Решение № 141 от 27.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разлог, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря З. М. И.-Б., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200637 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Д., у.„П.Х.“№11, с/у НП №* от 11.10.2024 г., издадено от Директор на Д„ИТ“-Б., с което на „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, в качеството му на работодател, за нарушение по чл.302, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В СЗ пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ч/з процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а НП - за правилно и законосъобразно.

За РП-Б., ТО-Р., не се явява представител.

Рг.РС, като прецени док-ва и становищата на страните, намира за установено следното:

На 10.07.2024 г. на „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, е бил съставен АУАН №* г., с който акт на дружеството е повдигнато обвинение за извършено адм. нарушение по чл.302, ал.2 от КТ.

С постановление от 18.07.2024 г. РП-Б., ТО-Р., образувала ДП за същото деяние, а именно за това, че на 21.05.2024 г. в г.Д., о.Б., о.Б., у.„П.м.“№1, без надлежно разрешение, издадено от Д„ИТ“-Б., съгласно чл.302, ал.2 от КТ, е прието на работа като „ръчник“ в „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, лице, ненавършило 16-год. възраст, а именно А.Х.К., 14-год. от г.Д., о.Б., о.Б. – престъпление по чл.192а, ал.2, вр. ал.1 от НК.

След като били извършени всички действия по разследването и анализ на събраните док-ва, наблюдаващият прокурор е приел, че установеното от фактическа страна налага правния извод, че деянието – предмет на разследване, не е извършено, поради което нак. производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НК, с постановление от 01.10.2024 г. на РП-Б., ТО-Р..

След прекратяване на нак. производство за престъплението по чл.192а, ал.2, във вр. с, ал.1 от НК, ч/з посоченото постановление, въз основа на приложените материали по адм. нак. преписка, от Директора на Д“ИТ“-Б., е издадено и НП, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

С обжалваното НП №* от 11.10.2024 г., издадено от Директор на Д„ИТ“-Б., на „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, е наложена имуществена санкция за това, в качеството му на работодател, е приел на работа от 21.05.2024 г. А.Х.К., ЕГН*, да престира труд, като „ръчник“, без да е поискано и 1 получено предварително разрешение от Д„ИТ“-Б..

НО е приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.302, ал.2 от КТ, съгласно която, лицата, ненавършили 16 г., се приемат на работа с разрешение на ИТ за всеки отделен случай.

За това нарушение, на основание чл.414, ал.1 от КТ, на „Б.С.“ЕООД е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лева.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в СЗ се навеждат доводи, че не е осъществил вмененото му нарушение, тъй като към момента на проверката А.Х.К. не е полагала труд за дружеството.

След преценка на събраните док-ва, съдът установи следното:

В хода на съд. дирене са ангажирани 2 групи док-ва.

От една страна са констатациите в протокол №*/28.06.2024 г. за извършена проверка и справка от регистъра на издадените от инспекция по труда разрешения за работа на лица, ненавършили 18 г., подкрепени с показанията на свидетелите С.Н.С., В.К.Н., Л.А.Д..

От друга страна са ангажираните от жалбоподателя гласни док-ва, обективирани посредством показанията на свидетелите А.Х.К. /непълнолетна/, А.Х.К. /баба на непълнолетното момиче/ и Д.В.П..

Така формираните условно 2 групи док-ва са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на свидетелите С.Н.С., В.К.Н., Л.А.Д., на 21.05.2024 г., около 15:20 часа, същите извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех, в г.Д., стопанисвано от „Б.С.“ЕООД. При проверката, в обекта била заварено лицето А.Х.К.

/лице ненавършило 16 г./, на която била предоставена декларация за попълване относно условията по наемането й на работа.

От възприетото по време на проверката и от представените в Д“ИТ“-Б., от работодателя документи, инспекторите и НО достигнали до извода, че „Б.С.“ЕООД, в качеството си на работодател, е приел на работа от 21.05.2024 г. непълнолетното лице А.Х.К., ЕГН*, да престира труд, като „ръчник“, без да е поискало и получило предварително разрешение от ИТ.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че „Б.С.“ЕООД, е извършил вмененото му нарушение, а именно, че в качеството си на работодател, е приел на работа на 21.05.2024 г. ненавършилата 16 г. А.Х.К., без разрешение на ИТ.

Безспорно, от разпита на свидетелите А.К. /баба на непълнолетното момиче/, както и от показанията на работещата в цеха Д.П., а и на самата непълнолетна А.К. се установява, че последната при проверката действително се е намирала в шивашкия цех, тъй като е отишла след училище при баба си, която работила там. Не се установява по никакъв начин обаче, че дружеството е наело освен бабата, така и внучката да извършва трудова дейност. В тази вр. следва да се отбележи, че настоящият състав споделя доводите на жалбоподателя, че при тази преценка не следва да се отчита попълнената декларация от момичето А.К., доколкото към онзи момент същата е била непълнолетна и не е имало съгласие от неин законен представител. Същевременно непълнолетното момиче в СЗ се разграничава от отразеното в декларацията, като обяснява, че не е била наясно с предназначението на документа, който е попълнила, като служителка на инспекцията е диктувала какво да напише.

При това положение, съдът не намира основания да не кредитира като правдиви и обективни именно показанията, дадени пред настоящия съд. състав от непълнолетната свидетелка А.К., като същата е разпитана в присъствието на представител на ДПС, както и на баба й А.К. и на св. Д.П., които еднопосочно, последователно и категорично заявяват, че непълнолетното момиче не е работило в шивашкия цех „Б.С.“ЕООД.

Така, при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се 2 преодолее констатираното противоречие м/у горепосочените 2 групи свидетели относно обстоятелството полагала ли е труд непълнолетната А.К. в шивашкия цех, стопанисван от „Б.С.“ЕООД.

Що се отнася до показанията на останалите разпитани свидетели, съдът намира следното:

При анализа на показанията на свидетелите С.С. – ст. юрк в Д„ИТ“, П.Е. и Б.М. – полицейски служители и К.С. - н-к в РУ-Б., настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани като еднопосочни, последователни и логични относно това, че е била извършена проверка от инспекция по труда на процесната дата в шивашки цех в г.Д., както и че в хода на проверката се наложило оказване на полицейско съдействие за установяване на самоличност на жена, работеща в цеха. Свидетелите не съобщават да имат лични възприятия относно непълнолетното момиче А.К., като говорят единствено за работничката – възрастна жена в цеха, отказала да представи документ за самоличност, именно поради което се наложила и намесата на полицейските служители.

Следва да се кредитира и изложеното от св. С., че при проверката ги е придружавала С.С., с цел осъществяване на мониторинг, като в тази насока са и показанията на инспекторите Н., С. и Д.. Свидетелите обаче нямат ясен и конкретен спомен къде точно се е намирала С. тогава, както и какви конкретни действия е извършвала.

Показанията на свидетелите П.П., П.Д., Д.З., В.П., Т.Д., П.Т., са неотносими и не следва да бъдат коментирани, тъй като същите говорят за друг случай, когато била извършена проверка в същия този шивашки цех, но по различен повод, нямащ общо с настоящия казус получен сигнал, съдържащ данни за наличие на дрехи със защитена търговска марка.

Доколкото се установява, че лицето С.С., е издала обжалваното НП в качеството си на Директор на Д„ИТ“-Б., е недопустимо същата да участва и в процесуалното качество на свидетел, поради което нейните показания не следва изобщо да бъдат обсъждани.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.

Макар по делото да се установи, че Директорът на Д„ИТ“-С. - С., издала атакуваното НП, се е намирала на територията на проверявания обект, не се събраха док-ва да е участвала активно при проверката и да е свидетел на вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което лишени от основание са упреците на жалбоподателя за евентуална нейна заинтересованост.

Ето защо съдът намира, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Същевременно обаче съдът отчете, че НП е издадено при нарушение на материалния закон по следните съображения:

Видно от док-вата по делото е, че вмененото на „Б.С.“ЕООД нарушение по чл.302, ал.2 от КТ, не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл.303, ал.2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на НО.

Липсата на безспорни док-ва за това, че непълнолетното лице А.Х.К. е полагало труд в шивашкия цех, води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, обуславяща отмяната му.

За пълнота на изложението съдът ще отбележи и в решението си, че не се констатира идентичност м/у деянието, за което е било образувано досъдебно производство и настоящото адм. нак. производство, най-малкото защото са различни субектът на нарушението по настоящото производство - ЮЛ и субектът на престъплението по чл.192а, ал.1 от НК, който може да бъде единствено ФЛ. Освен това, престъплението може да бъде 3 извършено само умишлено, докато отговорността на ЮЛ, какъвто е настоящия случай е безвиновна, обективна отговорност, която се налага на корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни техни действия, насочени към неизпълнение на задължения към държавата.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. С оглед на хар-ра и обема на извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя, участието по делото и разпита на свидетели, съдът счита, че претендираното възнаграждение от 650.00 лева е малко над предвидения минимум в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за миним. размери на адв. възнаграждения и следва да се присъди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №* от 11.10.2024 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Д., у.„П.Х.“№11, представлявано от Д.С.С., в качеството му на работодател, за нарушение по чл.302, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лева.

ОСЪЖДА Д“ИТ“-Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., у.„П.Х.“№11, сумата от 650.00 лева разноски за адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с КЖ по реда на АПК пред Бл.АС в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4