Решение № 823 от 24.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330106669 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 367 от ТЗ.

Ищецът „Джи Енд Ви Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК: 204881641, със седалище и адрес на управление: село Царацово, община Марица, област Пловдив, м. „Клиси пара” № 22, представлявано от управителя Г. Б., чрез пълномощник адв. А. Д., е предявил против „Сте Трейлърс България“ ЕООД, ЕИК: 205363979, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 217, представлявано от управителя М. Л., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 341, 95 лева, представляваща цена за извършена транспортна услуга в периода 03.02.- 06.02.2025 г. за превоз на ************** на основание заявка- договор международен автомобилен транспорт *************** г. по фактура № **********/ 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че съгласно заявка- договор международен автомобилен транспорт *********** 29.01.2025 г. ответникът възложил на ищеца да извърши транспорт на 1 брой ново фабрично тежкотоварно ремарке с 4 оси (открит тип) ************, при следните условия: място на товарене- Л., дата на закачане- 03.02.2025 г. и място на доставка**********, производствена база, село Б., област Б., при цена- 1 850 евро без ДДС. Превозът бил изпълнен, като ремаркето било закачено на влекач рег. № *******, съставена била международна товарителница CMR и ремаркето било доставено до адресата. В поле № *** на CMR получателят записал забележка, че по време на транспорта била открадната резервната гума на ремаркето. За това обстоятелство обаче водачът на камиона лично бил 1 информирал представителите на ответника. За превоза се издала фактура № **********/ 07.02.2025 г. на стойност 4 341, 95 лева с ДДС, което представлявало стойността на договорения и извършен превоз. След разменена кореспонденция между страните, включително и чрез покана от ЧСИ, ответникът обаче отказал да изплати сумата по фактурата, заради откраднатата по време на транспорта резервна гума. Ищецът твърди, че това не можело да бъде основание за отказ от заплащане на цената на извършения превоз, още повече, че договорката при заявката за транспорта не включвала резервната гума. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да заплати търсената по фактурата сума.

Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава се, че между страните имало сключен договор по заявка за транспорт, който бил извършен, но ремаркето било доставено без резервната гума, както било вписано в CMR, а и в исковата молба имало признание за това. Между страните действително имало разменена писмена кореспонденция по повод липсващата гума, като целта било да се установи точната й стойност и тя да се приспадне от цената на превоза.

Постигнала се договореност за цената на гумата от 550 евро без ДДС, за което се издала фактура № ************ г., която обаче ищецът отказал да приеме. Съгласно чл. 11 т. 1 от CMR конвенцията превозвачът бил отговорен за липси (цялостни или частични) или пък повреди на стоката през време на превоза, до момента на доставката. В тази връзка не можело да се изключи отговорността на ищеца, а и той не представял доказателства за противното. Нямало и сключена застраховка на имуществото за кражба по време на превоза.

В тази връзка ответникът направил прихващане със стойността на гумата и превел по банков път на ищеца преди завеждане на делото сумата от 3 051, 10 лева- стойността на процесната фактура, но след приспадане на стойността на резервната гума. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Със заявка- договор *********** г. ответникът е възложил на ищеца извършването на транспорт на 1 брой ново фабрично тежкотоварно ремарке с 4 оси (открит тип) ***************, при следните условия: място на товарене- Л., дата на закачане- 03.02.2025 г. и място на доставка- ************, производствена база, село Б., област Б., при цена- 1 850 евро без ДДС.

От международна товарителница CMR от 03.02.2025 г. е видно, че превозът е извършен с превозно средство с № ********, а стоката е получена на 06.02.2025 г. Като забележка в документа е посочено- открадната резервна гума на ремаркето по време на превоза.

По случая е издадена фактура № ***********/ 11.02.2025 г., с цена на услугата по транспорта- 4 341, 95 лева с ДДС.

2

На ответника е била връчена и нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението по фактурата, получена при отказ, констатиран в протокол от ЧСИ.

Представено е писмо от електронна кореспонденция между страните, както и писмено уведомление от ответника до ищеца за прихващане на стойността на фактурата с цената на липсващата резервна гума.

Приети са още платежно нареждане от 24.03.2025 г. за превод по банков път от ответника към ищеца на сумата от 3 051, 10 лева, с основание за плащането- прихващане по фактура № ***********/ 11.02.2025 г., както и извлечение от банковата сметка на ответника.

Във връзка с писмена молба на ищеца, в с.з. от 29.10.2025 г. е допуснато намаляване на иска на сумата от 1 290, 85 лева- неизплатен остатък на цена по транспортна услуга, като до пълния предявен размер е направен отказ от иска.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка от страните (протокол от с.з. от 26.01.2026 г.).

Св. А. В. Ч.- служител на ответника описва как е станала заявката за товара.

Ремаркето било превозено на собствен ход, закачено за влекача. Уведомили ги, че задната гума била открадната на паркинг, докато шофьорът почива, като се срязали коланите, с които тя била захваната. Не била извикана полиция по случая. Водачът не уведомил съответните органи. Казали на шофьора, че при това положение той носи отговорност за стойността на гумата. Комуникацията с управителя на ищеца се осъществявала устно, или по вайбър/ чрез имейл. Разбрали се да платят превоза, но без гумата, която приспадали от цената. Полуремаркето, което било поръчано и доставено, било фабрично ново. То било поръчано с резервна гума, като така било записано в поръчката към производителя. Тя била поставена върху полуремаркето, а не върху специална стойка, защото такава не била поръчвана. Така си била поставена отгоре от завода, от където било взето полуремаркето, като била укрепена с колани, за да не изпада при движението. Специалната стойка за гумата се заплащала допълнително- около 1 500 евро струвала и клиентът на ответника не я искал.

Клиентът бил поръчал още кутия с оборудване- допълнителен ключ за гуми, триъгълник, кабел и др., но те били взети от шофьора в кабината при него. Шофьорът не бил възразил при натоварване на гумата за това, че ще му се създаде допълнително затруднение с транспорта й, като тя била тежка, около 150 кг. и трудно се вдигала, но можело да се бута.

Св. Г. Г. М.- служител на ищеца, посочва, че ремаркето трябвало да има стойка, като то било открито. Шофьорът им се обадил и казал, че след като няма стойка, монтирал гумата на платформата, като това представлявало товар, но пък ремаркето било с транзитни номера и не можело да носи товар. Водачът се притеснявал за тази гума, която не следвало да е без стойка, бил информирал и ответника за това. Гумата била голяма- товарна, 22 цола и не можело да се сложи в кабината. Шофьорът се бил обадил, докато е в чужбина, на служители на ответника да каже за гумата, но свидетелят не знае какво точно са се разбрали. Разбрал, че гумата е изчезнала, докато бил спрял на паркинг. Не била монтирана на стойка.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна 3 намира следното:

Няма спор, че между страните е имало сключен договор за транспорт на ново тежкотоварно полуремарке по заявка на ответника. Превозвачът е извършил транспорта, стоката е доставена и приета от получателя, издадени са и придружаващите товара документи- международна товарителница и фактура. Няма и спор по обстоятелството, че по време на транспорта, при престой на паркинг, от полуремаркето е била открадната резервна гума, която се е намирала там, без стойка, захваната с колани, като товар.

Стойността на процесната фактура е била платена само частично, като ответникът е приспаднал от общата цена на превоза стойността на липсващата гума. След направен частичен отказ от иска до размера на платеното, ищецът претендира остатъчната стойност по фактурата, представляваща уговорената цена на превозната услуга.

Според съдържанието на транспортната заявка, обективираща договора между страните, е възложен превоз само на едно ново полуремарке, без да е изрично упоменато, че следва да се закупи и транспортира нова гума. Няма спор обаче, че такава гума е била предадена на шофьора - представител на ищеца от завода, при получаване на поръчаното ремарке и той е приел да я транспортира.Същият не е отказал да транспортира същата. Без значение е в случая дали тази гума е била писмено поръчана и какви са били устните договорки във връзка с нея, след като същата е приета от превозвача, според нормата на чл.

373 ал. 1 от ТЗ той вече носи отговорност за изгубването, погиването или повреждането на товара. Действително в нормата са предвидени и изключения, които обаче в случая не са налице- ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие. Доколкото липсата на товара се дължи на кражба, а според чл. 368 ал. 1 от ТЗ превозвачът е длъжен да пази товара от приемането до предаването му, именно негов е рискът от подобен инцидент. Още повече, че се установява, че за деянието не е бил подаден сигнал до полицията, няма официално документиране на случая от компетентните органи, а само устно уведомление на шофьора до страните.

Неоснователна е тезата на ищеца, че превозвачът не носел риска тук, защото гумата му била предоставена без стойка и той допълнително трябвало да я прикрепва в ремаркето, което така ставало с товар, а то не било регистрирано да носи товар. Няма спор, че гумата е предадена без специална стойка или вид укрепване, за да бъде поставена според изискванията към ремаркето. Шофьорът, който в случая е и управителят на ищцовото дружество, извършило транспорта на ремаркето – Г. Б., обаче се е съгласил да я приеме именно по този начин – като товар, и ако е считал, че е налице проблем, е следвало или да откаже да получи стоката в този й вид, или да прехвърли риска за върху товародателя в хипотезата на чл. 370 ал. 3 от ТЗ- чрез писмено деклариране на товародателя, че ако настъпят вреди по товара (превозваната гума) в следствие на неподходяща опаковка, те няма да са за сметка на превозвача. Нито една от двете възможности не е била използвана, поради което рискът е изцяло за ищеца, който се е съгласил едновременно да превози неукрепен по правилата за безопасност товар на ремарке, което е трябвало да достави, а не да ползва за 4 превоз на този товар (голяма резервна гума).

Пак във връзка с гореизложеното са се развили и отношенията между страните- след кражбата на гумата водачът е осъществил контакт с представители на ответника и е търсен вариант за намиране на гума от друго място, за да бъде доставена на крайния клиент. От електронната кореспонденция се установява, че е имало постигнато съгласие за цената на тази гума, остойностена именно от управителя на ищеца, като тя е била дори на по- ниска стойност от предложените му- приета е за сумата от 550 евро без ДДС, или на 1 290, 85 лева с ДДС, колкото са останали неплатени по фактурата и се претендират по делото като разлика между платения транспорт и приспадната стойност.