Решение № 232 от 26.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. гр.Мадан, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100271 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Р. Д. против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде отменена Заповед № **, издадена от Директора на ОУ „ Никола Йонков Вапцаров“ гр. Мадан, с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, да бъде възстановена Д. Р. Д. на заеманата от нея преди уволнението учителска длъжност, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3378,05 лева (след допуснато изменение в о.с.з), представляващо обезщетение за времето, през което поради уволнението й същата е останала без работа, считано от 07.05.2024 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение /учител в ЦДО - прогимназиален етап/ с ответното училище, което е възникнало на основание сключен Трудов договор № 206 от 19.04.2021 г. През периода на работата си в ответното училище ищцата винаги изпълнявала съвестно и отговорно задълженията си, като през последната 2023/2024 г. отношението на директора Севил Юсеин към нея е било тенденциозно, незаконосъобразно и насочено към създаване на предпоставки за освобождаването й от работа. Въпросното трудово правоотношение било прекратено, считано от 07.05.2024 г., със Заповед № ** на основание чл. 328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. При осъществяване на процедурата по 1 безвиновното уволнение на ищцата работодателят бил нарушил редица свои задължения, установени с императивни норми на КТ като с тези нарушения били пренебрегнати правата, установени в защита на работниците и служителите, залегнали както в КТ, така и в КТД. Допуснати били нарушения и на нормативни актове, установяващи организацията на работа в системата на народната просвета, като в случая липсвали и предпоставките за прилагане на основанието - съкращение на щата.

Прекратяването на трудовото правоотношение било извършено незаконно, тъй като на първо място не била спазена разпоредбата на чл. 333, ал.З от КТ за предварителна закрила при уволнение. Д. Д. била председател на Синдикалната организация на СБУ към ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр.

Мадан. Работодателят нямал право да уволни на основание чл. 328, ал.1, т.2 работник или служител, член на синдикалната организация — страна по КТД, без да е реализирал процедурата по даване на съгласие за това от синдикалното ръководство на синдикалната организация в предприятието.

Централното ръководство на съответната синдикална организация трябвало с изрично свое решение да определи кой е органът, който ще взема решения за даване или отказ на предварително съгласие за уволнение на член на синдикалното ръководство в предприятието. Ищецът се позовава на ТР 9/2013 г. на ВКС. На второ място ищецът твърди, че не е налице реално съкращаване на щата, съгласно чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Счита, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2, от Кодекса на труда е налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието, но което няма признаците на работодател.

Сочи, че със закриването на съответната част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността. Сочи, че в началото на учебната 2023/2024 годината групата в ЦДО (V-VII клас) се състои от 18 на брой ученици. През месец септември броят им намалява, поради постъпило заявление от родител на двама ученици за отписването им от ЦДО (V-VII клас). През месец март има шест на брой постъпили заявления от родители за отписване на децата от ЦДО (V-VII клас), за които са налице данни за упражнен натиск върху родителите за тяхното депозиране. След 08.04.2024 г. има подадено заявление от родител за записване на децата му в групата за ЦДО, което заявление е останало без уважение. Това е предизвикало и реакцията на родителя, който е упражнил правото си на жалба срещу отказа на директора да бъдат допуснати децата му до целодневна форма на обучение.

Отговорът бил, че учениците не са записани в ЦДО, поради факта, че групата в ЦДО се разформира, считано от 26.04.2024 г. Заявленията на родителите за отписване на децата им от ЗДО били неистинни съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Ищецът се позовава на чл. 71, ал.1, т.1 и чл. 68, ал. 1, т.З от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, както и чл.21, ал.1, ал.2 и ал.З от наредба № 10 от 1 2 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование.

Счита, че няма реално съкращаване на щата, а съкращаването е преднамерено и представлява злоупотреба с работодателска власт. Ако работодателят, в лицето на С. Ю. бил уважил искането на родителя, то групата ЦДО щяла да има 12 ученици. Общият брой ученици в ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Мадан от 5 -ти до 7- ми клас бил както следва: 5 клас - 6-ма ученици, 6 клас - нулев, 7 клас - 13 ученици, от които 1 дете се обучава в индивидуална форма на обучението.

Също така се установявало, че имало ученици, които са отписани и след това се записват, което говорило, че няма съкращаване на щата и работата, която извършва Д. Д., не е намаляла. Заповедта за съкращаване на щата била издадена и в нарушение на чл. 26 от ЗЗД.

На трето място ищецът счита, че работодателят не е извършил подбор съгласно законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, като се позовава на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС. Сочи че, неприлагането на законовите критерии и обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа представлява незаконосъобразно упражняване на правото на подбор.

На четвърто място ищецът счита, че оспорената заповед е издадена с дискриминационно третиране спрямо ищцата в нарушение на чл.6 КРБ, чл.20 и чл.4 ЗЗДискр и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ. През цялата учебна 2023/2024 година поведението на директора към ищцата било обидно и тенденциозно. През лятото на 2022/2023 учебна година, след пенсионирането на бившия работодател - Я. К., се носела мълвата, че Д. Д. ще бъде временно-изпълняващ длъжността „ директор “ на ОУ „ Никола Йонков Вапцаров гр. Мадан, но тя се е отказала от този пост и С. Ю. е поела длъжността. Още от началото на учебната година г-жа С. Ю. заявила на ищцата, че е разбрала, че поддържа приятелски отношения с бивш колега учител, който е отстранен от работа в същото училище и води съдебни дела за връщането му на работа, като в последните месеци многократно я карала да напише жалба срещу него, понеже тя била Председател на Синдиката. Ищцата отказала, защото това от своя страна представлявало злоупотреба с право на жалба без правен интерес.

Междувременно в училище постъпвали заявления от родители, които заявявали желание децата им отново да посещават занималия, но г-жа Ю. отказвала да ги входира. На 12.04.2024г., докато си провеждала часовете в училище, в класната стая влезнала директорката Ю., прекъснала учебния процес и й предоставила една декларация, която да подпише. Декларацията била свързана с това дали страда от някое от заболяванията по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, като С. Ю. никога не била пращала нея и колегите и на медицински прегледи, които да установят страдат ли от някакви заболявания. Д. подписала декларацията и тя напуснала учебната 3 стая, като след около 20 минути се завърнала отново, повторно прекъснала учебния процес и й връчила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 26.04.2024г. поради намаляване обема на работа.

Д. категорично отказала да подпише и получи тази заповед, защото обемът от работа не бил намалял трайно, а възникналите отписвания и записвания на ученици били инцидентни и се дължали на недобросъвестното поведение на ръководството на училището. Директорката напуснала стаята, носейки със себе си невръчената и заповед. През годината г-жа Ю. многократно била предлагала на Д. да си подаде молбата за напускане, което причинило силен стрес и напрежение, у Д. при осъществяване на трудовите й задължения. Този психически тормоз бил станал причина за влошаване на здравословното състояние на ищцата, която започнала да получава паник атаки, световъртеж, имала чувството, че се задушава, страдала от безсъние, не се хранела.

Ползвала домашен отпуск за времето от 17.04.2024г. до 23.04.2024г. На 17.04.2024г. чрез „Български пощи“ АД получила писмо, изпратено от директора на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ като с това писмо всъщност и се изпратило Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата. След изтичане срока на полагащия и се отпуск по болест, ищцата отишла на работа и така директорката й е връчила въпросната Заповед № 245 от 07.05.2024 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение в конкретния случай е форма на злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от Кодекса на труда, тъй като не е мотивирано от реален правен интерес за работодателя, а от личното му отрицателно субективно отношение към Д., както и при заобикаляне на закона. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва като неоснователно твърдението в исковата молба, че преди извършване на уволнението работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 333, ал. 3 от КТ за предварителна закрила. Ответникът бил изпълнил законовите изисквания, като е поискал и получил съгласието на синдикалната организация. Счита че е налице реално и действително съкращаване на щата. Последното се установявало от щатните разписания, действали преди и след извършване на уволнението, от които се констатирало, че длъжността, заемана от ищцата, е заличена, респективно било налице намаляване на списъчния състав на работниците и служителите в организационната структура на предприятието.

Неоснователно било твърдението на ищцата, че работодателят не е извършил подбор в нарушение на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ. В случая подбор не е извършван, тъй като работодателят не е имал задължение за това длъжността на ищцата по щат е била една бройка, като няма други еднородни длъжности, измежду които работодателят да упражни правото си на подбор по чл. 329 от КТ по отношение на служителите, заемащи съответните длъжности.

В ОИМ се сочи, че със заповед № 215 от 12.04.2024 г. на директора на 4 основното училище групата за целодневна организация V-VII клас, в която ищцата е изпълнявала трудовата си функция като учител в ЦДО прогимназиален етап, е разформирована, с оглед на което определена структурна и функционална част от предприятието по смисъла на КТ преустановява съществуването си. Не отговаряли на истината твърденията в исковата молба за наличие на дискриминационно третиране спрямо ищцата в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 20 и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, както и за злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Спрямо ищцата не бил осъществяван „тормоз“, нито същата била заплашвана от работодателя.

Нямало формиран спор относно това, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор № 206 от 19.04.2021 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител в ГЦОУД - 5-7 клас“ в ответното училище. Безспорно било също така, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 08.05.2024 г., със заповед № ** на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Останалите изложени в исковата молба обстоятелства били неверни, превратно интерпретирани и не отговаряли на действителното фактическо положение. Със заповед № 216 от 15.04.2024 г. директорът на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ е утвърдил ново длъжностно и поименно щатно разписание, по силата на което реално е съкратена заеманата от ищцата длъжност „учител в ГЦОУД - 5-7 клас“.

Разпечатката съдържа 24 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15c10f16-9dfb-468e-b816-c8889ae154fb