Решение № 317 от 30.07.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110208538 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М. СТ. Г., ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-4332-007827 от 14.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.

С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че нарушителят не е разбрал за възникналото произшествие и затова не е спрял.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За АНО, редовно призован, не се явява представител.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

1

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2021 г., около 19:40 часа, жалбоподателят М. СТ. Г. управлявал лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. (НОМЕР) , като се движел в град София по (АДРЕС)“, в посока от улица „...“ към улица „..“. На кръстовището с булевард „..“ водачът предприел маневра завой наляво, като в този момент кръстовището от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пресичала пешеходката Н. С. А..

Жалбоподателят не видял пресичащата жена и настъпил лек удар между автомобила и пешеходеца. Г. усетил нещо като притракване в предната част на автомобила и помислил, че е минал през дупка, като продължил движението си без да спира.

За произшествието бил подаден сигнал в ОПП-СДВР и бил издирен водачът на превозното средство, който на 29.03.2021 г. се явил в сградата на ОПП-СДВР, където му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 415406 от 29.03.2021 г. за нарушения по чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, понеже не носел контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и един свидетел при съставянето на акта. Жалбоподателят не вписал възражения в съставения АУАН.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332007827 от 14.04.2021 г., с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля М.Ц., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Ц. е съставил акта за установяване на административно нарушение, като си спомня, че водачът е бил открит по регистрационния номер на автомобила, намерили негов телефон, обадили му се и той се явил в ОПП-СДВР. Там му бил съставен акт, че е напуснал произшествието без да уведоми органите на МВР и защото не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

Показанията на свидетеля са последователни, еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Думите му напълно съответстват на описаното в констативния протокол за ПТП, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП.

Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установена описаната по2 горе фактология.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение още при съставянето на акта, което е опорочило и довело до незаконосъобразност на цялото производство впоследствие.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно няма пречка актът да бъде подписан от един свидетел, но само, ако същият е бил свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението. Във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но не и свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението, то съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН актът се съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В настоящия казус като свидетел в акта е отбелязано само лицето А.

М. Г. и същият е бил единствено свидетел при съставяне на акта, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението. Това е така, понеже актът е бил съставен в ОПП-СДВР почти два месеца и половина след произшествието, не са установени други очевидци на случилото се освен пострадалото лице и свидетелят Ц. е съставил акта в служебно помещение само по писмени данни. От тук следва, че е било нарушено императивното изкисване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като поради липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът е бил съставен в присъствието само на един свидетел на неговото съставяне. В случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, понеже нарушението не е установено въз основа на официални документи. Във връзка с всичко изложено до тук и след като не е било спазено императивното изкисване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, то съставеният АУАН поставил началото на административнонаказателното производство се явява незаконосъобразен, което е довело до порочност и на издаденото въз основа на него НП.

Предвид констатираното съществено процесуално нарушение при съставянето на акта, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Само за пълнота на изложението трябва да се отбележи, че АНО не е дал правилна правна квалификация на първото деяние, тоест извършеното от обективна страна нарушение не е било подведено под правилната законова разпоредба, което е 3 съществено нарушение и е допълнително основание за отмяна на издаденото НП в тази му част. По делото категорично се установи, че след настъпване на произшествието виновният водач въобще не е спрял, а е продължил движението си. Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това е първото и основно задължение на всеки участник в ПТП и именно то не е било изпълнено в настоящия случай, тоест нарушен е бил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП. Последващите задължения на водача в точка 2 и 3 на чл.123, ал.1 от ЗДвП, касаят неговото поведение след спиране и установяване последствията от произшествието, като му се вменяват различни отговорности в зависимост дали има пострадали хора или само материални щети. В случая АНО е квалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, който гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. За да се стигне до неизпълнение на това задължение обаче, трябва водачът преди това да е спрял и установил последиците от произшествието, тоест да е изпълнил задължението си по точка 1. В случай, че водачът въобще не е спрял, то няма как да се очаква да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи. Следователно по точка 2 е наказуемо напускането на произшествието след като вече водачът е спрял, установил е последствията и наличието на пострадали хора, тоест наказва се последващото напускане, а когато въобще не е спрял, за да установи последиците, то нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради изложеното съдът намира, че фактически осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било подведено под правилната законова разпоредба, което от своя страна води до допълнителна незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Необходимо е да бъде отбелязано, че такава неправилна квалификация на нарушението се забелязва и в съставения АУАН, където дори е посочена и буква „А“, но вместо същата да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то АНО машинално я е пренесъл в издаденото НП.

Освен това по отношението на първото нарушение липсва съставомерност от субективна страна, тъй като то не е било извършено виновно. Макар жалбоподателят да е бил длъжен да спре и да установи последиците от произшествието, той обективно не е могъл да изпълни това си задължение, понеже изобщо не е разбрал за настъпилия удар с пешеходеца и в съзнанието му не е имало създадена представа, че е налице произшествие и той трябва да остане на мястото, като е помислил, че е минал през дупка. По делото не бяха ангажирани някакви допълнителни доказателства от АНО, които да оборват тези твърдения на наказаното лице, а тежестта за доказване на 4 нарушенията е именно на наказващия орган. Презумпцията е за невиновност и жалбоподателят може да бъде признат за виновен само при категорична доказаност на обвинението от обективна и субективна страна, а в случая няма категорични доказателства за умишлено поведение. Това нарушение може да бъде извършено само умишлено, тъй като то обуславя на първо място знание за настъпило произшествие и едва след това неизпълнение на задължението да се остане на мястото, а умисъл в случая липсва.

Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-007827 от 14.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, на М. СТ. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5