Определение № 33 от 15.01.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 825/2023
- Вид
- Определение № 33
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33 гр. Перник, 15.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500825 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. З. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат А. А., със служебен адрес: *** против Определение № 4015/06.12.2023 г. по гражданско дело № 3995/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 1170/20.11.2023 г., в частта му за разноските.
Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното определение.
Сочи, се че първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 на ГПК без да е налице една от кумулативно предвидените предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Излага се, че наличието в полза на ответника на изпълнителен титул, в който е обективирано погасеното по давност вземане, представлява даване на повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като единственият път за защита на длъжника срещу принудително изпълнение на същото е предявяване на иск по чл. 439 от ГПК.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта 1 за разноските и осъди ответника да заплати на ищеца направените съдебноделоводни разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба „Топлофикация - Перник“ АД не е подал писмен отговор.
Въззвният съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С Решение № 1170/20.11.2023 г. по гражданско дело № 3995/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, е признато за установено на основание чл. 439 от ГПК, че Н. З. М. не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 3964.82 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за имот с абонатен № ***, находящ се в *** за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата от 560.58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.01.2007 г. до 06.10.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от 13.10.2009 г. до окончателното изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2010 г. и заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3294/2009 г. по описа на Районен съд – Перник и които суми са предмет на изпълнително дело № 260/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване по давност.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК Н. З. М. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищцата е подала молба за изменение на така постановеното решение, в частта за разноските, с искане да осъди ответника да и заплати направените от нея разноски в общ размер на 955.02 лв.
С обжалването определение, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че са налице и двете кумулативно изискуеми условия 2 на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Приел е, че ответникът ще е дал повод за завеждане на делото, ако е оспорил предявения иск за установяване несъществуването на вземането или е предприел съдебни действия за събирането му, каквито в случая не са извършени. При това положение е счел, че той не е дал повод за завеждане на делото и с оглед направеното признание на иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не носи отговорността за направените от ищеца съдебни разноски.
Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно същата ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В настоящият случай не е спорно, че ответникът е признал иска.
Спори се дали същият е дал повод за завеждане на делото.
От приложеното копие на изпълнително дело № 260/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. е видно, че изпълнителният лист, в който е обективирано вземането, е издаден на 15.01.2010 г. по ЧГД № 3294/2009 г. по описа на ПРС.
Изпълнителното производство за принудителното му събиране е образувано на 18.02.2010 г. Последното изпълнително действие по него е извършено на 15.12.2010 г. – удържана е сума от 120 лв. от наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 15.12.2012 г. Погасителната давност за вземането е изтекла на 15.12.2017 г. След този момент ответникът не е предприемал действия за събирането му.
С оглед горното, настоящият състав счита, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Действително той разполага с титул за принудително изпълнение на вземането, но след погасяваното на последното не е предприемал действия/фактически или правни/, с които да демонстрира желанието си да го събере.
Наличието на изпълнителен титул винаги обосновава правен интерес за водене на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на делото. Ответникът ще е дал повод за завеждане на иск за установяване на недължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, поради изтичане на предвидения в закона срок за 3 погасяването му по давност, ако след този момент е оспорил изтичането на този срок, поискал е изпълнение на задължението от длъжника, предприел е действия за принудително събиране на вземането. Или най-общо - проявил е активност, от която да е видно желанието му да иска плащане на погасеното задължение. Това е така, защото изтичането на давностния срок не погасява вземането и ако длъжникът го плати доброволно, то плащането е дължимо/чл.
118 от ЗЗД/. Погасява се само правото на кредитора да иска принудителното изпълнение. Затова предмет на иска по чл. 439 от ГПК е отричане на правото на принудително изпълнение на кредитора. В тази връзка даването на повод за предявяването му винаги е действие на ответника, сочещо на желание принудително да събере вземането. В този смисъл са Определение № 365/23.09.2022 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3019/2022 г. по описа на ВКС, Определение № 188/17.05.2022 г. на ВКС по ЧГД № 722/2022 г., Определение № 66/12.02.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, Определение 300/20.04.2012 г. по ч.гр. д. № 245/2012 г. по описа на ВКС, определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр. д. № 1371/2017 г. по описа на ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя изводите, обективирани в цитираната съдебна практика. Същата няма задължителен характер, както и тази цитирана от частния жалбоподател. Затова доводите му за неправилност на обжалваното определение, поради противоречие с последната са неоснователни.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Идентичен е изводът на районния съд в обжалваното определение. Затова същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4015/06.12.2023 г. по гражданско дело № 3995/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5