Определение № 2670 от 13.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2670 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601673 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК, вр. с чл.306, ал. 3 вр. чл.

306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК.

Производството е образувано по частни жалби, депозирани от адв. Е. И.

Д. – защитник на подсъдимия Н. С. А., и от адв. Б.М. – повереник на частния тъжител П.Г.Г., срещу определение № 569 от 04.02.2026 г., постановено по НЧХД № 2004/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 7 състав, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител П.Г.Г. е осъден да заплати на подсъдимия Н. С. А. сумата в размер на 767,00 евро, представляваща направени от подсъдимия разноски по делото за ангажиране на защитата му пред Софийски районен съд в хода на първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер на 767 евро.

В депозираната частна жалба от адв. Е. И. Д. – защитник на подсъдимия Н. С. А. се сочи, че определението се обжалва единствено в частта, в която е оставена без уважение молбата на подсъдимия за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция. Навеждат се доводи за това, че от представената по делото разпечатка от платежно нареждане за банков превод се установява заплащането на претендирания адвокатски хонорар.

С отделна частна жалба повереникът на частния тъжител – адв. Б.М. излага доводи, че по делото липсват доказателства както за уговарянето, така и за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

Поради това се иска определение № 569 от 04.02.2026 г., постановено по НЧХД № 2004/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 7 състав, да бъде отменено, а при условията на евентуалност – изменено чрез намаляване размера на присъдените разноски.

Съдът, като обсъди оплакванията и доводите, изложени в частните 1 жалби, както и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по НЧХД № 2004/2024 по описа на СРС, НО, 7 състав е било образувано по частна тъжба на П.Г.Г. срещу подсъдимия Н. С. А..

В първоинстанционното производство подсъдимият е бил представляван от адв. Е. И. Д. въз основа на приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024 г., находящо се на л. 56 от делото, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., платимо по банков път. С Присъда от 24.06.2025 г. Софийски районен съд е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 147, ал. 1 НК.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба, по която е образувано ВНЧХД № 5884/2025 г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав.

Във въззивното производство подсъдимият отново е бил представляван от адв. Е. И. Д.. По делото се намират договорът за правна помощ и съдействие, приложен в първоинстанционното производство, съдържащ уговорка, че процесуалното представителство обхваща всички съдебни инстанции, както и приложени разпечатки (екранни изображения) от електронно банкиране, които според защитата удостоверяват извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение.

С Решение № 85 от 29.01.2026 г. по ВНЧХД № 5884/2025 г. Софийски градски съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

След влизане в сила на присъдата Софийски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК с Определение № 569 от 04.02.2026 г., постановено по НЧХД № 2004/2024 г., с което е осъдил частния тъжител П.Г.Г. да заплати на подсъдимия Н. С. А. сумата от 767 евро, представляваща разноски за защитата му пред първа инстанция.

В мотивите на същото определение първоинстанционния съд е обсъдил искането на подсъдимия за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция, като е приел, че липсват доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, без да се произнесе с диспозитив по това искане.

Срещу определението са постъпили две частни жалби – от защитника на подсъдимия в частта относно неприсъждането на разноските за въззивното производство и от повереника на частния тъжител в частта относно присъдените разноски за първа инстанция.

По тези жалби е било образувано ВНЧД № 1673/2026 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С Определение № 1102 от 18.03.2026 г. въззивното производство е било прекратено и делото е върнато на СРС за изпълнение на процедурата по чл. 321 НПК и чл. 342 НПК.

След администриране на частните жалби делото е изпратено отново на Софийски градски съд за произнасяне по тях.

2

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба от повереника на частния тъжител е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Частната жалба от защитника на подсъдимия е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Съдът намира обаче, че същата не може да бъде разгледана по същество тъй като липсва съдебен акт, който да подлежи на въззивен контрол:

От съдържанието на обжалваното определение е видно, че първоинстанционния съд е обсъдил единствено в мотивите искането на подсъдимия за присъждане на разноските, направени пред въззивна инстанция, като е изложил съображения защо намира, че същото не следва да бъде уважено. В диспозитива на определението обаче липсва произнасяне по така направеното искане.

Предмет на въззивната проверка е единствено диспозитивът на съдебния акт, доколкото именно в него се съдържа властническото волеизявление на съда, пораждащо съответните правни последици. Мотивите не могат да заместят липсата на изричен съдебен акт и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.

В случая първоинстанционният съд не се е произнесъл с диспозитив по своевременно направеното искане на подсъдимия за присъждане на разноските за процесуалното му представителство пред въззивната инстанция, поради което липсва съдебен акт, който да бъде предмет на въззивна проверка в тази част.

При тези данни производството по частната жалба не може да приключи с произнасяне по съществото на спора относно претендираните въззивни разноски. Делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за произнасяне по направеното искане с нарочен акт.

С оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд вече е формирал становище по съществото на искането, макар и единствено в мотивите на определението, настоящият съдебен състав намира, че с оглед формирането на предварително вътрешно убеждение и гарантиране на безпристрастността на произнасянето, делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд за произнасяне от друг съдебен състав по искането за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

По частната жалба на повереника на частния тъжител:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по делата, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат в тежест на частния тъжител. За присъждането им е необходимо по делото да са представени доказателства както за тяхното уговаряне, така и за действителното им извършване.

3

В случая от материалите по делото се установява, че подсъдимият е бил представляван пред първоинстанционния съд от упълномощен защитник, като е представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ уговорка относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение и начина на неговото заплащане, както и доказателства, удостоверяващи реалното извършване на разноските. При тези данни правилно Софийският районен съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на сторените от оправдания подсъдим разноски по реда на чл. 190, ал. 1 НПК. Поради това възраженията в частната жалба относно липсата на доказателства за реалното извършване на разноските се явяват неоснователни.

Неоснователно е и направеното при условията на евентуалност искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, което по съществото си представлява възражение за неговата прекомерност. При преценката на това възражение настоящият съдебен състав съобрази фактическата и правната сложност на делото, характера на повдигнатите обвинения, продължителността на първоинстанционното производство, както и обема на осъществената от защитника процесуална дейност. От материалите по делото се установява, че защитникът на подсъдимия адв. Е. Д. е осъществявала процесуално представителство в хода на цялото първоинстанционно производство, като се е явила в осем открити съдебни заседания. Наред с това съдът отчита, че договореното и присъдено адвокатско възнаграждение не надхвърля явно разумния размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и е съизмеримо с минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която, макар и да няма задължителен характер при преценката за прекомерност, може да служи като ориентир при определяне на разумния размер на адвокатското възнаграждение. При тези обстоятелства присъденото възнаграждение в размер на 767 евро не се явява явно несъразмерно спрямо положения адвокатски труд и не са налице основания за неговото намаляване.

По изложените съображения обжалваното определение в частта, с която на подсъдимия са присъдени разноски за първоинстанционното производство, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството по частната жалба на повереника на частния тъжител, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски държавна такса в размер на 2,56 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, вр. чл.

306, ал. 3 НПК, Софийският градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Б.М. – повереник на частния тъжител П.Г.Г., против определение № 569 от 04.02.2026 г., постановено по НЧХД № 2004/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 7 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Е. И. Д. – защитник на подсъдимия Н. С. А., срещу определение № 569 от 04.02.2026 г., постановено по НЧХД № 2004/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав, в частта относно искането за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне от друг съдебен състав по искането на подсъдимия Н. С. А. за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

ОСЪЖДА П.Г.Г., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси в размер на 2,56 (две евро и петдесет и шест цента), дължима за образуване на въззивното производство по подадената от него частна жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5