Решение № 297 от 11.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20203100503489 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. №263345 /31.08.2020г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, срещу решение № 260 136 / 24.08.2020г., поправено с решение No 260524/ 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 17 325 / 2019г. на ВРС, 30 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** *** да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК 202745272, за РАЗЛИКАТА над сумата от 144,91 лева /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ до предявените 1184,91 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, като погасени с извършено съдебно прихващане по възражението на ответника К. Д. Т., ЕГН ********** със сумата от общо 1040,00 (хиляда и четиридесет) лева, представляваща сбор от платени от името на ищеца суми, както следва: сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11328/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11052/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11266/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 140,00 (сто и четиридесет) 1 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 113 05/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 10173/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11321/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева депозит за ССчЕ по гр.д. № 11312/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11270/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД и сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11253/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД, на основание чл. 103 вр. чл. 285 от ЗЗД.

2/ въззивна жалба вх. №267 590 /23.09.2020г., подадена от К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** - ***, срещу решение № 260 136 / 24.08.2020г., поправено с решение No 260524/ 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 17 325 / 2019г. на ВРС, 30 с-в, в частта, с която К. Д.

Т., ЕГН **********,с адрес: *** - ***, е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, сумата от 144,91 лева /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК 202745272 и „Интейк” ЕООД, ЕИК 203211061, която сума не е предадена на доверителя „КНМ Груп“ ЕООД до настоящия момент, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД.

Във въззивната жалба с вх. №263345 /31.08.2020г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано. Твърди, че противно на възприетото от съда по направеното възражение за прихващане, в рамките на производството е направил възражение, че сумите, с които се прихваща са заплатени със средства, които не принадлежат на ответника. Сочи, че всички суми са наредени от една и съща банкова сметка - тази по чл. 39 ЗА на ответника адв. К.Т., а съобразно ЗА сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката. За да е валидно прихващането би следвало да се докаже, че Т. е заплатил чужд дълг със собствени средства. Обстоятелството дали сумите принадлежат, или не, на ищеца, не е релевантно за възражението за прихващане и наличието на активно вземане в полза на ответника. Твърди, че на практика, видно от раздел „задължено лице" в представените преводни нареждания, лицето, с чието имущество се е разпореждал адв. К.Т. чрез особената си адвокатска сметка, е именно ищецът - „КНМ Груп" ЕООД, което било напълно логично с оглед отношенията адвокат-клиент и интереса от водене на съдебните производства. Твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е извършил прихващането. Сочи, че съдебна компенсация с погасени по давност вземания е възможна, единствено ако са били налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и преди изтичането на давността - насрещното вземане да е ликвидно и изискуемо, какъвто не е настоящият случай, доколкото активното вземане, твърдяно от ответника, е спорно и неустановено по основание и размер преди изтичане на давностния срок за предявяването му. Моли се решението в обжалваната му част да бъде 2 отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Д. Т., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че в обжалваната част решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че депозитите за съдебни експертизи, предмет на наведеното възражение на съдебно прихващане, са заплатени от банковата сметка на К. Д. Т.. ВРС правилно бил приел, че платежните нареждания са извършени от ответника К.Т. в качеството му на пълномощник на ищеца „КНМ Груп" ЕООД, с оглед представеното по делото писмено адвокатско пълномощно. В случая липсвали представени по делото писмени доказателства от „КНМ Груп" ЕООД, от които да е видно, че управителят, пълномощник или трето лице било заплатило предварително сумите по направените преводи на адв.К. Д. Т., който от своя страна да ги е наредил по сметка на ВРС. Твърди, че правилно ВРС е приел, че възражението за съдебно прихващане не е погасено по давност. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу предявения иск, е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва с влизане в сила на решението, установяващо съществуването на вземането и неговата изискуемост. От този момент същото е ликвидно - установено по размер. При направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131 - 133 ГПК и да се произнесе, дори и ако то не е ликвидно към този момент - арг. от чл. 298 ал. 4 ГПК. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността, като по изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Във въззивната жалба с вх. №267 590 /23.09.2020г., подадена от К. Д. Т. , се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно било прието от първоинстанционния съд, че тристранното споразумение е недействително поради договаряне във вреда на представлявания. Твърди, че нито един елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД не бил доказан по делото. С тристранното споразумение не се нанасяла вреда на представлявания. Сделката, която са съдържала в процесното тристранно споразумение съставлявала новация на облигационните отношения, чрез встъпване в дълг. Не било налице беззвъзмездност на сделката. "КНМ Груп" ЕООД се освобождавал от задължението да заплати на физическото лице цената за придобиване на вземанията и тежестта за това преминавала върху "Интейк" ЕООД. „Интейк" ЕООД бил заместил длъжника „КНМ Груп“ ЕООД по договора за цесия с първоначалния цедент /абонат на „Енерго Про Продажби" АД/ и се бил задължил да престара дължимата от „КНМ 3

Груп" ЕООД парична сума на кредитора на ищеца, още повече че „Интейк“ ЕООД се бил задължил да финансира и заведе съдебно дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД за своя сметка, както и юрисконсултите на „КНМ Груп" ЕООД са получавали заплати именно от „Интейк" ЕООД. Неправилно първоинстанционният съд бил приел за доказано и че представителят и насрещната страна били осъзнавали, че сключеното Тристранно споразумение обективно увреждало представлявания. Оспорва, че по никакъв начин не се доказало знанието и намерението за увреждане на представлявания от страна на управителя на „Интейк" ЕООД към 23.10.2014г., а презумпция за обратното не съществувала по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Гласните доказателства на св. Кънева не доказвали субективния елемент на възражението по чл. 40 от ЗЗД. Абсолютно недоказано останало и твьрдението, че към 23.10.2014г. едноличният собственик на капитала на „Интейк“ ЕООД и негов управител - Т.Д., е лице в роднинска връзка от първа степен, възходящо на адв. К.Т.. Сочи, че обжалваното решение било необосновано, доколкото нямало нито един аргумент, който да разяснява защо и въз основа на кои факти първоинстанционният съд бил достигнал до извода, че Т.Д. /управител на Интейк ЕООД и подписала Тристранното споразумение за „Интейк" ЕООД/ била договаряла във вреда на „КНМ Груп" ЕООД при положение, че цената на цесията за „Интейк" ЕООД била останала същата, тъй като и след Тристранното споразумение, „Интейк" ЕООД имал задължение в размер на 1034,91 лева. На следващо място твърди, че ВРС неправилно бил приел, че тристранното споразумение нямало достоверна дата за „КНМ Груп" ЕООД, респ. че въпросният документ бил антидатиран и създаден за целите на настоящия процес. Твърди още, че неправилно било прието, че сумата от 1034,91лв. била получена от К.Т. в качеството му на пълномощник на „КНМ Груп" ЕООД по процесния договор за цесия - напротив изрично в договора за цесия било обективирано, че цената на цесията била получена от цедента „КНМ Груп" ЕООД. К.Т. бил отчел процесната сума по аргумент на тристранното споразумение. Моли се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Считат, че правилно ВРС бил приел процесното тристранно споразумение за недействително по смисъла на чл. 40 ЗЗД. Също така бил правилен и изводът на първоинстанционния съд относно факта на получаване на процесната сума от страна на ответника. Твърдението на ответника, че бил върнал процесната сума противоречала на собственото му твърдение, че не я бил получавал. Твърди, че показанията на св. Кънева били последователни и били анализирани от съда в съвкупност с всички доказателства по делото. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Молят за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, въззивникът „КНМ Груп“ ЕООД не се представлява, депозирал е молба, с която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение, като бъде уважена исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

4

В открито съдебно заседание, въззивникът К. Д. Т. страна се представлява от процесуален представител, който заявява, че оспорва въззивната жалба на „КНМ Груп“ ЕООД, поддържа подадената от самия него въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане на разноски в размер на адвокатското възнаграждение и държавна такса.