на разпоредбите на чл. 60, ал. 3 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК и обстоятелството, че 03.01.2022 г. е бил неприсъствен ден/.
В исковата си молба ищецът твърди, че е в трайни търговски отношения с ответното дружество, по силата на които доставял на последното строителни материали, като конкретните договорки между страните се осъществявали в устна форма. Сочи, че по поръчка на ответника доставил на последния строителни материали, посочени в издадени от ищеца фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. на обща стойност 13 070, 60 лв. с ДДС, която сума не била заплатена от ответната страна както при получаване на стоките, така и в тридневен срок от съставяне на фактурите.
Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 13 070, 60 лв., представляваща цена на закупени и доставени, но неизплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. с доставчик „*********“ АД и получател „***********“ ООД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, както и към настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
4
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоките по процесните фактури и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга, за което не сочи доказателства.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в т. 1-4 от исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по депозитна сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П., адрес: гр. София, п.к.1345, ул.Кукуш, бл.59, ет.2, ап.10, тел. 8 239 490, ***.
УКАЗВА на вещото лице, че по задачите, формулирани в т. 3 и т. 4 от исковата молба, следва да даде отговор единствено касателно процесните фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г.