Решение № 5232 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5232 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100507773 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 268311 от 21.05.2025г., подадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Съобщение /с характера на Постановление/ с изх. № 09192 от 05.05.2025г., по изп. Дело № 20258500400297 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КСЧИ, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя длъжник с вх. № 7054 от 30.04.2025г., - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя и за намаляване размера на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес твърди, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение е прекомерно и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Счита, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение само по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. в минималния размер от 200,00лв., доколкото единственото извършено процесуално действие от адвоката пълномощник се свежда до подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство.

Счита, че като последица от ревизиране на размера на адвокатското възнаграждение, пропорционално следва да бъде ревизирана и определената по т. 26 ТТРЗЧСИ такса при отчитане на законовоопределените размери.

С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на атакуваното постановление и вместо него - постановяването на друго, с което адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер от 200, 00лв., като бъде коригиран и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

1

Претендира присъждането на разноски в общ размер на 225лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Становище от взискателя в изпълнителния процес – М.С. не е постъпило.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КСЧИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20258500400297 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КСЧИ е образувано по молба от 25.04.2025г. от името на М.С., чрез пълномощника – адв. Г.Р. - за събиране на сумите по изпълнителен лист № 22 от 23.04.2025г., издаден от Окръжен съд - Шумен по гр. д. № 373/2023 г. С изпълнителения лист ЗАД "Алианц България“ АД е осъдено да заплати на М.М.С. сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022г., до окончателното й изплащане.

С молба по чл. 426 ГПК взискателят е възложил на ЧСИ образуването на изпълнително дело и събирането на сумата, посочена в изпълнителния лист, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022г., до окончателното й изплащане, както и дължимите суми за адвокатско възнаграждение в размер на 1320,00 лв. Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело, е приложено и пълномощно, с което взискателят М.С. е упълномощила адв. Г.Р. да я представлява, както и договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025 г., с който е договорено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

На 25.04.2025г. ЧСИ е връчил на длъжника ЗАД "Алианц България" АД покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на задължението по изпълнителното дело: олихвяема сума за главница в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022г., която към дата 25.04.2025г., била в размер на 6 686, 78лв., сумата от 1320 лв – разноски за адвокатско възнаграждение, сума в размер на 144 лв. – разноски по ТТРЗЧСИ и дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2 280, 49лв.

На същата дата, на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508, вр. чл. 446 ГПК ЧСИ, А.Б., рег. № 850 наложил запор на банкови сметки на ответното дружество, до размера на дължимите суми.

Със съобщение, с изх. № 9184/02.05.2025г., по изп.д. № 297/2025г., по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850, били вдигнати наложените запори върху всички сметки на длъжника.

С възражение вх. № 7054 от 30.04.2025 г. длъжникът ЗАД "Алианц България" АД АД е направил искане до съдебния изпълнител за намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело в размер на 1320, 00лв.- адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, с твърдение, че същите са недължими поради липса на доказателства за действителното им плащане, а в условията на евентуалност, за намаляването им до сумата от 200 лв., съобразно минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004г., респективно възразил пропорционално да бъде намален и размерът на дължимата такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ.

С обжалваното Съобщение /с характера на постановление/ с изх. № 09192 от 05.05.2025г., ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КСЧИ е оставил без уважение 2 възражението на длъжника срещу адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима, което предпоставя разглеждането й по същество.

Предмет на производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от съдебния изпълнител. Според т. 2 ТР № 3/2015г. ОСГТК на ВКС, постановление за разноски представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В случая, такова произнасяне е обективирано в поканата за доброволно изпълнение, която съдържа освен вземането, удостоверено с изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист и произнасяне по отношение размера на разноските.

В поканата за доброволно изпълнение по отношение на разноските е включена сумата от 1320 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

По отношение на размера на така приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и начислените по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ такси е постъпило възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК, което ЧСИ не е уважил.

Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК, според която, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Според т. 6 на ТР №2/2013 г., по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски за образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждението на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед конкретиката на всяко едно изпълнително производство.

При изрично въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази минималните размери, посочени в Наредба № 1 от 09.01.2014г. за възнаграждения за адвокатска работа.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че взискателят е представляван от адв. Г.Р.. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие за образуване и водено на изп. д. по Изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 373/2023г, по описа на ОС – Шумен, страните са уговорили размера на адвокатското възнаграждение да се определя по реда на чл. 38, ал.

2 ЗА. За адвокатско възнаграждение по този ред е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от 3 основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал.

2, изр. 2 ЗА, при предоставена безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а когато е предоставена в изпълнителното производство – от съдебния изпълнител.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1/2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съобразно т. 2 от същата норма, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия насочени към удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като дължимостта на възнаграждението е предпоставена от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълниетелно производство.

От материалите по изпълнителното производство е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което е налице хипотезата на чл. 10, т. 1 от Наредбата. Същевременно не се установява от материалите по изпълнителното дело процесуалният представител да е предприел действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което не следва да му се определя възнаграждение по т.2 на чл. 10 от Наредбата.

От друга страна, при извършването на конкретна преценка за фактическата и правна сложност на изпълнителното дело въззивният съд констатира, че длъжникът е ЗАД „Алианц България“ АД – платежоспособен титуляр на публично оповестени банкови сметки и активен участник в гражданския оборот, поради което поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни регулярно паричните си задължения. В конкретния случай, длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение, независимо, че такава възможност не му е била предоставена от ЧСИ, в нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК /предвид налагането на запор на банковите сметки преди връчването на поканата за доброволно изпълнение/. По тази причина настоящия състав е на мнение, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на разноски за възнаграждение, на база действия насочени към реализиране на принудителното вземане, от една страна – поради липсата на конкретно процесуално поведение на пълномощника по налагането на запор, а от друга – поради това, че същият е наложен, преди на длъжника да се даде възможност доброволно да изпълни задължението си.

При тези констатации, съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна, а процесуалната активност на пълномощника се е ограничила до подаването на молба за образуване на изпълнително дело без посочването на конкретен способ на изпълнение, поради което, размерът от 1320 лв., който е приет за събиране като разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се явява прекомерен и следва да бъде намален до размер от 200 лв – за образуване на изпълнително дело.

За прецизност, следва да се отбележи, че разноските, определени по реда на чл. 38 ЗА се следват на процесуалния представител – адв. Г.Р., а не на взискателя.

4

В случая в резултат на постановеното от съда намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя настъпва промяна и в общия размер на вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т.26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.