Определение № 2987 от 02.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2136/2026
- Вид
- Определение № 2987
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.82 · Семеен кодекс
- чл.82,ал.2 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.82,ал.2 и ал.3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2987 гр. София, 02.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502136 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод подадена частна жалба от М. И. К. и М. П. К. против определение № 13502 от 22.06.2019г. по гр.д.№6486/2026г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като съдът неправилно е приел, че молбата е процесуално недопустима, като се позовава на ТР №1 от 14.11.2016г. по тълк.д№1/2015г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателите считат за неправилни и изводите а съда,че не попадат в кръга на лицата по чл.82,ал.2 и ал.3 от СК.
След образуване на делото по същото е постъпила молба от Агенция Социално подпомагане, Дирекция Възраждане. В същата е изразено становище,че частните жалбоподатели на отговарят на изискванията за вписване в регистъра за пълно осиновяване.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество.
Гр.д.№ 6486/2026г. на СГС е образувано по молба, подадена от М. И. К. и М. П. К. с искане да бъде допуснато пълно осиновяване на детето С. Т. Д., родено на ***г. В същата се посочва, че молителите са приемни родители на детето и желаят да осиновят същото.
Поддържат, че са налице всички законови изисквания осиновяването да бъде допуснато.
С определение № 13502 от 22.06.2019г. съдът е прекратил производството по делото като е приел, че същото е недопустимо,тъй като молбата не е подадена чрез Дирекция Социално подпомагане и молителите на попадат в кръга на лицата по чл.82 от СК.
1
Определението е правилно.
С ТР №1 от 14.11.2016г. по тълк.д№1/2015г. на ОСГК на ВКС е прието , че молба за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и ал. 3 СК, подадена направо до окръжния съд по постоянния адрес на молителя, а не чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане, е процесуално допустима.
При преценка на допустимостта на същата съдът следва да съобрази дали лицето, което я подава попада в кръга на лицата, визирани в посочените разпоредби. Същите са изчерпателно изброени и този кръг не може да бъде разширяван предвид императивния характер на нормите, които регламентират процедурата по осиновяване.
С подадената до съда молба частните жалбоподатели излагат твърдение, че са професионални приемни родители и детето е било настанено при тях с решение на съда. Не се твърди същите да са роднини на детето , а твърдението , че попадат в кръга „ близки“ по смисъла на чл.82, ал.3 от СК се основава формираната привързаност между тях и детето .
Тази теза се поддържа и в подадената частна жалба.
Въззивният съд намира, че твърденията за това, че молителите подадат в кръга на лицата по чл.82,ал.3 от СК могат да бъдат проверявани както при подаване на молбата, така и при вече образувано производство. В случая съдът е направил тази проверка след подаване на молбата. Доколкото на понятието „близки“ няма законова дефиниция, а и самата преценка дали едни лица са „близки“ на детето е винаги конкретна, то съдът счита, че в случая следва са се направи тълкуване на волята на законодателя и преценка на наличните доказателства по делото.
От изложението и приложените към молбата документи става ясно, че молителите са професионална приемно семейство и към момента на настаняването не са попадали в категорията „близки“. Следва да се вземе предвид, че във всички текстове на СК и ЗЗДетето, в който се употребяват и двете понятия „близки“ и „професионално приемно семейство“, те се посочват като две алтернативни възможности за едно и също действие и следователно, същите не са за идентични. В нормата на чл.82, ал.3 от СК вторият термин липсва, защото принципът е, че професионалното приемно семейство по правило не е сред кръга на лицата, за които се допускат изключенията на чл.82,ал.2 и ал.3 от СК, а оттам- и съгласно даденият с посоченото по-горе Тълкувателно решение отговор на въпроса за допустимост на подадената молба, не е налице посочената хипотеза, при която подаването на същата направо до съда не води до нейната недопустимост. Разбира се, допустимо е да се изследва дали приемното семейство попада в кръга „близки“, но трябва да са налице достатъчно данни в тази насока и необходимите предпоставки да бъде допуснато осиновяване.
Настоящият състав намира, че в случая тези предпоставки не са налице, поради което обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На първоинстанционния съд следва да се укаже, че молбата трябва да бъде препратена на Агенция за социално подпомагане като надлежен орган, който е компетентен 2 да администрира същата.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13502 от 22.06.2019г. по гр.д.№6486/2026г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на частните жалбоподатели.
Указва на СГС, че след влизане в сила на определението, подадената молба за допускане на осиновяване трябва да бъде препратена на Агенция за социално подпомагане.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3